е днес - 7 април. След като е празник и думичка няма да кажа за нещата, които ми се мотаеха снощи в главата, докато гледах новините. Новини почти не гледам, само ако случайно се набутам натам и ме мързи да превключа. Не че не се интересувам какво става по света и у нас, обаче концентрираното инфо на случилите се ужасии много ми идва. Но нали е празник няма да подхващам и тази тема.   То какво ли ми остана за подхващане в такъв случай се чудя … ? Аааа, сетих се – след новините, от които май една позитивна на чух, или може би с изключение на тази, че щели да строят 8 нови детски градини в София, което си е добро дело по принцип, но пък веднага ми навява спомени как отдадоха детските градини за жълти стотинки на частни училища за срок 10-20 годин! И сега родителите предизвикали срив в системата, понеже дружно се набутали да си записват отрочетата на детска градина. Даже се зачудих – колко ли деца се раждат та не могат места по градините да им се намерят. И си отговорих – не децата са много – ами градините малко! Поради гореупоменатата причина. Сори, това беше лирическо отклонение, но пък ако и затова се нервиш, че не можеш да си запишеш детето на градина, нищо чудно и здравето ти да пострада. Така че – има общо.   И след всички залели ме, помели ме и ме отнесли направо негативни новини – да не ви ги изброявам, започва някакъв репортаж в БНТ – Такси (сега разбрахте ли къде се натресох по невнимание :) и една засукана репортерка тръска палави къдрици и интервюира пасажерите. И тук стигаме до поантата на този пост. След като поразпита няколко души, които не ме впечатлиха особено – верни неща казаха, ама си ги знаем, се качиха двама миячи на прозорци. Симпатяги, единият мургав, но май не беше от ромските братя. И тя както си й е адета пак тръсна кичурите и пита „А вие откога не сте били на лекар?” И мургавелко й отговаря „От отдавна – някъде към 20 години „(той беше на видима възраст 25-30 години). „А, значи сте късметлия” – констатира тя. „Не, аз вярвам в бога, Господ ме цели, ако се разболея” – отговаря й той съвсем сериозно. Все едно ми е прочел мислите от оня ден като писах предния пост или пък аз неговите или пък Господ ни ги нашепва тези идеи. :))  Поговориха още на тази тема, той накрая мъдро заключи „Естествено, че човек, като се разболее трябва да отиде на лекар, баланс трябва да има, баланс!”.   Бях наскоро във Военно медицинска академия – търсих скенера и гледам по коридорите хора пред кабинетите, такава навалица страдалци. Помислих си „Всичко възможно ще направя, за да не стигна дотук!” Разбира се , че няма гаранция човек все опира понякога до болници и лекари, случвала съм на всякакви – но както казах празник е, няма за проблемите на здравеопазването да говоря.   Искам да поздравя някои лекари, на първо място един хирург от Пирогов, който спаси живота на майка ми преди две години, една лекарка от Исул, която ме излекува доста отдавна от фациалис, но ще я помня докато съм жива и всички други знайни и незнайни лекари, които добре си вършат работата.   На вас ви пожелавам да не опирате често до тях, въпреки това и да завърша с един готин лаф, който чух на 1 април „Погрижете се за тялото, душата така или иначе е безсмъртна :))        

Тогава щом е ден на здравето да си пожелаем много здраве!
Преди време на този ден носех цветя на лекарите , но сега не късам цветя и не им нося .Само ще им пожелая и на тях много здраве.Върнаха ме от онзи свят ,заслужават го.

В един момент реших, че тази тема само мен ме вълнува.
Много здраве и на теб и на тях! :)))