има своя рецепта,понеже разни глезотии не всеки може да си позволи,а пък и всеки релаксира по различен начин.На мен ми влияят добре разходки ,по възможност сред природа или пътувания.Но никога не нося работа в къщи каквото и да става.Още от едно време в училище - вечерта е свободна за нещо друго каквото и да е .Като удари часът - край - кой учил,кой работил да е мислил през деня.
Това със сроковете е ужасно защото съм го преживявала...Също разположението денонощно с тия мобилни телефони,да те ангажират постоянно и занимават с работата и в семейна среда...Машините почиват след работния ден,ама и човекът иска почивка...

Но понеже сега ми идва доста нанагорно, взех спешни мерки :)
Никога не съм си носила работа вкъщи в буквалния смисъл, затова го сложих в кавички. Но съм била на разни работи, където си направо като обсебен и като се прибереш пак за работата мислиш. Ужасно е! И каква ми е била файдата от това? Онези фирми отдавна съм ги напуснала, медал не са ми дали, бачкала съм за заплата. Изобщо не си е заслужавало толкова да се вживявам. Затова сега - по-кротко го давам. Излизам от работа и "спускам кепенците", забравям всичко до другия ден.

Иначе разходки - да, но аз ходя по Витоша, разходки по парка са ми някакъв спомен :))
Пътувания - ОК, също много пътувам. Но като се върне човек на работа,
месомелачката го гепва на минутата и до обяд вече са ти се изпарили спомените от пътуванията :)))

Донесох си работа в къщи!
Ще пробам все пак!
Поздрави за постинга!