Блогът на tera :: София Филм Фест

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.03.2014 22:50 - София Филм Фест - "Ив Сен Лоран"

Автор: tera Категория: Изкуство

Прочетен: 1818 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.03.2014 09:06

- един ужасяващо тъп филм.

Това е лично моето мнение за филма, който гледахме вчера в Мола и наистина беше ужасен.

Подведе ме това, че залата беше почти напълно разпродадена няколко дни преди филма и освен това преди време бях гледала по телевизията един документален филм за дизайнера, който много ми хареса.

Помислих, че тук ще има някаква нова трактовка на образа му, но не очаквах, че ще е "твърде нова" и че основното ударение ще е върху разни гей-оргии.

Всъщност реших да пусна пост за филма, след като прочетох в книжката на "Програмата" една рецензия, която направо ме шокира. Даже повече от филма ме шокира!!!

Ето тук цитирам от книжката, която се изживява като пътеводител в културното и развелакателно пространство:

"Оригинално заглавие: Yves Saint Laurent Език: френски
Превод: с български субтитри, с английски субтитри
Жанр: драма, биографичен
Франция, 2013, 110’
Режисьор: Жалил Леспер
С: Пиер Ниней, Гийом Галиен, Шарлот льо Бон, Лора Смет, Мари дьо Вилпен Биографичните филми за големите моделиери на 20 век се радват на особен интерес през последните години. След двата филма за живота и творчеството на Коко Шанел и биографичния филм за Ив Сен Лоран на Пиер Торетон ( L"amour fou от 2010), идва ред на нова подобна екранизация. Отново става дума за Ив Сен Лоран – човекът, отговорен за големия успех на марката Dior, който почина през 2008.

В Ив Сен Лоран (базиран върху биографичната книга за Лоран от Лоранс Бенаим, издателство Colibri) на младия режисьор Жалил Леспер ставаме свидетели на житейската история на родения в Алжир Ив. Самотник, мечтател, тормозен в училище и мечтаещ за Париж, прелиствайки модните списания на майка си вечер. Леспер представя своя впечатляващ визуален разказ за човека зад мита. Специално за снимките на филма Пиер Берже, партньор на Лоран в Dior, и в живота, предоставя на Леспер огромния архив на покойния моделиер. В своя прочит на легендата зад Лоран, френският режисьор се фокусира върху годините, които дизайнерът прекарва в модната къща на Кристиан Диор. Оглавява я едва на 21-годишна възраст.
Леспер е направил най-добрия възможен избор, давайки главната роля на Пиер Ниней, който великолепно пресъздава образа Ив Сен Лоран. Скромността и затвореността си моделиерът компенсирал чрез екстровертния си партньор – Пиер Берже (Гийом Галиен). Мнозина твърдят, че именно благодарение на Берже, Лоран е станал име и икона в лицемерния свят на голямата мода.
Крехък, изтънчен, тих и срамежлив, Ив Сен Лоран мигновено привлича погледите и дава поводи около персоната му да витае очарователна мистериозност. Тъжното момче на Франция е част от онази вълна меланхолни творци, които пишат интересната културна глава на страната от средата на 20 век. Le Smoking с печата на YSL, гардеробът на Катрин Деньов в Дневна красавица, ароматът YSL, запечатан от апарата на Жан Луп Сиеф.
Следите на Лоран са многобройни. Една от тях е и филмът на Леспер."

Като го четете, може и да ви се прииска да го гледате.

Но според мен е по-добре да се въздържите!

Не бях го чела това преди да гледам филма и не е това, което ме е подвело да си загубя 2 часа време за тази шитня!

Филмът е тъп, плосък, основният акцент е върху гей-оргиите, също и върху смесени сбирки, където смъркат кокаинец, депресиите на Лоран, любовниците му и това тече в една нескончаема сага..., близо 2 часа...

Даже се запитах - аджеба, кога този човек е имал изобщо време да се занимава с мода и да прави рокли, след като е бил толкова зает с разните други преживелици...

Изпълнителят на главната роля - Пиер Ниней може би докарва образа само когато нервно и срамежливо си намества очилата, което правеше нескончаемо през целия филм. Явно така гради ролята... Нищо друго общо не видях, дори като визия, с онзи образ от документалния филм. Всичко беше плоско, изсмукано от палците. Дори и сцената с повиквателната и последващото пребиваване в психиатрия, бяха много скучни и невъздействащи.

Освен това ми се струва, че напоследък има една масова практика да се пускат гей-филми, все едно са по поръчка. Направо са на конвейр подобни филми. Едно славословене на гейовизацията.

Да, такъв е бил човекът, но той се е прославил като гениален дизайнер все пак, а не като виден гей.

Имаше накрая едно наистина хубаво ревю, все едно като компенсация за загубеното време.

Но все пак с 5 минутно ревю няма как да оправдаеш един 110 минутен филм!

Нарочно и в операторската работа нещата бяха ретро - малко размазани и мръчкави кадри през цялото време, за да ни върнат към 50 -60 -те години на 20 век сигурно. Но това не допринасяше за автентичността, а беше доста дразнещо.

Все пак, както си прецените. Може да гледате филма и да видите дали съм права, а пък ако не го гледате - само ще спечелите! :)

Лека вечер! :)

Нагоре