Не съм го измислила аз, това е песен на Джон Ленън. Гениален човек, добре го е казал.     Вчера се сетих за това, като слушах оплакванията на моята зъболекарка. Жената се коркаше, че постоянно трябва да пазарува, да готви, да се грижи за кого ли не… „Лесно им е на мъжете” – ядосваше се тя, къде на майтап, къде на сериозно. „Права си” – ръчкам й фитилите. Сетих се, че като пътувах усилено в командировка и синът ми беше малък, мъжа ми всички го ожалиха. Как горкинкият сам ще се грижи за дете, докато жена му си „развява фустата” насам-натам ?!? Даже и детето явно е дочуло нещо от вайканиците и ме попита „Мамо, а защо ти пътуваш командировка? Нали татковците пътуват в командировка?” Не помня какво му отговорих, но пък защо всички хубави неща да са само за татковците. Обичам да пътувам независимо дали в командировка или частно – да сменям местата, хората, впечатленията. Да ми е осигурено всичко, да ме обслужват по хотелите, нема чистене, нема готвене. Обаче това безхаберие важи само за мъжете. Връщаме се в София с един колега и той командирован, но по-задълго. Носи едно сакче, подозирам, че е наметкал там мръсните дрехи, да ги опере жена му в къщи. После ще релаксира събота и неделя, защото много се е изтощил в командировката и след това пак заминава. При мен нещата не бяха така – значи като се прибера никой не ме жали, че съм се преработила и не ме обгрижва, ами трябва да си наваксам пропуснатото през седмицата – да изчистя къщата, да пусна пералнята, да сготвя за другата седмица и крайно изтощена после пак да замина. Добре, че поне там грижи нямах.   Казвам й го това на зъболекарката и тя се хили поуспокоена. Всички жени са на пангара, не само тя. Не че не го знае, но друго си е да го чуе от посестрима по съдба. Обаче си мисля, че жените си докарват голяма част от проблемациите от чисто престараване. Някои искат всичко да държат под контрол, все едно се грижат за невръстни деца цял живот. „Ау, не мога да отида някъде си, защото децата няма какво да ядат!” Децата – разбирай избуяли тийнейджъри дето лапат като хали. „Защо – питам – не могат да отворят вратата на хладилника и да си спретнат нещо за ядене ли?” Да не им е счупена ръката, що ли?   Гледам жени нон-стоп мъкнещи огромни торби, влачат, тътрят всеки ден. Много отрано се усетих за този аспект на нещата, почти веднага след сватбата. Мъжът ми от колата не слиза и му казах „Който кара колата, той ще пазарува”. Така де, колко му е да ги метне после в колата и да ги докара. Защо трябва аз да ги нося? Ама мъжете не знаели какво да купят. Дрън-дрън, много добре знаят – каквото им се яде. А ако не знаят – жената да ги обучи, може и списък да прави, по-лесно е отколкото торби да влачи.   Но не, стигам до убеждението, че на някои жени просто им прави кеф да се изживяват като жертви, за да могат после да натякват „Аз правя всичко за вас, а вие как ми се отблагодарявате...?” И да насаждат по този случай на околните комплекс за вина. Многострадални мъченици, принасящи се в жертва пред олтара на семейството! Шмрък, шмрък, чак да се разцивриш от умиление...   Но има и други, на които много не им се ще да се жертват. Едана колежка нещо спомена „Като чистим със съпруга ми..” Веднага я избъзиках „А и той ли чисти?” Тя ме гледа „Ами разбира се, да не е трудоустрооен?!?” Готин лаф, взех го „на въоръжение” и веднага го пробутах на сина ми при случай. „Я си почисти стаята, да не си трудоустроен!” В първия момент не ме разбра, защото думата не му е позната, но сега му е много ясна. А така, ред и дисциплина требе да има!   Темата е толкова пространна, че ще спра дотук с един призив – жени, ако не се погрижите за себе си, няма кой да се погрижи за вас.(Господ тук не го броиме) Хайде, наслука! :)      

ЖЕНАТА Е НЕГЪРЪТ НА СВЕТА

Жената е негърът на света.
Тъй е то... Помислете.
Жената е негърът на света.
Помислете и нещо сторете.

Караме я да се гримира и да танцува.
Ако не ще да е роб,
казваме, че не ни обича,
ако е искрена,
казваме, че се прави на мъж.
Унижаваме я,
а се правим,
че е нещо по-висше от нас.

Жената е негърът на света...
Тъй е то.
Ако не вярвате,
погледнете онази, която е с вас.
Жената е робът
на всичките роби.
Ами да... По-добре
да изкрещим това.

Караме я да ражда
и да ни гледа децата
и я оставяме после,
защото е стара, тлъста кокошка.
Казваме, че трябва
само да си гледа къщата,
а после се оплакваме,
че ни е чужда,
че няма какво да си кажем,
толкова е проста.

Жената е негърът на света...
Тъй е то.
Ако не вярвате,
погледнете онази, която е с вас.
Жената е робът
на всичките роби.

Да, помислете.

Всеки ден по телевизията я ругаем.
И се чудим защо е толкова
безволева и слаба,
а на младини
убиваме свободната й воля,
казваме й да не знае много,
а я правин на глупачка.

Жената е негърът на света...
Тъй е то.
Ако не вярвате,
погледнете онази, която е с вас.
Жената е робът на всичките роби.
Ако не вярвате, по-добре
изкрещете това.

Караме я да се гримира и да танцува.
Караме я да се гримира и да танцува.
Караме я да се гримира и да танцува.

Точно тази песен имах предвид!
Но не можах да намеря линк в YouTube.
Някаква идея?