Предполагам, че не ви се чете за тях. По-скоро бихте чели, ако ви описвам разни подляри, дето са ми сгаднили животеца. И такива е имало, не отричам, не съм застрахована за „Долно отношение”. Случва се на всекиго и аз не правя изключение. Хора всякакви под небето. Но пък защо ли не помня точно такива неща? Или дори да ги помня съм ги избутала в някакво кьоше на съзнанието ми и не сещам за тях. Не съм ги изхвърлила съвсем все пак, за да си имам „обеца на ухото”. Но от друга страна съм ги игнорирала и не им обръщам много-много внимание.

 

По-важни са ми едни други хора, които съм срещала през живота си, дори и само по веднъж, но ги помня. Защото са били добри с нас, без да ни знаят или познават. Срещат човек в беда или просто в затруднение и помагат. Господ да ги благослови! Защото не го правят от някакъв интерес, просто искат да помогнат.

 

Пътувахме до Египет с родителите ми частно пътешествие, без екскурзовод - круиз с кораб, спряхме в Атина и съответно – хайде на Акропола! Тогава не знаех английски и с цялата работа по организацията на пътуването се занимаваше майка ми. Съответно си се оправяхме сами, отиваме до метрото, тя разпитва някакъв човек как да стигнем до Акропола. Впоследствие се оказа, че този човек ни бил платил билетите! След като сме тръгнали да обикаляме света явно не сме толкова закъсали, защо го е направил не знам. Майка ми е класна дама, може пък да е решил на кавалер да се прави.:) Но ми направи впечатление и за това го пиша тука.

 

После – на връщане от Акропола, виждам огромно число автобуси и братушки в тях. За какво да се морим да слизаме на собствен ход, ей ги на братушките на наш’те услуги. Мигом гепвам един братушка и на брилянтен руски му обяснявам ситуацията. Той ме гледа възторжено и пита :”Вьi все девушки?” Ами не сме все девушки, но какво да му обяснявам, щом се нави. Както и да е, извозиха ни до Атина. Большое спасибо!

 

След време – в България. На почивка сме в Аркутино, там има само едно място за почивка - на Министерство на културата и ние сме там. Тръгваме си привечер, за да оползотворим плажа перез деня – разделяме се тържествено с цялата компания, правим си снимки и потегляме. И така... до Черноморец, колата припърпорва по неведоми причини. Имаме два изхода – или да се върнем там, където тържествено напуснахме преди малко (и да последваме съдбата на капитан Кук в известен смисъл) или да продължим. Гледам една напърчила се ярко светеща улична лампа и казвам на мъжа ми :”Спри там, поне ще видиш какво й има на колата”. Блажени са мъжете, дето слушат жените си! :)) Послуша ме и не сгреши. Дойдоха разни хора да гледат и да се чудят какво става. Но един от тях запретна ръкави, явно ги отбираше тези работи, разчевръсти се човекът, мъжът ми и той помата и йош двама-трима и свършиха работата. Така че след около час време си отпътувахме за София. Дума не дадоха да се издума за финикийски знаци, даже май се пообидиха като намекнахме за това.

 

Друг случай – в Германия съм, по-точно във Франкфурт. Имам всякакви карти с мен и до това място съм ходила и преди – огромен търговски комплекс извън  Франкфурт, но без да искам заставам да друга стоянка на автобусите и заминавам не по предназначение. Усетих се овреме, но си викам, сега и да сляза пак трябва да причаквам пак подобен рейс. Я, по-добре да си се извръткам с този и да си стигна до местото. Обаче на крайната спирка рейса прави голям престой и аз почвам да се ослушвам за друг рейс. Пуша си кротко и преглеждам разписанията, питам един накъде ще върви и кога. За моето място бил и тръгва след малко. Сакън да не го изтърва мятам цигарата и се насаждам в рейса. Точно зад шофьора седнах, не знам защо. После дойде още един пътник и така дружно отпътувахме тримката. По едно време онзи другият слезе и си останахме само двамата с шофьора. Тук да успокоя публиката навикнала на екшън, ни за минута не съм се съмнявала, че близостта ни може да прерастне в интимна! Държа да го отбележа! Където и да съм била по света, Германия е мястото, където съм се чувствала най-сигурна и защитена, независимо по кое време на денонощието. Винаги съм била сигурна, че там нищо лошо не може да ми се случи. Това е чувство, което за съжаление, съм изпитвала единствено и само там. Шофьорът много общителен и все се обръща, за да си говорим. Викам си – тоя от голяма общителност ще вземе да обърне рейса и се премествам на предната седалка, да си дробим без да се обрьща много- много. Оказа се от руснаците, „потомци” на Екатерина Велика  или по-скоро „притащение”, демек довлечените покрай нея немци в Русия, които сега ако го докажат си имат право на немско гражданство. Ами така кажи бе, пич, какво се тормозим с тоз немски? Давай по-русски и добро пожаловать, ну погоди и так далее! :))

 

