Всъщност всичко си идва по асоциативната верига, ако сте забелязали. Лично за мен това е доста интересно. Когато се замислиш за нещо или говориш с приятели, темата постоянно се прехвърля като топка. Питам се понякога – и от къде започна това? Като се върна по мисловната нишка, се оказва че  е започнало едва ли не на светлинни години...

 

Гледах едно измислено предаване CoolT по БТВ. Измислено е, защото веднъж го гледах и по никой начин не ме впечатли – една мешавица от нещо, което би следвало да е като културен калейдоскоп, ама не е, защото пък го искаме да е Cool (демек срахотно, ама то пак не е), абе изобщо – нищо не е...

Попадам пак там и си викам – ами може и да се е подобрили нещо, айде да му дам втори шанс.  Да, ама не!

Водеща на CoolT е Петя Дикова, едно доста образовано и културно момиче, но тук се пробва да е нещо друго, а не себе си. Нещо като знойна, скандална водеща и това хич не й се получава на практика. Не знам кой пишман имидж-мейкър я е посъветвал да говори като в реклама за лекарства – супер бързо и нищо да не й се разбира. Нещо като :” дъра-бъра. дъра-бъра....... пак дъра-бъра, .... Ибупрофен... за информация прочетете листовката.” ...

 

Та така – нещо като предаване за култура, ама да не е сухарско като за дъртаци, ами да е разчупено и интересно. Ами те май повечето от таргет групата баш от това не се интересуват, та има и чалга акценти в предаването, както един смешник Крум, който за някои е певец...?! Хм, смешка.

 

Понеже имаше и акценти от театрални премиери – та да си дойда на думата.

Гледах на 27.11. постановка на „Макбет” на Кралския Лондонски театър на запис в City Cinema.  Изключително впечатляващо представление. Тези хора там не играеха, бяха толкова органични и истински, че все едно си в Средновековието и всичко се разиграва на живо пред погледа ти. Нямаше и обичайна сцена, а по-скоро нещо като коридор, а публиката беше от двете му страни. В двата края на „коридора”  - декори на вътрешност на църква, а в другия край – инериор на замък. Всъщност се оказва че представлението се е играло в бивша църква ( и такова чудо като бивша църква имало, човек се учи докато е жив :), но малко закъснях тогава и не съм го чула, вижте линка накрая. Както и до го обяснявам, пак няма как да добиете представа, номерът е да се види.

Всичко изпипано до последната подробност – костюми, декори, „коридорът” е покрит с пръст и там актьорите си „джапат” в калта, както предците им преди векове.

Невероятна актьорска игра -  особено сцената с Макдъф, когато разбира че семейството му е избито. Ролята се играеше от чернокож актьор, беше наистина триумф на актьорска игра. Невероятно изпълнение!  И накрая – чак ми стана странно, че след края на представлението и аплаузите, изпълнителите идват да се усмихват и покланят пред  публиката. Толкова бяха истински, все едно не са актьори!

Да се върнем на нашите си постановки. Бих препоръчала на режисьорите им,  да вземат да си сверят часовника по такива наистина майсторски направени представления, а не да ни представят скапани бозаджийници с вкиснала боза!

Писала съм и за добри постановки, които съм гледала, има и такива. Но като цяло – нивото не е на висота, меко казано. Както и на онова предаване, с което започнах.

Намирисва ми на самодейност, нещо за домашна употреба. Няма стил, няма класа. Ами нищо си няма. По подобие на доста скапани американски образци.  Защо не гледат добрите американски образци все пак? Ясно ми е, че повечето предавания са копирки на чужди програми. Ами като копирате нещо, гледайте все пак да е свястно!

Пък ако режисьорите решат нещо да взаимстват – като идеи, размах и т.н. от Британския театър, хич няма да им навреди. Сигурация!

Лека вечер! :)



Линк за постановката, за да видите за какво иде реч. Има и кратко видео за най-любознателните.

http://blog.britishcouncil.org/bulgaria/2013/10/11/ntlive-macbeth/

Медиите загубиха всякакъв стил и затова и авторитет. Отвсякъде лъха на отчайваща посредственост. Питам се само, дали това не стана умишлено.
Хубав постинг, който ще остане непосетен, понеже не се споменават "ведущие герои нашего блога".

Колкото до това дали ще остане непосетен, ами току-що съм го пуснала, все пак.
Може пък и да е посетен, кой знае..., не подценявай толкова аудиторията... :)

колко посещения ще има...както е важно, че е великолепно поднесено, с чувство за хумор и лека тъга...Прочетох, изгледах линка и съм благодарна, че имах възможността да го видя и съпреживея...
Поздрави!

Жени

Всъщност, след като е споменат Макбет директно в заглавието, пак добре че и толкова души са се престрашили да влязат и прочетат! :)
Тук съм от 6 години и вече не ми пука за посещенията, защото опитът показва, че с времето добрите постове си намират публиката. Ако искате вижте постовете, които са в Пътеводителя в блогрола - те са писани през първите две години на пребиваването ми тук. Хората ги намират и ги четат. Има и други, писани през годините, които са си открили публиката. Изненадвам се, когато търся нещо и попадна на десетки хиляди прочити на стари постове.
Сега отивам на "Огньовете на Анадола", ако е готино може и на него пост да му напиша. :)

Лека вечер