Постинг
07.12.2013 00:25 -
В търсене на загубеното куче...
Драма не, ами драма на квадрат, че и на куб даже!!!!!!!!!
Направо онези с несбъднатите любови и животрептущите стремления за популярност ряпа да ядат!
Иде им да им кажа, че техните постни проблемации, хич биля за нищо не стават. Мнооого жалка емоция, слаба ракия. Нема тръпка, дето може да се сравни с драмата да дириш загубено посред нощ куче в декемврийска вечер!
Хем на майтап го казвам, но за мен си е голата истина! Не само гола, ами мразовита, зъбата, ледена епоха направо. И за капак един побягнал посред тъмното малък влюбчив 15 годишен пес (което в човешки години е 105 годишен!!!), но с неутолим мерак за авантюри!
Та този наш космат любимец по време на вечерната разходка решава да ходи да дири поредната разгонена любима и направо ни побърка. Пуснат да се разтърчи без каишка и айдееееее..... дим да го няма.....
Понеже ми е любимец и страшно много го обичам, не мога да допусна идеята да се скита посред нощ в студа и да му се случи нещо лошо.
Организираме акция по издирването, включи се и едно момче съседче на добра воля, но в крайна сметка се оказва, че кучето просто не иска да се прибере. Беше се загубил, но си открива пътя до вкъщи, мотае се пред блока, но не иска да влиза. Той е умен пес, знае си пътя, но не мога да разчитам на това, еле пък в тоя студ. Това е домашно куче, не е свикнало да мръзне навън, не мога да го оставя за назидание да стои цяла нощ на студа.
Сума време отиде в гонитба и преследване на песа. А-ха да го хвана и гръмнаха някакви фойерверки и пукотевици и гадинката пак избяга.
В един момент си викам - да не би пък да се е наканил да мре и да иска да е на свобода? Но пък е толкова пъргав и скоклив, та едва ли такива мисли са го налегнали.
Както и да е - цялата тази история с гонитби, прикоткване и преследване откара към час и половина. Накрая го сгащихме натясно и го прибрахме.
Сега нещо ми се умилква, но аз му се поскарах, без да прекалявам де, и се чудя ако пак побегне дали да не го оставим на мира?!? Много ще ми е мъчно, защото с неговия нрав просто си проси белята и сигурно ще я намери, но пък това насилствено връщане вкъщи има ли смисъл?
Това негового губене и бягане вече е перманентно.
Писах пост как беше избягал на Витоша и как шансът да се намери там е 1:1 милиард и въпреки това синът ми го намери. Направо чудо на чудесата!
После малко се беше кротнал, явно да изкара една нощ сам в гората и планината не е било суперско преживяване.
И въпреки всичко - толкова много го обичам, че сигурно щях и цялата нощ да го търся. Пък и самият факт, че след всичките му губеници, се връща по някакъв начин, понякога и самичък, значи има си някаква кармична връзка между него и нашата къща. Или накратко казано - обич, айде да не кажа любов, че звучи много претенциозно, а пък иначе си е все тая. :)
Така ще завърша, за да има хепи-енд. :) А това, което преживях преди това не го пожелавам никому.
Лека нощ! :)
Следващ постинг
Предишен постинг
Явно е свободолюбив дух и обича авантюрите. Гърмежите и фойерверките пък са капак на всичко. Те ужасяват кучетата. И аз съм гонила куче, че не беше и мое. Тъкмо да го хвана и изскача котка. Та бягаме- кучето гони котката, а аз кучето.
Лека да е нощта и дано се успокои.
цитирайЛека да е нощта и дано се успокои.
Не знам какво го прихвана, иначе си е много готин, но тази вечер ни побърка.
Иначе за гоненето - същото си беше, само че без котката. :)
Лека и на теб! :)
цитирайИначе за гоненето - същото си беше, само че без котката. :)
Лека и на теб! :)
Дайте мегдан за малко кучешка любов на животинката...то и от такава се нуждае )
цитирай Ние имахме подобен немирник.Използваше всяка възможност да изчезне,а после дремеше винивно пред вратата.
цитирай
5.
анонимен -
Бе то не е любов, защото как може да се ...
