Макар и дълбоко в подсъзнанието, сраха от смъртта е дълбоко залегнал в човешкото битие. Хората се опитват всячески да отдалечат тоя миг, защото свързват смъртта с някакво страдание а и защото знаят, че живота е само един и уникален. За всички нас, смъртта е най-лошото от лошите неща и ние не желаем да ни се напомня и да мислим за това. За брат ти, моите съболезнования! Когато загубиш близък човек, целия ти мироглет претърпява земетресение.

Обаче за другото - колкото и да е шантаво аз вярвам в прераждането.
Защото имам понякога не точно спомени за конкретни случки, а по-скоро някаква тежест от минали преживявания, които на мен не са ми се случавали в този реален живот.
Има неща, които до момента не сме осъзнали и не сме проумели. Нещата са доста по-дълбоки.
Но явно малцина имат дарбата да ги разберат...

За Господа всички сме живи.

Но това би следвало да го кажеш на майка ми, която се е превърнала в ходеща сянка...