Пиша този пост на прима виста, понеже съм шокирана от едно трагично събитие, смъртта на наша близка, много талантлива и ерудирана жена - писателка, певица в Академичния хор, художничка, дългогодишен редактор в Радио София.

За мен беше шокиращо да го науча днес, това беше една изключително добра и блага жена, която обаче имаше склонност да се примирява със събитията, Навремето не я пуснали в чужбина с Академичния хор, понеже й намерили някакво неблагоприятно родство и тя след това се отказала и да пее в хора, а и да пътува в чужбина (за западните тогава страни). Когато я попитах - "Защо така? Нали после са се променили времената?", тя ми отговори , че после даже не била опитвала. Толкова беше горда и смирена.

Не знам дали това е била правилна позиция, но тя така си е преценила. Но тази нейна доброта и смиреност, може би не са благоприятствали за съдбата й. Да, тя има издадени няколко книги, успешна кариера в Радиото, но беше от малкото хора, които съм виждала, които не се борят с нокти и зъби да достигнат някакво признание. Искаше делата й да говорят за нея с онази мекота и деликатност, която излъчваше.

Но си мисля, че покрай това е пропуснала други неща, както се е отказала да пътува в чужбина примерно. Не бива човек да се отказва предварително от прекомерна гордост с риск да бъде отново отхвърлен. Трябва да опитва и да се бори. Затова и заглавието е такова - не бива нищо да се пропуска, а да се живее, защото не се знае до кога.


Поклон пред паметта й!