Видях я на стълбите на подлеза преди малко. За разлика от малката кибритопродавачка на Андересен, беше весела и жизнерадостна. Мисля, че и друг път съм я виждала там, но този път и едно малко кученце се мотаеше в краката й, и бяха много сладка гледка и двамката. Пък аз знаете си падам по кучета и не случайно в краката ми вкъщи се мотаят два броя.   Идеята ми да пиша за нея дойде от това, че тя явно се забавляваше с това, което прави. Като минах си беше натъкмила пособията, но още не свиреше, дъвчеше дъвка, въртеше се на едно малко столче, цигулката й беше сложена на пюпитъра и все едно се беше обзавела на стълбищната площадка. Кучето и то взимаше участие в приготовленията въртейки опашка. Не беше вързано и си помислих, че моите кучета незавързани биха побъркали целия подлез, но тук явно си имаме работа с кротко и възпитано куче. Зърнах я за минута, защото бързах, но си мислех за нея докато продължавах нататък. Сетих се, че когато работех в една американска фирма, собственикът гордо разказваше за сина си Тими, който косял на съседите моравите и си припечелвал пари. Това там си е съвсем нормално и никой не смята, че щом детето работи, значи родителите яко са го закъсали. Това мислене е дотолкова вкоренено в българската психология, че като видят такова момиченце на улицата да свири, сигурно голяма част ще си кажат: „Горкото дете! Явно не е случило на родители…” За сравнение – моят син работи от 16 годишен и лично аз съм го ожалвала за това, че децата и студентите са подложени на безмилостна експлоатация. (Пък и не само те, но темата ще стане много обширна) Плащат им жълти стотинки и обикновено работят без договор. Синът ми каза, че е с договор, не съм го виждала, да речем че е било така. Но това е по-скоро изключение, отколкото правило. Но не върви да му кажа „Няма да работиш, защото те експлоатират”. Нека се понаучи на труд и да види, че като съм му казвала като малък "Парите не се берат по дърветата" не съм го излъгала.   Но да се върна на малката цигуларка. Виждала съм и други като нея по улиците, но те изглеждат някак притеснени, че ще ги сметнат за „просяци" или пък, че някак им е под нивото и изобщо малко измъчено изглеждат. А на това момиченце явно забавно му беше, със сигурност не би позволило някой да му се подиграва за това, пък и едва ли някой би го направил. За да й се подиграват трябва да й личи, че се чувства неудобно, а тя явно не се чувстваше така. Забелязали ли сте как предавате своите настроения на околните? Ако се чувствате неудобно, това неминуемо си личи и нищо чудно да сте обект на подигравки и подмятания. Ако не ви пука, съответно и никой не ви закача.   Но най вече основната ми идея е, че е важно какво се прави, но още по-важно е как се прави. И някак съм сигурна, че това детенце ще се оправи доста добре в живота и занапред. Желая й го от сърце, защото има хъс да живее като се забавлява. А и предполагам, че никой не я е изпратил насила да свири на улицата, сигурно сама си го е решила, а родителите са й позволили. Както и да е – нещата трябва да се вършат с желание, а и работа не е мръсна дума. Зависи и от работата, но да не задълбавам чак толкова … :))


 

съм я виждала- с и без кученцето.Свири детето и то без грам притеснение.Ро-скоро е там,ца да свири, отколкото, за да събира пари.

все едно си играе, а не виждам нищо лошо, че е за пари. Браво на детето! :)

напротив!и аз винаги много й се радвам

по този случай - за теб специално Паганини! Чувствай се поздравена, това е друго момиченце, но сигурно и то се радва като свири :)

Твърде многопластов пост....тръгва от мила и затрогваща случка и стига до определена визия за неща от живота, която ми импонира доста. Наличието на самочувствие е ОК, особено ако е адекватно на реалностите. Ще е кофти, ако детенцето е талантливо и не прекарва част от времето си при учител по цигулка вместо пред подлезната публика”. Това, което ми минава през ум е проблемът за определянето на точните дози.

Отдавна се знае как средностатистическият янки мотивира подрастващите си наследници в купюри с определен номинал. Ама, от друга страна, в наши дни банковите институции се изпълват с нископлатени стажанти, които заместват разкараните титуляри. Та опираме и до цената на продукта „труд”. Най-добре е да се кефиш като работиш и да ти дават адекватно на позицията и резултатите, ама, дето се вика, пълно щастие няма.

Та когато казах, че пишете (пишеш) добре, имах предвид не само съдържанието, а по-скоро начина на умело служене с езиковите средства, нещо което се забелязва като постоянен тренд в постовете, които погледнах. Ще се радвам и на следващи цветни преживелици. Поздрави :)))

Нещата в живота по принцип са многопластови, кой до кое ниво стига, зависи от много неща, а и също от това дали го интересува.
Детенцето сигурно ходи някъде на уроци по цигулка, едва ли е решило, че в подлеза му е основната публика.
Пълно щастие и не би могло да има, защото ще се характеризира само с една дума "застой". Неудовлетвореността е в основата на прогреса.
Поздрави и приятна вечер! :)