Постинг
13.04.2011 22:22 -
Границите на щастието или търпимостта или......
Не знам защо се сетих за тази стара история...
Преди години служебно ми се налагаше да ходя в командировки до Сливен. Горе-долу изкарах там месец и половина, като се прибирах в София за уикендите. Отсядах обикновено в някакъв хотел, бивша резиденция някаква, малко извън града. Тогава Лечковият хотел все още беше в строеж, но той е точно по пътя към Резиденцията и съм му виждала строежа тогава. После не ми се налагало да ходя в Сливен и в завършен вид не ми е познат.
По едно време имаше някакви автосъстезания, минаващи през Сливен и се оказа, че в Резиденцията нямало места и трябваше да се настаня в някакъв хотел на магистралата. Ми хубаво настаних се, взех единична стая и изкарах там само един ден, защото направо ме гепи клаустрофобията. Отидох да се оплача на рецепцията да поискам двойна стая, защото от онази лисича дупка вече ми се гадеше. Жената на рецепцията ме погледна разбиращо и каза "Да, те и немските туристи се оплакват от единичните стаи." И така преместих се в двойка стая за единично ползване и малко живнах, дет се вика.
За какво обяснявам целия този битовизъм ?! Малко след моето пребивавене във въпросния хотел, гръмна по Новините, че един местен човек се е самоубил там. Причината не е обаче, че стаята му е подействала тягостно и затова е решил да приключи със себе си. Доколкото си спомням, човекът от този регион е решил да си изкара последните дни "по-баровски маниер" и затова се е настанил в този хотел, карал си е кефа и после е предприел съдбовната крачка към....
Може би това е било неговото разбиране за "по-добрия" живот и е решил да си го позволи поне за малко, преди да ... да не уточнявам, няма смисъл.
Другото. за което се сещам в подобна връзка е една леля на съпруга ми, много мила и симпатична жена на възраст, вече вдовица. Не знам защо толкова ме харесва тази жена, след като ме е виждала 2-3 пъти, но имам чувството като я видя, че я познавам поне от сто години. И тя ведъж каза следното; "Цял живот съм си мечтала да живея в Ботевград и там живея!" Не зная откъде точно е родом, сигурно от околните села, но тя е горда, че си е сбъднала мечтата и е доволна от живота си. Надявам че, да е жива и здрава още дълги години, защото е много позитивен човек.
Писах един пост за "силните жени" и получих разни коментари - Това ли за силните жени, много архаично и т.н.
Сигурно и това е архаично, но това са нещата от живота. Малките хорица с техните си въжделения и мечти, които за тях не са били хич малки.
Кой има право да съди някого за това, че гледа нещата на живота по този начин?
За самоубиеца - не съм аз човека, който ще го съди за решението му.
Като бях в Охрид нашата местна ексурзоводка, която е била завършила "Богословие" в България, обясни поне за мен на разбираем човешки език защо църквата отхвърля самоубийството. Чела съм подобни неща, но за пръв път от нейната уста ми прозвуча правдиво: "Защото Господ е във всеки един от нас, той ни е дал живот и ние сме негови творения. И за да посегнеш на живота си е все едно да посягаш на Господ, който е в теб."
Разбира се, не цитирам вярно, но това е смисълът.
В този пост не давам отговори, а различни гледни точки. Затова ми спестете тъпи, заядливи коментари, особено по религиозния аспект.
В крайна сметка тук всеки си пише, каквото му хрумва. Като не ви харесва - не четете и толкова. :)
Следващ постинг
Предишен постинг
Понякога живота е много тежък,и точно когато не очвакваш се случват едно след друго,хубави неща.
Това което аз съм забелязъл е,че когато си в 'най-долна' ситуация,след това и най-малкото нещо го оценяваш и те радва.Може би самия живот иска от нас да минаваме и през тестове,може би това ни дава усещането ,че сме живи.
Както и да е,нещо и аз не съм в настроение ....
цитирайТова което аз съм забелязъл е,че когато си в 'най-долна' ситуация,след това и най-малкото нещо го оценяваш и те радва.Може би самия живот иска от нас да минаваме и през тестове,може би това ни дава усещането ,че сме живи.
Както и да е,нещо и аз не съм в настроение ....
Най-тежко е като имаш здравословен проблем ти или някой твой близък. Другото - кучета го яли, пари се печелят, мамка им. :)
Преди доста години получих фациалис - едната половина от лицето ми все едно се парализира. Беше като маска, не можех да си вдигам веждата, да си мърдам половината уста, пълен потрес. Спомням ли, че веднъж се гледах в огледалото, сълзи се стичаха по каменната половина на лицето ми и си мислех: "Боже мой, ще бъда ли отново пак същата?"
Е, излекувах се благодарение на една много кадърна лекарка от Исул, защото моята лекарка ми беше объркала лечението и вместо да ставам по -добре, ставах по-зле. Не знам каква сила ми подшушна в съботата да отидем точно до Исул и да попадна на лекарката, която ме излекува. Сигурно нещо свише ... :)))
А колкото за хубавите неща... , абе там нещо при мен не идват на конвейр едно след друго, ама нейсе. Обикновено хубавите неща сама си ги създавам, примерно много обичам да пътувам и много обичам да ходя на балети, концерти, такива работи. Сега му намерих хватката на културния туризъм и ги съчетавам. Където ходя - и айде и в Операта. Била съм във Фракфуртската опера, там гледах модерен балет на Уйлям Форсайт, после във Виенската опера, после в Англйската национална опера (да не се бърка с Ковънт гардън, която е кралската опера), после в Миланската скала.
Сега съм намислила Арена ди Верона и Гран Опера в Париж. Ще видим кога ще ги оправя и тях.