Той понеже видя как си метнах цигарата преди да се кача, кавалерски ми предлага да си запаля. Дето в немски рейс си е забранено отвсякъде, пък и не само немски. Викам му „Здесь не положено!” Той вика – „Абе положено, не положено, на кой му дреме!” Така че си запалих и си пафках в немския автобус, ей така за спорта. Дърдорим си глупости, каза че имал колега българин и щял да му разкаже какви ги върши негова сънародничка. Много и пука разказвай му колкото си искаш. :) Казва ми – отчитат ми километража, иначе бих те закарал до където отиваш. Стигаме на мойта спирка, но аз оттам си имам още път. Загрижен ме пита „Как ще се прибереш?” Понеже вече се беше мръкнало. Не ми е за пръв път и му казвам „Има sammel taxi, с него ще се прибера.” Въпреки това слезе от автобуса, отиде до провери на спирката разписанието за такситата, тогава се успокои, пожела ми приятна вечер и отпътува по разписанието си.

 

И не са само тези хора, много повече са. Хора които съм срещала по веднъж в живота си и няма да срещна пак, знаем си го и двете страни и си правим добро не защото очакваме някаква отплата, а защото ни е приятно да бъдем хора. Правила съм и аз подобни неща, но не ми отива да говоря за тях. Хората, ако се сетят или ги помнят, това ми е наградата, както и на тези които споменах. Нито са го направили за това, а и едва ли са предполагали че някъде ще пиша за тях.

Живи и здрави да са! :)

 

 P.S. Понеже вече казах, че добри хора има навсякъде, искам да допълня, че и тук в блога ги има. И никак не са малко. Общувам с много хора - и мъже, и жени, независимо дали с коментари или съобщения. Тези, с които общувам повечето са чудесни хора, независмо от това, че не сме се виждали на живо. От доста време съм тук и вече усещам какъв човек е насреща дори само по това, което пише - идеите, както и начинът на изразяване. Не мога да изброя всичките, защото мога да пропусна някой и да ми се обиди, а не бих желала. Затова ще спомена само двама, с които се "познаваме" от доста време - това са Кирил и Ангел. Най-вече защото са кавалери, а това е качеството, което най-много ценя у мъжете. Под "кавалер" не разбирам мъж, който позволява на жените да го "водят за носа", поради доброто му възпитание. Според моите разбирания това са мъже, на които може да се разчита и това имам предвид. Надявам се, съпругите им да осъзнават какви са късметлийки и да оценяват това.
Благодаря ви, приятели за чудесното отношение, както и на останалите хора, с които общувам.
Радвам се, че ви срещнах и парчето по-долу е поздрав за всички вас! :)))

 

Пиши! ;-)))

Всъщност този постинг е допъление на мой коментар към един друг постинг, който е на първа. Доста минорно звучеше, затова реших, че до-мажор е по-подходяща гама за сезона! :)))

и аз да се поразровя в паметта си за подобни случки. Впрочем - започнах да пиша в блога именно, за да разкажа нещо подобно. Лошото си е лошо, но на хубавото трябва да се отдава почит. Животът е толкова шарен! Привет!!

със сигурност ще откриеш не една и две.
Но, ако пишеш постинг го пусни по-нататък, че много хубаво, не е на хубаво, нали знаеш :))
Да не им дойде на хората байгън от много добрина. За лошото няма страшно, то си бачка без почивен ден и хората няма да се наситят да четат за това. Шегувам се, но само малко... :)

Звучиш ведро имах нужда от мажорен акорд.Благодаря !

лошото е повече. И аз се върнах назад-мога да разкажа покартително гадни истории с мен, когато съм била в нужда и помощ от никъде е нямало.
Интесено, защо добрина съм срещнала предимно от близки и приятели, но не и от случайни хора...

написаното направо припалва пътешественическа искра

Да... за щастие още са останали и такива хора. И аз съм имала такива случаи. Бяхме с нашите в друг град, обаче имаше някакъв проблем с хотела, или какво ли, вече не помня и една напълно непозната жена ни предложи да ни подслони у тях! Е, мама отказа и в последствие си намерихме стая в друг хотел, но беше невероятно! Една напълно непозната жена, която случайно станала свидетел на разговора в хотела да ни покани в дома си, ей така без да ни познава, без нищо. Беше мило!

И аз имам подобни преживявания! Помня ги и до ден днешен, макар, че някои са се случили преди повече от 30 години. Точно в Германия за пръв път ни се случи едно такова. Сигурно хората, които са ни помагали не си спомнят, но ние ги помним! Това е важно! Нека помним добрините! Нека и ние вършим такива!

Поздрави за постинга!

браво! Защо ли?защото позитивността трябва да бъде показвана, позитивността трябва да бъде оценявана. Както беше писала под онзи постинг-хора има всякакви, навсякъде. Аз и друго си мисля-важи си поговорката-каквото повикало такова се обадило, поне в повечето случаиц

Моля :)
Нали не мислиш, че при мен всичко тече по мед и масло, имам си проблеми както всички останали. Но предпочитам мажорното звучене :))

предполагам, че всеки може да разкаже гадни истории. Тури им капака и продължавай напред :)

ами тръгвай, какво чакаш :) Сега е моментът за чужбинска ваканция.

