Всъщност никъде не съм ходила. За съжаление! Майка ми замина без мен. Бях толкова deeply disappointed, че няма накъде повече и не ми се пишеше изобщо в блога. Такъв е животът – нищо, next time it’s my turn!

 

Днес тя се върна! Посрещнахме я на летището и се видяхме не за дълго, защото беше гроги. Не и стигат две безсънни нощи, ами и премеждия днес сутринта на Франкфуртското летище. Цялата работа от строгия режим на Lufthansa, също и подстъпите към нея. Може би затова тя каза- “С Иберия ми беше сто пъти по-добре!” Ако не познавате летището във Франкфурт, то си е като малко градче. Бях там два месеца в една спедиторска фирма, чийто офис се помещаваше в “закритата зона” на летището. Казвам закритата, защото не дават и пиле да прехвръкне и служебните бусове ги проверяваха на поне три места. Та да се върнем на летището, като нищо може човек да се обърка и аз съм се губила там. Както и да е, като и прекипяло хванала за гушата някакво момче с табелка и му обяснила, че не може 20 пъти (естествено преувеличено) да ходи нагоре-надолу и да търси къде да и чекират багажа. Немците са много съвестен народ, знам го от собствен опит и момчето се разтърчало и довело още някакъв тип с табелка на гърдите, който за да успокои напечената ситуация грабнал самоотвержено въпросния багаж (който е бил на колелца, все пак) и кавалерски я завел до заветното място, ходейки насам-натам по лабиринтите на летището, което се води най-голямото в Европа, ако не се лъжа.

 

Отплеснах се, за мама ми беше думата. Тя е невероятна, направо е като акумулатор, от който може да си заредиш батериите. Само като си кажа две приказки с нея, преставам да си мисля за ежедневните тъпотии, защото тя е над тези неща. Обиколила е Европа поне три пъти, абе направо я е обърнала с хастара наопаки. J Освен това страни в Азия, Африка, а сега и Латинска Америка. Уча се от нея, но още съм назад с материала. Въпреки, че съм била на доста места. Но май заедно ходихме досега само на един круиз до Египет, минавайки през Турция, Гърция, Кипър и Сирия. Даже и татко беше с нас, въпреки че не е много запален по пътешествията, но покрай нея и той сума свят изръшка. Като че ли, само с обиколките ми в Германия я водя, но пък тя не се е заседявала там толкова време.

 

Идеята ми е, че ще си получите пътеписа от пътешествието, тя ми обеща да напише нещо и да покаже снимки, да видим дали са добри. Но не мога да и давам зор, когато стане. Тя между другото е по-изявена от мен в писането, защото има доста неща публикувани по разни вестници и списания, но нейните теми са различни от моите. Това и е хоби, с хонорарите оттам не може да иде и до Каспичан, дето се вика.

 

Това, което ще кача в последствие, ще е от нейно име. Тя с блогове не се занимава, има си по-интересни занимания. Така че чисто “техническата” част аз ще я поема.

 

И само това за десерт- Обичам те, мамоооoo!

 

с интерес...

че сте тук и сега! Няма начин да не е интерсесно, има чудесни впечатления и доста неща е видяла. Аз също го очаквам с любопитство, защото в директен разговор не можеш да споделиш всичко, което е предизвикало интереса ти!
Поздрави :)))

Радвам се, че екипа е сформиран и чакам с нетърпение!
Хубави празници и много усмивки за вас!:)))

Надявам се скоро да ви покаже нещо интересно. Може и да не е наведнъж, както реши.

Весели празници и на теб! :)))