Така ми хрумна, въпреки че за това може и да не стане дума, но оттук ми тръгнаха асоциациите.

 

По-скоро поводът са два постинга – на Гери и на Бенра, където ставаше дума за едно и също нещо. При Гери коментирах, че постингът за робите-строители в Мюнхен ме подсеща за нашенките, тръгнали за нещо друго и после се озовали като проститутки в чужбина. Това си беше документален материал без капка художествена измислица.

 

Малко след това попаднах на поста на Бени, за разлика от първия, е емоционален разказ за съдбата на българка, отишла да гледа възрастна жена в Италия, но после се случват други работи…

 

И в крайна сметка за какво става дума – за излъгани илюзии. В единия случай – на мъже, които са просили хляб по фурните, за да има какво да ядат, въпреки че са бачкали по 60 часа седмично.  А в другия случай – на жени, които са третирани като пълни нищожества, за една бройка дори и изнасилени и криещи си от карабинерите в храсталака.

 

Добре де, ама питам аз – къде си тръгнал, оланколу, дето и грам език не знаеш да се обадиш на полицията, ако нещо не е наред? Отиваш там, защото някоя фирмичка те е зарибила и ти предлага много повече мангизи оттука. Не се ли запита – зашо тука не ги взимаш тези пари? Ами, щото….. Да бе, онея са в Европата, пък ние само от 2 годин официално, останалите там над 1300 нема кой да ни ги брои!

 

Хайде да си се върна на заглавието – според мен дори и хората да не са усетили плодовете на „зрелия социализъм”, нещо явно генетично им е заложено. Че аджеба, ако си послушен някой ще се погрижи за теб!

 

Ако слушкаш и си плащаш, добрият чичко или лелка ще те телепортира в чужбина и ти ще си решиш мигом всички проблеми. Ще пращаш пари на семейството, мама, тате, дедо, баба и т.н. и всички ще са хепи и ще те благославят до гроб!

 

Ами колкото и гадно да звучи изводът е следният – ако не разчиташ на себе си, а на някой друг, неминуемо ще те извозят. Но за да разчиташ на себе си трябва да си се поизучил, да имаш някъв ценз (тогава едва ли ще тръгнеш по този левашки начин), поне някой език да отбираш, изобщо малко да се постараеш, за да се предпазиш, ако тръгнеш на гурбет. Не може да си поставиш съдбата в ръцете на някакви авантюристи и после – леле, майко…. Българските строители за какво са си траяли толкова време? Сигурно и бъкел немски не са знаели, за да се оплачат някъде. Както и онзи "италианки"...

Не обвинявам никого и не казвам, че сами са си виновни, но с тяхната безпомощност в тези ситуации просто са провокирали нещата. Ако онези "чорбаджиите" мислеха, че могат да им се противопоставят, едва ли биха ги наели по този начин. Но явно като агнета на заколение…

 

Пък и за какво си тръгнал – сума хора в тази държава супер си се оправят, че и нас ни оправят даже. От българското по-убаво си нема! (Това последното забранено за оперирани от чувство за хумор! :)

 

 

Приемам,че от скромност е това под заглавието!Диагнозата в заглавието просто е вярна!:)))

Писах го на прима виста, повествованието само си избра посоката.
Заглавието беше вече измислено и оттам се почна...
Мерси за поздравленията! :)

На прима виста. Получава ти се:)

:)

да, има още "плодове за бране от комунизма".
и преди бях коментирала, че не може да се очаква друго при положение, че толкова години на хората им бе отнето едно от най-приятните и себеопознавателни дейности, пътуването извън България. От там, клишетата и нереалните представи за Запада и безрезервната готовност за "втурване на сляпо" към по-светло бъдеще.
Тепърва, по-голямата част от населението започва да пътува на вън.
Бях много малка по времето на комунизма, но помня колко много бяхме лишени... чак тръпки ме побиват като се сетя....

къде са тръгнали. :)))

И другаде бях коментирала - срамна работа няма, но поне да я работим тук, не да мием чинии и бабешки гъзове навън, че и други разни работи ... :)

Поздрави!

познавам хора с по две висши и три езика, които отидоха в Италия и пак бях третирани като роби, нищо че можеха да се оплачат на карабинерите / и то на италиански/.
Българина търси по - доброто.
Да стои тук и да работи за 300 лв ли?
Не съм съгласна.