07.12.2013 11:45
07.12.2013 11:45
Бе то не е любов, защото как може да се влюбиш в животно, но човек така страшно се привързва, че изживява загубата като на близък човек. Но това си има обяснение. Животното просто има честно отношение. :)
цитирай
6.
tera -
Нашата животинка има опит в любовните работи и сигурно затова все гледа да се измъкне, за да си опресни спомените :)
07.12.2013 11:49
07.12.2013 11:49
Ама вчера в този кучи студ - каква любов, к'ви 5 лева? :)
Пък и госпойцата май я нямаше, защото той на два-три пъти търчеше до едно място, където по принцип има кучета, но сега се бяха изпокрили. Изобщо - жива душа нямаше по улиците, ни човешка, ни кучешка...
Само ние спасителите огласяхме квартала и малкият черен пес търчеше в тъмното. Нямаше мегдан за любов :)
цитирайПък и госпойцата май я нямаше, защото той на два-три пъти търчеше до едно място, където по принцип има кучета, но сега се бяха изпокрили. Изобщо - жива душа нямаше по улиците, ни човешка, ни кучешка...
Само ние спасителите огласяхме квартала и малкият черен пес търчеше в тъмното. Нямаше мегдан за любов :)
7.
ka4ak -
Ин,никое живо същество,не може така да те посрещне,когато се прибираш в къщи!!!:))))
07.12.2013 13:44
07.12.2013 13:44
Вярно е,че имам опит само с женски екземпляри,но точно такова безкористно и искренно себеотдаване,показва че"КУЧЕТО Е НАЙ ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ НА ЧОВЕКА",не се е пръкнало случайно!!!:)))
цитирайАми в този студ не ми даде сърце да го чакам да се умори и да дойде да дреме пред входа. Щеше да се вдърви на студа сигурно, жал ми беше.
цитирайАми ти сам си отговаряш - като страшно много се привързваш, това не е ли любов? :)
Пък и те са като малки деца, длъжен си да се грижиш за тях, след като са ти любимци. Отговорен си и пред себе си, и пред тях. Защото ти си ги избрал, а не те теб. :)
цитирайПък и те са като малки деца, длъжен си да се грижиш за тях, след като са ти любимци. Отговорен си и пред себе си, и пред тях. Защото ти си ги избрал, а не те теб. :)
Да, няма такава радост, наистина. :)
Те усещат любимите хора още преди да е качат на аснсьора!!!!!
Преди време започнаха да "пеят" "Ода на радостта", въртят опашки много ентусиазирано, а пък нямаше конкретна причина. След 5 минути цялата еуфория се усилва и се звъни на вратата. Беше майка ми.
Толкова много й се радваха, че аз я попитах: "Някой друг радвал ли ти се е толкова много през живота ти?" :)
Тя прие въпроса на сериозно, позамисли се и каза доста изразително: "Комай, не".
:))) Беше много готин момент!
А когато пътувам и ме няма повече време, даже при мисълта как ще ме посрещнат ми става много хубаво! А и никога не ме разочароват в това отношение!
Снощната гонитба си е част от емоцията, но не желая да се повтаря.
Да гледам пусти улици без жива душа, да викам кучето и отникъде да няма движение... беше просто ужасно.
Защото се чудиш дали пак ще си видиш живо любимото същество или пък ще попаднеш след време на вкочаненото му трупче... Това ме изтерза най-вече по време на търсенето.
Няма как да ме разберат хора, които си нямат подобно същество вкъщи. Това си е любов - откъдето и да го погледнеш. Или с една дума - живот!
цитирайТе усещат любимите хора още преди да е качат на аснсьора!!!!!
Преди време започнаха да "пеят" "Ода на радостта", въртят опашки много ентусиазирано, а пък нямаше конкретна причина. След 5 минути цялата еуфория се усилва и се звъни на вратата. Беше майка ми.
Толкова много й се радваха, че аз я попитах: "Някой друг радвал ли ти се е толкова много през живота ти?" :)
Тя прие въпроса на сериозно, позамисли се и каза доста изразително: "Комай, не".
:))) Беше много готин момент!
А когато пътувам и ме няма повече време, даже при мисълта как ще ме посрещнат ми става много хубаво! А и никога не ме разочароват в това отношение!
Снощната гонитба си е част от емоцията, но не желая да се повтаря.
Да гледам пусти улици без жива душа, да викам кучето и отникъде да няма движение... беше просто ужасно.
