Чудесно е така да ти започне деня и понеже съм късметлийка днес денят ми започна точно така. Още от входната врата ме заляха вълни на щастие. След като я отворих гледам на асансьора съседката от отсрещния апартамент с двете деца. Тя ми се усмихва лъчезарно и ме поздравява. Усмивката й няма общо с обичайните протоколни съседски усмивки. Толкова ми се радва, все едно сума време е мечтала да ме види. И аз се усмихвам, дали съм успяла да го докарам на същото ниво лъчезарност, не знам. Преди това 4-5 пъти се опитах безуспешно да накарам сина ми да се излюпи от кревата. Понеже си спомням как баща ми горкият по десет пъти идваше да ме буди за лекции, реших че генът си е казал думата. Пък и трябва да си е навил алармата за ставане, но кучетата явно не знаеха това и доста се изнервиха. А кучета аз вече не разхождам, след поредното нападение от един голям пес, който искаше да яде мойто малко песче и едвам му отървах кожата.   Отклоних се от темата, поради ежедневни проблемации, които всички сигурно си имат. Да се върна на щастливата жена – гушнала е бебето, което носи с помощта на един голям шал по индийски маниер. Другият фарфалак, който ми е приятел, подскача неуморно наоколо. „Здрасти, на училище ли си тръгнал?”. Към три годишен е, но аз се държа с него като голям мъж. Той явно усеща и сериозно, но с игриви очета, ми обяснява, че отива на „..чилище”, бебето ме разглежда по бебешки опулено, но иначе си е кротък бебок. „Колко им е разликата, две години ли? – питам „И половина” – обяснява ми тя. „Сигурно е голяма лудница” – казвам, защото на мен и брат ми ни е толкова разликата и верно си беше лудница, откак се помня. „О, не” – тя ме гледа учудено. През цялото време е усмихната и излъчва спокойствие. Сигурно затова у тях не е лудница. Като я сравня с майката на красивите близнаци, която изглежда винаги все едно пред нервен срив, тук имаме насреща нейната пълна противоположност. Имам чувството, че тази жена може да отгледа не два, а пет близнака без да й мигне окото. И всички ще са обичани и обгрижени по равно. Долу пред входа пожелавам на моя приятел „приятно училище”, получавам и аз пожелания за „приятен ден” и тръгвам за работа.   Вървя по алеята към спирката и по едно време се обръщам да ги видя къде са. Тя е хванала „ученика” за ръка, бебокът е закрепен с шала за нея, върви усмихната и без да бърза. Прилича ми на Мадона. Не е красавица, но с тази усмивка направо сияе. Както се казва тука „усмихна ми деня”. Може пък и друг късмет да ми донесе – дали да не пусна днес едно тото? :)))

е, когато срещнеш усмивката, спокойствието и щастието ръка за ръка

Много хубаво даже!

Спокойствие му е майката, няма за къде да се бърза.
Такова спокойствие от страна на една майка няма как да не се отрази и върху децата й, които също са спокойни и по детски щастливи.
:)))

До сега бях на аеробика, да си взема малко дъх и отивам да забия джак-пота! :)))

И да не забравиш да почерпиш!
:)))