Виждайки "статистиката" под тези ненормални,налудничави и още...не намирам точното определение за тези постове се шокирам от това какъв интерес има към тях -четени са и препрочитани стотици пъти...както и са възнаградени подобаващо с гласове...Явно че четящите с извънземен разум са повече от пишещите...Дано не е прихватливо...

Тера,наистина ти се чудя как си издържала толкова време тук...
Всички по-стари блогъри казват,че преди е било къде по-забавно и интересно,
а аз съм на същото мнение,макар че отскоро съм тук,даже докато бях анонимна,съм
чела къде,къде по-стойностни неща от тези в момента тук...
Нивото пада от ден на ден,на мен вече тотално ми е скучно....що се отнася до музеите,изложбите,концертите,и други културни мероприятия,то българина по-скоро напоследък предпочита да прекарва времето си в чалга-заведения,май този народ тотално изтрещя...говоря ти за реала,пък какво остава за виртуала.
Но ти пиши,защото все пак има хора,макар и малко,които все още се вълнуват от тези неща,т.е. всяка аудитория си има своите читатели и фенове.
Чудя ти се наистина за това как си издържала толкова дълго време тук...

Нарочно го пиша това, за да има някаква индикация, че не всички потребители на този блог са пълни откачалки.
Това си е една ненормална психоатака и създава облика на блога, защото такива постове нон-стоп висят на корицата.
Създава впечатление, че това е блог за ненормалници, което не е честно към многото качествени хора, които пишат тук.
Както казах тук съм от 7 години и 2 месеца и знам много добре за какво става дума. Има много интелигентни и интересно мислещи хора, които ми е много интересно да чета. Нали се казва, че книгата е прозорец към света. А тук са все едно много книги...
Тук има хора, които са посетили много места по света, някои живеят далеч от България в досег с едни съвсем други култури, на мен ми е много интересен този калейдоскоп от хора и съдби, събрани тук - в един блог.
Но за съжаление идиотиите взимат превес и тези хора просто изчезват, заради гадната атмосфера тук. Жалко.

пък аз се чудя на въпроса "Как си издържала толкова време тук?"

За мен това не е било тест за издръжливост.

Какво има да му издържам - да не би да ора или копая тук?!? :)

Пиша, когато и каквото ми е кеф, това е. Неща, които съм посетила и ме интересуват. Има също и други неща, които не са ми допадали и винаги съм го казвала в прав текст.
Когато ми е интересно го правя и толкоз.
Няма смисъл излишно да се драматизират нещата. Това е място, където човек може да напише, каквото му е на душа. Което е чудесно!
Затова не приемам, че мястото се превръща в копи-пейст на идиотщини.

Тера, казах, че е смешно за кажа нещо на 1-ви април. Естествено, че няма нищо смешно. Но тия с които сме свикнали си отиват и идват други със свои разбирания за "интересно" и "забавно". А ние по-старите вече не сме интересни на никого. Сайта е по-скучен, но сме свикнали с него. Всичко което е било преди е винаги по-хубаво.

не мисля, че става дума за някаква носталгия - всичко, което е било преди е било по-хубаво. В смисъл, че се забравя лошото и все хубавото остава.
Не съм казала, че преди е било чудесно. Писала съм постове по това време, които имат хиляди прочити през годините, което ме е изненадвало. Това, че хората препрочитат "старите" постове. Много добре знам, че някои от постовете ми изобщо бе са били толерирани тогава, но в момента имат над 20 000 прочита. Значи, самата публика си ги е открила през годините.
Затова и казах, че не съм си губила времето, защото постовете са си намерили публиката.
И не е това най-важното - броят на прочитите, а че все пак хората са се докоснали до това, което съм имала да им кажа. За това съм го написала.

Затова копирките ми се виждат гнусни - няма грам собствена мисъл, чисто паразитиране.
Пускала съм понякога музика или поезия, но това е незначителна част от постовете ми.
Но все пак съжалявам за това състояние на нещата в момента, не е добре, меко казано.

Повече от половината блогъри,които са ме добавили като любим блог не пишат вече.А тези,които съм добавила в моя блогрол пишат много рядко.Когато имам време за губене чета архивите на тези блогъри и много съжалявам,че не публикуват.
Все пак изскачат интересни блогове,но те са с малко прочити и обикновено не стигат до 5та страница:)))))
Бъдете здрави!:)

Съвсем скоро предстои мой епохален постинг за изобразително изкуство. Най-вероятно утре или в събота. Замислил съм го отдавна, но чакам вдъхновение, както и добро питие. Препоръчвам ти да го прочетеш, защото предполагам ще бъдеш един от петимата блогери, които ще го направят, а и в него ще представя наистина уникални творби на не чак толкова известни фламандски художници. :))) Но си права, че блогът изпростя много, а да не говорим за хора, които се интересуват от изкуство - броят се на пръстите на ръката на сакат стругар.
Жалка картина наистина.

Ех,Тера не си ли разбрала колко е малка разликата между човека и животните ,а между идиота -особеняк-и гения тази разлика е почти несъществена.
На тади наша българска земя явно днес са необходими слабо образовани и подивяли хора.Нормално е цивилизованият човек да има едни приоритети ,а дивака други.
Не се наемам да оценявам на кого приоритетите са по добри и оптимални за живота на земята.Знам ,че човечеството е единственото животно способно да затрие постиженията на планетата ни.
За копирането -Буратино е преразказвана от различни писатели и от това нищо не е загубила .Даже гениите много често се самоцитират ,иначе как ще различиш Моцарт от Бетовен.Сложно е да се отговори еднозначно за копирките.