в известна степен си права - не можеше да се пътува частно или поне беше трудно. Но по време на соца майка ми изръшка сума свят с Балкантурист, въпреки че не е взимала кой знае каква заплата. Писала съм за това. Но тя просто си сбъдваше мечтите.
И сега има хора, които няма да се изтрепят да пътуват, дори и да ги имат парите. Така че - не е тепърва.
Тепърва е за малките - тийнове и младежи.
Но пък те сега имат шансове да се учат по чужбина и да не изпадат в такива ситуации.
Лек ден! :)

не съм против това да се работи по чужбина, но да отиде човек с договор с читава фирма и на все пак квалифицирана що-годе работа. Една моя братовчедка е медицинска сестра, хвана се понаучи английски, отиде в Англия и поработи няколко години. При нея ексцесии не е имало, походила е по Франция и наоколо през свободното време, донесла е мангизи - нема лошо.

Има и много други хора, които си работят по чужбина легално и са доволни. Сигурно и тук в блога има. Но са си изпипали преди това нещата. Иначе онея легенди от миналия век - отишъл в Америка без нищо и милионер станал - този "филм" от зората на Холивуд вече не се прожектира. :)

какво са работили тези с двете висши и три езика?
Нещо по специалността?
Кой ги е третирал като роби и какво по-точно означава това в конкретния случай?
Язък им за по двете висши след като са го допуснали.
Това ли е по-доброто, което са търсили?
Означва ли, че си съгласна с това, че са ги третирали като роби, след като с другото не си съгласна?

а защо го правят?
Какво ги принуждава.
Тези, които ги тормозят днес - не са ли вчерашните им угнетители тук - в българско?

невежество, а другото - алчност, след като са тръгнали по такъв, както вече казах "левашки начин".
Тебе тук ли те тормозят или навън?
Не съм казала, че тук нещата са розови, казвам само че и навън не са!
Който не вярва да ходи да види. Защото се блазнят от големи заплати за нискоквалифицирана работа. Е те такова животно нема!
Защото не могат да си направят простата сметка, че с тези пари трябва да се хранят, наем да плащат, други разходи и т.н. Накрая какво им остава - почти нищо.
И за какво са отишли тогава.
Дето вика шопът "Оти ручахме жабето?" :)

Що - къде в България се търкаля прилично платена работа за човек с две висши и три езика?
А простата сметка си я правят - и тъй, и инак не стигат!!!
С какво право ги съдиш - предлагаш работа за 1000 лв и няма кандидати , или...?

Кого съдя?
Работа никъде не се търкаля и ако чакаш някой от къщи да те покани, няма да стане! :)
Като са си направили простата сметка, защо после вият на умрело? Третирали ги като роби... Ами като си се подложил, така ще те третират.

Поздравления за постинга, Тера. В един от моите постинги се вайках, че изтичат мозъци, но май изтичат и други работи и затова като кажеш в чужбина, че си българин, всички се изненадват, защото не такава е представата.
Хората, за които ми говориш нямат и най-малката представа, че става въпрос за различни стандарти на живот. Че там дават по-голяма заплата от нашите, но режийните и храната са по 3. Та наистина е по-добре да си направят сметката дали да берат домати там или да ги отглеждат тук.

Живяла съм няколко месеца в чужбина, не съм работила, бях със стипендия, но имам идея и за цените и за наемите.
После като отидат там се тюхкат, че ги карали да бачкат! Ами те за това са ги наели и ги юркат до дупка. Същото става и с гастербайтерите по Гърция. Всеки да си прави сметката преди да тръгне, защото после може да му излезе крива.

да...интересна тема...
Всъщност и съм съгласна с това, което казваш и не съм.
Защото
Защото наистина неинформираността, незнанието, неподготвеността са идеална основа за бъдеще злоупотреби. Но навън тръгват,както любопитните да поживеят просто различно, така и тези, които са стигнали ръба на неможенето, които в търсене на изход са се сблъсквали със стени-високи и непреодолими.
Има емигранти и емигранти.Има такива, които отиват с дипломите си, които още от тук са проучили, подготвили, подписали, осигурили всичко и там, където пристигат, са що годе равни на останалите.Те знаят правата си и знаят как да ги отстояват.
Има и такива, които хукват да гонят 200-те Евро, които са повече от двестате лева, които получават.Защото истината е,че България не е София, не е Варна, Велико Търново Пловдив.Има много малки градчета, в които хората живеят на ръба на оцеляването. И те тръгват-неподготвени, но решени на всичко не за да забогатеят, а за да могат семействата им да преживяват. ТОва е един отчаян акт в желанието да живееш що годе сносно.
Жалко е...
Преди време познат на мой познат си уреждаше работа навън чрез уж лицензирана агенция.Помогнаха ми да я проуча,знаейки че имам съответния начин.
Естествено, всичко беше един сапунен балон. Но как да знае човек? Имаха си и лиценците и всичко и вероятно и договорите щяха да изглеждат почти законни...
Така че аз не бих упрекнала хората, които тръгват така, на сляпо.Те не го правят от желание за намиране на лесното. По-скоро бих ги посъветвала-много добре да проучват предварително, да питат и така...

