Колкото и на някой да му се иска да е равен на някой друг няма как да се получи, затова постоянно е пълно с неудовлетворени хора, мрънкащи и оплакващи се от съдбата си. Но никой не им е виновен...

Още при самото зачеване на хората така са се омешали гените, че се е получил един напълно „нов продукт”. Преминавайки през фазите на възпитание и образование, този ‘продукт” е развил качествата, заложени в него. По-нататък ги развива по няколко начина. Най-сигурният е „носителите на гените” демек родителите да му дадат едно яко рамо за по-нататъшното му развите, дали под формата на пари или връзки, зависи от случая. (Случай 1) Другият момент е, че може и да ги нямат и въпросният индивид трябва да се справя със собствени сили и качества. (Случай 2) Говоря за хора, които имат желание да се учат и самоусъвършенстват. Онези, които ги е мързяло да учат си търсят други начини и после никой не им е виновен, че поради ниската им или никаква квалификация са зле платени.(Случай 3)

 

Нещата естестено са многопластови, може да има и случаи, когато много кадърни деца са принудени да започнат работа и да не могат да се образоват, въпреки, че имат желание. Но нямам намерение да пиша десет страници есе, за да се опитам да изчерпя една неизчерпаема тема. Така че има още много случаи освен гореизброените, но аз ще се конкретизирам върху тези.

 

Мисълта ми е, ако не си положил някакви усилия да достигнеш определено ниво, после няма на кого да се сърдиш, че не ти вървят нещата. Това е също относително, защото дори и да си Случай 1, не означава, че всичко ще ти върви по мед и масло. Още повече като така яко са те обгрижвали, може някой Случай 2 да те издуха по трасето, защото може междувременно да е натрупал достатъчно квалификация и да се обзавел с известни необходими връзки.

 

За Случай 3 нещата са рзлични – или ще се занимава с ниско платена работа и ще е нон-стоп недоволен/а или пък ще търси алтернативни варианти. Тези случаи най-често влизат в криминалните сводки, но да не задълбаваме чак дотам. От другите случаи пак има в крими историите, но обикновено на по-високо ниво, най-често злоупотреби и както се знае много рядко се стига до съд , пък и да сетигне много важно, справка Вальо Топлото.

 

Понеже намесих няколко теми и ще им е трудно на критикарите, да взема да обобщя най-накрая – хората се раждат с различен потенциал, развиват го също по-различен начин и не ми говорете за равенство, защото такова животно нема и нема и да има.

Дали пък да не завърша с „циничен” цитат от Оруел „Всички хора са равни, но някои са по-равни!”. :))


 

Аз често казвам: "Ние сме едно!", но това не значи - ние сме равни. Нека всеки си е себе си. Недоволството и завистта идват от гледането в чуждата чиния. Не се сравнявай и няма да има за какво да завиждаш. Само от страни изглежда, че тревата в чуждата градина е по-зелена.
Хубаво е, че сме различни. На света са нужни какт лекари и учители, така и готвачи и сметосъбирачи. Заедно правим живота си възможен, както отделните органи на едн тяло. Няма нужда всички да са сърце. Никой не би бил по-щастлив без ръце, например......

лошото е, че всеки опитва да се сравнява и не си дава сметка, за това което може да прави и за какво го бива, а не само да се гледа в чуждото канче, да завижда и да се оплаква.

Но и Джон Ленън го е казал "Чуждата кокошка е винаги пуйка!" :)