Трябва да призная нещо, за което не съм сигурен, че всъщност мога да го кажа тук: ужасно мразех двата небостъргача на световния търговски център. Те бяха пример за архитектура, зад която няма идеи. Нещо повече, те нарушаваха силуета на града; те стърчаха абсурдно над красивата кристална топография на Манхатън.  Те бяха два паметника на култа към печалба на всяка цена: независимо от това как изглеждаха, те трябваше да притежават най-голямото количество квадратни метри офисно пространство, което можем да си представим. Веднъж аз бях за вечеря на най-горния етаж на една от тези сгради и установих, че цялата сграда леко се полюшва. Възприех го като знак за това, че нещо не е наред и че тук става нещо, което в някакъв смисъл е против природата. Една лодка може да се поклаща, но една сграда не би трябвало да го прави. Гледката надолу беше притъпена; тя не беше вече гледка от небостъргач, но пък все още не беше и гледка от самолет. И ето тук това, от което се страхувам: заради престижа те ще построят на това място нещо дори по-голямо, нещо, което ще обърка Ню Йорк още повече. Че те ще се впуснат в една абсурдна надпревара с терористите. И кой ще спечели в края на краищата, самоубийствените фанатици или една още по-висока Вавилонска кула? Срещу терористите трябва да се воюва с армии, полиция, разузнаване; с техните симпатизанти трябва да се занимават политици, политолози, социолози и психолози. Сградите обаче трябва да се строят, за да обогатяват човешките селища, а не да ги загрозяват. Защо да не се поставят на това място сгради, съизмерими с онези, които вече са там, и които просто да се впишат в съществуващия силует. Също така, аз не мисля, че на Граунд Зеро трябва да се издига някакъв бомбастичен паметник. Онова, което се случи там, трябва да бъде почитано, но с вкус, така както падналите във Виетнам и Корея биват почитани във Вашингтон, или просто чрез голямо празно пространство, което да напомня за катастрофата и нейния контекст. Вацлав Хавел

07.04.2007

Виж как го е казал, простичко и убедително.Прав е.И аз съм съгласен с него.В София паметника с вечния огън ,е точно такъв.Човешки.Тя и Прага е такава.Много приятна .Явно разбиранията му за архитектура са от там.Но едва ли американците ще го послушат.Те са грандомани .Макар и да имат много приятни места .Харесвам им къщите на два етажа с градини отпред.А ти?

е истински интелектуалец. Много изискан и ерудиран човек, затова ми беше интересно мнението му. Кулите наистина се бяха сляли с пейзажа на Манхатън, даже имам пост за тях, но не защото са били много красиви, а заради трагичната им участ най-вече.

Работила съм в американска фирма, познавам и други американци - хора като нас, но общата им култура не е много на ниво, понеже са се вторачили в пъпа си и смятат, че Amerika is the best. Прав си за грандоманията в известен смисъл.

А за къщите - да, приятни са и особено окосените морави отпред :)

А знаеш ли защо ги харесвам тези фамилни къщи?Защото по стечения на обстоятелствата и аз съм имал такава къща ,но в Канада.

не си в Канада в еднофамилната къща?

Защото имаше комунисти , а те не пускаха.Спомняш ли си?Даже и имената променяха.Българин съм ,но и фамилията ми промениха.Някой път може да го напиша.

но това беше преди.
Сега какъв е проблемът?

Ами за какво те питах снощи ,спомняш ли си .Това е проблемът.Много съществен проблем.Не решим проблем.

това ли е проблемът?
Ами ти, ако я имаш сега там тази къща и не си там, за какво ти е? Вземи я шитни и си вземи парите. Пък, ако я нямаш - за какво ще ходиш тогава?
Не любопитствам, ти подхвана темата :)

това е малко тъжна история и сега не ми се приказва за нея .Ели пък в блога на всеослушание ,не.Ако искаш да ти задоволя любопитството или налични или на гугъл толк.

че не любопитствам.
Но явно на теб ти се говори за това, прати ЛС, ако държиш да ми я разкажеш :))