защо да са останали? Не вярвам да са изчезващ вид, или поне се надявам. :)

оптимизъм блика от тебе и това ми харесва :)

за последното изречение имаш БИНГО! :)))

19.02 02:32 - да спасиш живот!

Знам ,че ще се чудите!Явно очаквате да Ви кажа колко наркомани съм спасил и как съм ги върнал към живота!И за това ще Ви разкажа,но тука искам да говоря,за хората които нямат проблемите на наркомана,а са едни от нас и просто са изпаднали в"дупка" и нищо не може да ги върне на пистата на живота!Не трябва да си наркоман,за да се отчаяш и да смяташ,че си в безизходна ситуация!Ние сме родени и сме живи,защото в нас е заложено,да се борим,за да сме живи!Мисълта и разума ни прави по различни от всички твари на земята!И точно мисълта е тази,която ни кара да правиме глупости!
Имаме нагласата,това е така!Но се стремиме,да не се съгласиме с канона,те са го измислили преди нас!Максиомата"Всичко ново е добре познато старо",просто е показател,че не искаме да мислим!Когато имаш свободата да си ти,престъпление е да не се възползваш,престъпление е да оставиш,човека до теб,да се самоущожи,престъпление е да знаеш,че може да помогнеш и да не го направиш!Ние сме силни,не защото сме сами,а защото сме заедно!Независимо,че "ще си запаля къщата ,за да му изгори плевника"аз Ви призовавам,не само да злословите за комшиите,а да ги погледнете с други очи и да бъдете,добронамерени,за да може взаимно да си помогнете и около Вас,да се получи една положителна атмосфера,която да помогне и на Вас и на комшията!Помогнете,ще се почуствате по добре!Може в един момент и те да Ви помогнат,да си повярвате,че можете!

Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 5350 Коментари: 10

че ги споменаваш тези хора, някои няма да се сетят :) Поздрави!

и преди съм ти го казвала - роден си за политик!:)
Речи да държиш и да рaзпалваш масите!
Иначе си прав.
Имах такъв случай - започнах работа на едно място, шефът си беше собственик и определяше заплатите по свое усмотрение. Още първия месец ми я вдигна двойно. Трябваше да изготвя някаква справка и каквато съм експедитивана я спретнах за нула време, давам му я, той ме гледа изненадано и ми казва "Увеличавам ти двойно заплатата". Обаче на касиерката и счетоводителката не им хареса, че така скорострелно започнах да взимам колкото тях дето работят там от години. Имаше един образ, който ми казва по този случай, че нещо се нервирали от това и той им казал "Ми много сте прости, за какво й завиждате? Не разбирате ли, че това е начинът и на вас да ви се вдигнат заплатите. Като вдига нейната, ще вдига и вашите."
Много мъдро изказване, защото на практика и така се получи.
Но но българина нали генетично му е заложено да завижда, ще предпочете да взима по-малко пари, но аз да взимам още по-малко.
Е това е шибаната логика на завистта. "Не сакам на мен да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле!"

къткам си хубавите спомени и не си тровя мозъка с лошите. Като се сетя за тази неща се усмихвам. :)
Видя ли един преден пост с говорещата котка?
Това пък моментално ми качва настроението, човек трябва да има механизми да се освобождава от стреса, а не само да мрънка и врънка.
Поздрави и на теб! :)

но и прави! Доказателство е книгата, която подготви, организира разнопосочното блог-общество и издаде със страшна скорост. Трябва да го издигнем за нещо.

Зарежи това издигане, че почва да ми намирисва на комсомол, партия и прочее глупости! :)))

пиши в този стил. Невероятно приятелски звучи и си някак съпричастен като четеш. Харесвам те.
Поздрав, Руми

Май от скоро ме четеш, в началото бъках от духовитост, после станах по-сериозна. Сега си наваксвам. :)
Върни се към първите ми постинги, мисля, че ще са ти по вкуса.
Поздрави и за теб и лека вечер! :)))

да се занимава с политика без подкрепа от съмишленици. Тойе доказал, че е човек на духа и действието. Поне един общински съветник - защо не? Това той ще си реши, но ако ми поиска гласа - има го!

а той казва, че не иска.
Насила хубост не става.
tili, той си е намерил пътя. Харесва ми решителността му и че не дърдори само празни приказки, ами прави нещо.
Поне прави това, което смята за правилно.

Хубаво е, когато човек контактува с добронамерени хора, които ти помагат в момент на нужда. Това те зарежда допълнително да почерпиш от техния пример и на свой ред да бъдеш добър, защото добротата е заразна . Днес и аз съм на тази блог вълна. Радвам се, че сме засегнали различни аспекти на проявление на добротата. Многообразието им зависи от хората около нас и от това, какви сме ние самите. Поздрави!!!

за поздравите и лек ден! :)

За добрите хора, които срещаме случайно по веднъж в живота си, но следите от тези срещи остават в сърцата ни завинаги.
И за добрите хора в блога, разбира се :)))