Винаги е така. Нашия син е Овен! Все той си решава кое добро и кое не! Сега живее сам. Но вчера на обяд бяхме при него и той каза:
Готвеноооо! Изпрано! Мамааааа!
Същото казва и големия син Лъв, макар че се виждаме два-три пъти в годината!

...

Знаеш ли, по мои наблюдения върху лични взаимоотношения и не само, мисля, че най-страшни сблъсъци се получават между хора, които са здраво свързани и много се обичат. Много боли, по дяволите, но... това е полжението! Живеем си, като че ли сме безсмъртни и понякога не мислим какво говорим. Но когато мама (татко) или любимата (любимият) вече не са с нас, тогава ни идва да крещим от безсилие, защото не можем да върнем нещата и вместо острите думи-кинжали, да кажем, колко много се обичаме!!!

късно, къснооо ... се сещат хората за тези неща, а това е много жалко.
Защо с външните сме по-възпитани и любезни - защото могат да ни обърнат гръб, да ни се обидят, а вкъщи дотолкова сме свързани, че можем да се нараняваме до кръв. Тъпо е, но това е животът.

Не, tera! Не мисля, че с външните сме по-възпитани и любезни, защото могат да ни обърнат гръб или да ни се обидят. Просто, с тях не сме така тясно обвързани и нещата, които ни противопоставят, не са от такова значение за нас, че да се задълбочаваме и да стигаме до убийствени сблъсъци. С близките хора се познаваме до болка и когато ни причернее пред очите и се втурнем един срещу друг, знаем кои са слабите ни места и нанасяме без жалост убийствени рани. За което после, със сигурност съжаляваме. Но дали от гордост или поради набраната негативна инерция, не съумяваме да си наложим да кажем простичко: "Прости ми!". Дори да сме прави. Та, нали се обичаме!!!

Най вероятно сина ти те цени, мисля, че не е хубаво да се съди по отделно скандалче... всички обичаме родителите си, понякога не го показваме,, но може би просто незнаем как или очакванията към нас се разминават с нашата представа за нещата... Аз обичам безкрайно много и двамата се родители, но често ги наранявам и вероятно и те често изпитват същото чувство на недооцененост като теб в този пост... понякога родителите в стремежа си да ни предпазят от грешки забравят, че това си е нашия живот и ние трябва да се поучим от свойте грешки, а не от тяхните... Както беше казал някой "най-добрите намерения много често завършват с разочарование"...

която бди над сина си като квачка. Тогава щеше да ме обвинява, че съм досадна. Сега пък ме обвинява, че не съм достатъчно заинтересована.
Това е положението - угодия няма.

От грешки не мога да го предпазя, защото и аз не съм безгрешна. Господ да го пази.