А според теб аз какво правя? Размахвам им камшик над главите ли? :) Че аз дори не ги познавам.

Нито съдя, нито упреквам - съветвам ги по моя си начин! :)
Иначе казано се опитвам да им го набия в чутурите, ако не става по-друг начин. Но е за добро, действам като хирург, а не като психоаналитик. Няма какво да се приспиваме със захаросани бонбонки.
Иначе после пак някой ще хленчи - "Малка бях, подлъгах се..."

говорим си.
Всъщност-аз съм правила точно това-размахвала съм камшик, обвинявала съм и после съм осъзнавала,че не-не е така, не съм права. Не могат всички да гледат от моята камбанария
Тези хора са жертви-на зрелия социализъм, на новоизлюпената псевдо-демокрация, на себе си, но най-вече на човешката алчност .ЗАщото това, което описахме и Гери и аз си е един модерен феодализъм, чието оправдание е хорското незнание

от моята камбанария да гледат, ами изобщо - ДА ГЛЕДАТ!
Защото има хора, които сериозно разправят сказки за някакви си там, дето отишли в чужбина без език, че и без кой знае какво образование, пък как добре са се оправили...!!! Чувала съм го с ушите си. И съжалявам да го кажа, но е пълно с прост народ, който се връзва на такива дивотии. Награбят се, вдигнат се по чужбина при някакви познати, изфукат парите дето са занесли и се върнат кога по-рано, кога по-късно. А за алчността - ти го каза :) По-нагоре го споменах, но много не им допадна на някои.

и аз познавам хора, които в началото на 90-те се метнаха на самолета, незнаещи бъкел английски и в момента са едни образовани и успели хора.
Различните времеви моменти предполагат различно развитие на нещата.
Сега например ми се струва абсолютно нелогично да тръгнеш занякъде ей така на сляпо.Защо,защото световната икономическа обстановка е различна, трудовият пазар е различен, междунационалните отношения са различни.
Но това е положението-хората търсят начини, търсят изход и се хващат за сламката. Защо...защото не питат, защото не вярват, защото не ги интересува.
Но има и още нещо-искат да избягат от реалността тук. И после се сблъскват с носталгията.
Сложно е, не е еднопластово.
Има хора и хора

Наистина е сложно и многопластово.
Тези, които избягаха за Канада в зората на демокрацията бяха предимно млади, несемейни хора. Дори и да не са знаели английски, може пък френски да са знаели :)
Да не би от миячи на чинии да са почнали и там да са се образовали? И после да са преуспели? Хм... Канадската мечта в действие :)

И аз познавам хора дето са сега в Канада. Идват си от време на време - да ти кажа нещо не ми се виждат прекалено хепи. Живеят си нормален живот и толкова. Не са цветя и рози, злато и диаманти :)
Носталгията е другата страна на монетата, но пък никой не ги държи там насила.
Абе всеки си знае, да се оправя както намери за добре! :))
Въпросът е да няма драстични случаи като тези, с които започнахме. Иначе всеки има правото да избира мястото, където се чувства най-добре.

носиш себе си. Ако тук не си щастлив и там няма да бъдеш. Ако тук не си ученолюбив и нямаш образование, няма да заемаш някакъв пост, и там няма да ти го дадат по същите причини. Ако човек е интелигентен със знания и умения, навсякъде ще може да успее, защото с упорития си труд е постигнал вече необходимия базис като работна сила и всеки ще го оцени. Човек трябва, обаче, непрекъснато да се доказва. Никъде няма лесно.

