От какво ще разберете по-късно. А дали и точната дума е „поласкана” е спорен въпрос.   Връщам се от пътешествието по Родопите, които поетично, доколкото ми е възможно възпях в предния пост. Наистина си беше чудничко, ако не броим това „поласкавене”, за което говоря.   Предлагат ни разходка с лодка през езерото до отсрещния бряг, където има останки крепост. Включвам се ентусиазирано, въпреки че катеренето до крепостта през драки и тръни нещо ми поуби ентусиазма. Но определено гледката си заслужаваше. Увековечих пейзажа с незнайно колко снимки, които могат и да видят бял свят след някое време. На връщане от крепостта един от нашите казва „А, пуловера ми си е долу и никой не го е взел”. Явно го е изтърсил по време на катеренето. То кой ли да го вземе в тази пустош наоколо ,където само няколко чобани си разхождат стадата. Обаче аз решавам да го избъзикам и казвам „Знаеш ли това не звучи май много ласкателно.” Той усеща немека и се засмива.   След приключението с лодката се връщаме в хижата. Багажът сме изнесли преди това и сме освободили стаите. Отивам да се измия и се сещам, че си бях закачила якето на закачалката, но нямам спомен да съм го прибрала. Надзъртам в стаята – нъц, яке там няма. Отивам да разпитвам персонала, не са го виждали. Междувременно от нашите хора, които се бяха въздържали от пътуването с лодката научавам, че е имало цяло брожение за забравено яке, един го е видял и на закачалката даже. „И защо не го прибра – питам го - и да го беше дал на хижаря.”. Не знаех, че е твое – ми отговаря -мислех, че някой ще се върне да си го вземе. „Ами върнах се, но явно не ме е дочакало”.   Ако кажа, че не се ядосах, няма да е вярно. И на себе си се ядосах, че го забравих и на този, който ми го тафнал се ядосах. Все едно ми „смъкнаха” дрехата от гърба. Това, което най ме изненадва на кого му е притрябвало някакво си яке? Дали го е пробвал, за да види дали изобщо ще му стане или го е взел ей така за спорта – плюнка да е, плячка да е. Там са били все хора планинари наоколо, нали уж са от по-добрите хора? Или пък да заподозра мургавата чистачка?   Както и да е, прибрах се без якето. Разказвам историята на сина ми най-вече, за да му кажа да внимава като си събира отнякъде багажа, защото като беше малък с баща му бяха наръсили цяла София с шапки, шалове и ръкавици след тренировки или други занимания. Той ме поглежда хитро и се усмихва „Чувствай се поласкана”. И аз се засмивам – да де, че някой е оценил добрия ми вкус. Но пък дали на този някой ще му е толкова гот с моето яке? Отправих му съответните благопожелания. Но продължавам да се чудя – какво кара хората да са така „ласкави” едни към други ?

Ако не му е по калибър якето на щастливеца, поне ще му виси хубаво!
:)))

Какво мнение имаш за мене???? Имам предвид, че сигур ще му е тесно, а не че ще му виси!
Няма що, на това му се вика приятелско изказване!:)))

Като стана въпрос за яке моя асоциативен ум го трансформира на елече .И
http://www.youtube.com/watch?v=rhp42pzH5pY
Не се коси .Нали го беше купила от втора употреба.Аз все от там си обзавеждам гардероба с маркови китайски стоки.

голяма реклама си правиш! :) Нали се изкарваш неустоим Дон Жуан, а сега с тези маркови стоки, целият ти блясък отидЕ, та се не видЕ :)))