Защото се чудиш дали пак ще си видиш живо любимото същество или пък ще попаднеш след време на вкочаненото му трупче... Това ме изтерза най-вече по време на търсенето.
Няма как да ме разберат хора, които си нямат подобно същество вкъщи. Това си е любов - откъдето и да го погледнеш. Или с една дума - живот!
tera написа:
Да, няма такава радост, наистина. :)
Те усещат любимите хора още преди да е качат на аснсьора!!!!!
Преди време започнаха да "пеят" "Ода на радостта", въртят опашки много ентусиазирано, а пък нямаше конкретна причина. След 5 минути цялата еуфория се усилва и се звъни на вратата. Беше майка ми.
Толкова много й се радваха, че аз я попитах: "Някой друг радвал ли ти се е толкова много през живота ти?" :)
Тя прие въпроса на сериозно, позамисли се и каза доста изразително: "Комай, не".
:))) Беше много готин момент!
А когато пътувам и ме няма повече време, даже при мисълта как ще ме посрещнат ми става много хубаво! А и никога не ме разочароват в това отношение!
Снощната гонитба си е част от емоцията, но не желая да се повтаря.
Да гледам пусти улици без жива душа, да викам кучето и отникъде да няма движение... беше просто ужасно.
Защото се чудиш дали пак ще си видиш живо любимото същество или пък ще попаднеш след време на вкочаненото му трупче... Това ме изтерза най-вече по време на търсенето.
Няма как да ме разберат хора, които си нямат подобно същество вкъщи. Това си е любов - откъдето и да го погледнеш. Или с една дума - живот!
Те усещат любимите хора още преди да е качат на аснсьора!!!!!
Преди време започнаха да "пеят" "Ода на радостта", въртят опашки много ентусиазирано, а пък нямаше конкретна причина. След 5 минути цялата еуфория се усилва и се звъни на вратата. Беше майка ми.
Толкова много й се радваха, че аз я попитах: "Някой друг радвал ли ти се е толкова много през живота ти?" :)
Тя прие въпроса на сериозно, позамисли се и каза доста изразително: "Комай, не".
:))) Беше много готин момент!
А когато пътувам и ме няма повече време, даже при мисълта как ще ме посрещнат ми става много хубаво! А и никога не ме разочароват в това отношение!
Снощната гонитба си е част от емоцията, но не желая да се повтаря.
Да гледам пусти улици без жива душа, да викам кучето и отникъде да няма движение... беше просто ужасно.
Защото се чудиш дали пак ще си видиш живо любимото същество или пък ще попаднеш след време на вкочаненото му трупче... Това ме изтерза най-вече по време на търсенето.
Няма как да ме разберат хора, които си нямат подобно същество вкъщи. Това си е любов - откъдето и да го погледнеш. Или с една дума - живот!
Драка, съм си!!!:)))
Нали вече съм го написала, какво повече да му записвам? :)
Драка си, ама поне говори разбрано, нямам време за гадаене.
цитирайДрака си, ама поне говори разбрано, нямам време за гадаене.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. НАЧАЛОТО
2. ИМПЕРИЯТА
3. КУСКО
4. МАЧУ ПИКЧУ
5. ТИТИКАКА
6. ЛА ПАС
7. ИГУАСУ
8. БУЕНОС АЙРЕС
9. РИО ДЕ ЖАНЕЙРО
10. И ПАК РИО
11. Пътеводител
12. Гласуването
13. Мания или "инвентаризация"
14. SUNCUS ETRUSCUS
15. ТОП 22
16. ПОРНО С ПАНДИ
17. Прекрасен творец
18. Приказка
19. Едни велики думи...
20. ВЕЧЕ СЪМ И ТУК
21. AKO VI ZALIPSVAM ... :)))
2. ИМПЕРИЯТА
3. КУСКО
4. МАЧУ ПИКЧУ
5. ТИТИКАКА
6. ЛА ПАС
7. ИГУАСУ
8. БУЕНОС АЙРЕС
9. РИО ДЕ ЖАНЕЙРО
10. И ПАК РИО
11. Пътеводител
12. Гласуването
13. Мания или "инвентаризация"
14. SUNCUS ETRUSCUS
15. ТОП 22
16. ПОРНО С ПАНДИ
17. Прекрасен творец
18. Приказка
19. Едни велики думи...
20. ВЕЧЕ СЪМ И ТУК
21. AKO VI ZALIPSVAM ... :)))