То целият живот си е тест според мен, само че не отговаряш пред друг, а пред себе си. А верните отговори са, когато си щастлив, иначе - ОПИТАЙТЕ ПАК! :)))
цитирайПреди доста години получих фациалис - едната половина от лицето ми все едно се парализира. Беше като маска, не можех да си вдигам веждата, да си мърдам половината уста, пълен потрес. Спомням ли, че веднъж се гледах в огледалото, сълзи се стичаха по каменната половина на лицето ми и си мислех: "Боже мой, ще бъда ли отново пак същата?"
Е, излекувах се благодарение на една много кадърна лекарка от Исул, защото моята лекарка ми беше объркала лечението и вместо да ставам по -добре, ставах по-зле. Не знам каква сила ми подшушна в съботата да отидем точно до Исул и да попадна на лекарката, която ме излекува. Сигурно нещо свише ... :)))
А колкото за хубавите неща... , абе там нещо при мен не идват на конвейр едно след друго, ама нейсе. Обикновено хубавите неща сама си ги създавам, примерно много обичам да пътувам и много обичам да ходя на балети, концерти, такива работи. Сега му намерих хватката на културния туризъм и ги съчетавам. Където ходя - и айде и в Операта. Била съм във Фракфуртската опера, там гледах модерен балет на Уйлям Форсайт, после във Виенската опера, после в Англйската национална опера (да не се бърка с Ковънт гардън, която е кралската опера), после в Миланската скала.
Сега съм намислила Арена ди Верона и Гран Опера в Париж. Ще видим кога ще ги оправя и тях.
То целият живот си е тест според мен, само че не отговаряш пред друг, а пред себе си. А верните отговори са, когато си щастлив, иначе - ОПИТАЙТЕ ПАК! :)))
Че какво си правила чак у Сливен, при това месец и половина?
Не ми отговаряй, няма нужда.
Между другото, в оная бивша резиденция ( наричат я "Алпийският дом" ) правеха най-доброто кафе, което някога съм пил. Дано да си имала късмета да го пробваш :)))
цитирайНе ми отговаряй, няма нужда.
Между другото, в оная бивша резиденция ( наричат я "Алпийският дом" ) правеха най-доброто кафе, което някога съм пил. Дано да си имала късмета да го пробваш :)))
Работех като "Корпус за бързо реагиране" (майтапя се, по-скоро ходех "to fix the things", което май е същото :))) към една чуждестранна фирма. Доста добри пари получавах и не ми пукаше дали съм в Сливен или някъде другаде - фирмата ми плащаше и ресторантите даже.
Но не съм много по кафето и не си спомням там кафе да съм пила. Вечеряла съм, май добре готвеха, но за кафе спомен нямам. :)
цитирайНо не съм много по кафето и не си спомням там кафе да съм пила. Вечеряла съм, май добре готвеха, но за кафе спомен нямам. :)
Ех, жалко - кафето им бе неповторимо.
Истинска арабика направена с истинска италианска машина за кафе - бе просто неповторимо. Щом още го помня, почти 20 години след това... :)
цитирайИстинска арабика направена с истинска италианска машина за кафе - бе просто неповторимо. Щом още го помня, почти 20 години след това... :)
И да бях пила, пак нямаше да разбера, че е неповторимо :))) Просто не си падам по кафе. Само си спомням едно кафе, което пих в Унгария през миналия век, по време на първото ми излизане в чужбина като ученичка, защото ни взеха сума пари за два гълтока кафе.
Е, това е вече незабравимо! :)))
цитирайЕ, това е вече незабравимо! :)))
7.
анонимен -
Добре, че си сложила табела отдолу. ...
14.04.2011 20:41
14.04.2011 20:41
Добре, че си сложила табела отдолу...защото нали знаеш. Аз съм твърд привърженик на евтаназията. Никой не бива да изпитва нечовешки болки в името на абсолютни глупости.
цитирайКъде прочете за нечовешки болки, идея си нямам.
Сигурно имаш предвид душевните, знам ли...
Иначе идеите ти за евтаназията май нямат много общо с поста ми се струва.
цитирайСигурно имаш предвид душевните, знам ли...
Иначе идеите ти за евтаназията май нямат много общо с поста ми се струва.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. НАЧАЛОТО
2. ИМПЕРИЯТА
3. КУСКО
4. МАЧУ ПИКЧУ
5. ТИТИКАКА
6. ЛА ПАС
7. ИГУАСУ
8. БУЕНОС АЙРЕС
9. РИО ДЕ ЖАНЕЙРО
10. И ПАК РИО
11. Пътеводител
12. Гласуването
13. Мания или "инвентаризация"
14. SUNCUS ETRUSCUS
15. ТОП 22
16. ПОРНО С ПАНДИ
17. Прекрасен творец
18. Приказка
19. Едни велики думи...
20. ВЕЧЕ СЪМ И ТУК
21. AKO VI ZALIPSVAM ... :)))
2. ИМПЕРИЯТА
3. КУСКО
4. МАЧУ ПИКЧУ
5. ТИТИКАКА
6. ЛА ПАС
7. ИГУАСУ
8. БУЕНОС АЙРЕС
9. РИО ДЕ ЖАНЕЙРО
10. И ПАК РИО
11. Пътеводител
12. Гласуването
13. Мания или "инвентаризация"
14. SUNCUS ETRUSCUS
15. ТОП 22
16. ПОРНО С ПАНДИ
17. Прекрасен творец
18. Приказка
19. Едни велики думи...
20. ВЕЧЕ СЪМ И ТУК
21. AKO VI ZALIPSVAM ... :)))