но не съвсем... :)
Зависи и в каква среда ще попаднеш, сред какви хора. Същото важи и при смяна на работата тук в България. Пак си си ти, но едно място се чувстваш по-добре отколкото на друго, не само заради работата, а и заради обкръжаващата среда.
Пък си има и доза късмет, не може всичко да се предвиди.
А и знаеш постове тука в БГ рядко се заемат поради ученолюбие, а по-скоро по "връзколюбие" :)
Сложни са нещата, но хората не бива да си въобразяват, че навън са приритали за тях.
Лесно нема - туй е положението! :)
Лека нощ! :)))

Защо маймуната не стане човек, докато живее сред хората? А самочувствието на човек се определя не толкова от средата, колкото от собствените му вътрешни нагласи (вродени и придобити). Можеш да се чувстваш някъде по-добре, но това не значи, че си станал по-добър. Сложно е, защото човек е отворена, развиваща се система и Слава Богу! Важно е да сме свободни. Дано всеки намери себе си и мястото, където може да бъде себе си! (то не винаги съвпада с мястото на раждане)

С интерес изчетох коментарите... Във всеки от тях има много истина за положението на хората. Вярно е, че в малките градчета и селата ситуацията е убийствена. Но също така е вярно, че хората са свикнали да се осланят и облягат на някого, а не да разчитат на себе си. Свикнали са да им се дава, но не и те ако дадат. Две мои служителки над 55 години посмъртно не искат да изкарат курсове за компютър, трябвало работодателят да им ги плати. Да, в крайна сметка, ще им ги платят тези пари, но ако искаха нещо да научат, с нещо да се сборят, да си повишат квалификацията - за тези неща според мен трябва да плащаш от себе си - с пари и време. После всичко се връща. Сега се вайкат, че заплатите били малки, но нито една от тях не отива да работи допълнително, въпреки че имат тази възможност. Е, свърши държавната хранилка! Когато на времето дойдоха икономистите Ран и Ът, те направиха едно сравнение: Вие сте сега като птиците в гората. Допреди време бяхте в клетка, нахранени и защитени, но в клетка. Сега клетката я няма, свободни сте, но ще си търсите сами храна и САМИ ЩЕ СЕ ПАЗИТЕ! Оцеляването на човека е в неговите собствени ръце, дори когато гласува. Затова не оправдавам горчивите "плодове на зрелия социализъм", защото с идиотския си светоглед те завличат и нас, останалите, малцината мислещи...

ти пък къде отиде? :)
Защо да не е решаващо влиянието на средата?
Я питай ка4ака как се зарибяват децата с наркотици.

Или пък както го е казал поетът:
"... в затвора
попаднал на хора
и станал човек... "
Сещаш ли се - за какво говоря? Учеше се в училище по литература едно време :))

Нещо май в съвсем друга посока тръгнахме, пък и нещо много задълбахме.
Приятен ден ти желая! :)))

интересно стана, въпреки че някои хора прекалено емоционално приеха темата.
В крайна сметка само се опитах да предупредя, че нещата не бива да се правят левашки, пък сума народ се засегна, не знам защо.

Ако се пращат служебно би следвало работодателят да им ги плати курсовете. След като като са постъпвали не е било a must явно. Ако е било изискване може и сами да биха решили да карат курсове, ако няма накъде. Това си е типично мислене на бивши държавни служители.
Сама съм си плащала за английския и за немския и за други работи. Инвестирала съм и сега това ме храни.

Компютърните курсове на времето бяха най-евтиното нещо, което платих. В моята област обаче останалите квалификационна курсове са от порядъка на няколко стотарки за седмица. Изобщо не съжалявам... Но според мен става въпрос за начин на мислене... На народа все някой му е виновен, но за това, че е необразован и безинициативен, никой, ама никой, нито едно правителство, партия, министър, мафия, международно положение : ) и какво ли още не, не са виновни. На мен правителствата, комунизма, демокрацията, мафията не спряха стремежа ми да уча. Сигурна съм, че и с останалите е така.

на зрелия социализъм. Все някой друг да ти е виновен :)

Ходих на следдипломна квалификация, когато синът ми беше бебе, а другите майки си висяха по градинките и ми се чудеха на акъла. Както се сещаш по желание отидох, беше на модулен принцип и с помощта на близките ми успях да се справя. Паралелно учех и английски. Така че, всичко си е въпрос на желание и организация.

определящо и решаващо са точно двете различни неща, които не можеш да различиш, когато не се задълбочиш. Но по блоговете е прието да се оплакват, да се заяждат, да се оплюват, но не и да се замислят.

Ако не се бях замислила, нямаше да го напиша... :)))