Така е, много хора изчезнаха, но си мисля, че все надничат тук по навик. :)

Преди малко ти видях последния пост и точно това мислех да коментирам. Заеби Гинки -Минки, Шакири и т.н., ами напиши нещо за старите майстори, та да се съберем 5-6 души на раздумка. :) Направо си ми прочел мИслата.

Между другото - по Великден ще ходя във Флоренция, била съм там веднъж, но за малко. Тогава нарочно не отидох в Уфици, защото няколко дни преди това обикалях Лувъра и от картини ми се беше сгаднило. :) Но пък отидох в Пити, където пак е фрашкано с картини, но са по-ниска топка и не им се напрягаш толкова. "Каещата се Магдалена" на Тициан е там the best.
Сега обаче направих резервация за Уфици и мисля да й посветя цял ден. Когато пътуваш частно това му е хубавото - правиш, каквото ти е кеф и не зависиш от графици.
Ще посетим също и представление на "Травиата" в една модерна зала до катедралата. Видях впечатляващи снимки, дано да е хубава постановка.

http://www.auditoriumalduomo.com/uk/events/la-traviata-in-florence.asp

Давай поста за фламандците. Ако не ме мързеше толкова щях да пусна пост за Рийкс Музея в Амстердам, там е бъкано с фламандци, ама нещо не ми се знимава, предвид обстоятелствата. Иначе има какво да се види там, не само картини, а каквото се сетиш като изкуство.

Но пък ще дам линк:
https://www.rijksmuseum.nl/

Разликата е доста голяма.
Оригиналът е Пинокио, а не Буратино, все пак.
Моцарт и Бетовен доста добре ги различавам, понеже имам интереси в тази област, а и не само в тази.
Жив и здрав бъди!

Дали от късният час, дали от младото вино, но съм настроен по- цинично от друг път и те питам:
Дали е било друго? Дали хората са били други?
Или тогава, както и сега, блогът е бил поле за изява на стотина-двеста човека, всеки със своите слабости и силни страни, по- агресивните, безскрупулни или просто шизоиди яхват вълната на изкуственият интерес и оформят лицето на блога?
Дали винаги не е било така? Дали е имало моменти, когато постингите са четени от , да речем, 1 000 реални човека, и поне 20 от тях са се интересували достатъчно, за да изкажат своето мнение в коментар?
Съжалявам, не мисля, че някога е било така. Затова всичко е изкуствено, манипулирано, скучно.
Скоро имаше пост на Wonder по темата. Мисля, че е време старите блогъри да погледнете реалността и историята в очите и да изкажете мнение "що е то блог.бг и има ли почва у нас?"
Поздрави!

Ами според мен е било така, но явно ти знаеш повече за място, където тогава не си бил. :)
Надявам се, че сега сабале си настроен по-оптимистично.
Имаше много повече хора тогава тук и беше доста по-оживено. Уондър е тук след мен, не съм чела какво е писала по въпроса.
Ако толкова държиш мога да намеря постове с коментари от реални хора, някои от коментарите обаче излизат като анонимни, защото хората са се изтрили отдавна.
Реалността я гледам в очите на живо, тук реалност няма, а само виртуалност.
Лек ден!:)

чукча е читател, не писател.;)
Но с тъга си спомням времето, когато имаше какво да се чете.
И какви дискусии ставаха под всеки постинг!
Сега, 15 минути на коментар.

Аз си мисля, че това е политиката на блога. Тъпанарите да правят копипейст. Пляс, пляс педалите! Въведе я оня "умник" Здравко и стана традиция.
Също и с коментарите. Да кликваш, да видиш появил ли се е отговор...

Въобще, агония...
Мисля си, къде ще пишем In Memoriam?
Ако знаете сайт, напомнящ стария блог.бг, да се преселим целокупно там.

И да напишем In Memoriam...

По динамично и по модерно от преди 7-8 години. Тогава си беше една обикновена седянка:)

Ти очевидно си по-мазохистично настроен Стрелец, а иначе и аз навъртях същия стаж :)
Абе, тъпня е... даже и караниците са като между въглищари и перачки... :)

Блогът бе много интересно място и аз като теб идвах тук с голям интерес и пишех с удоволствие. Опитвах се да не храня троловете, но не издържах, като четях обидни коментари под стойностни постинги, посипани с минуси. Последните ми изяви са плод на тези ми впечатления, защото и аз вече не издържам .Все по-редко ми се пише, повечето от любимите ми блогъри са напуснали бога. Който не вярва какво е било да надникне в моите блогвълни, в които съм присъединявала и чужди хубави постинги от 2009 г. Там няма да намерите обидни коментари и простотии.

Привет, Тера!
За жалост си съвършено права!
Прекрасно време беше началото на блог.бг. Хората се четяха с радост и добронамерено, подкрепяха се и водеха културни дискусии, дори когато имаше диаметрално-противоположни гледни точки.
Дори модераторите имаха блогове, бяха чудесни и се знаеха - Гео, Естрела и др.
Нямам представа какво е искал да каже ФриОлдМен, споменавайки последния ми постинг, но аз там в прав текст казвам, че в последните 3 години блогът е замърсен като среда и неприятен като пребиваване от рецидивиралите тролове и някои клинични случаи.
А и постинга ми не случайно ознаменува 7-годишното ми пребиваване тук със заглавието "Агонии".
Помня, че когато дойдох в блог.бг... месец след теб, пишех в Забавление памфлети и чак когато видях, че средата е културна, интелигентна и етична, около месец, по-късно започнах да публикувам стихове от първите си 10 книги.
Хубаво време си беше..., но Панта рей! :)))
Благодаря, че ме върна там откъдето тръгнахме!

Малко се върнахме на вълнАта от преди време.
За тези, които мислят, че нещо си съчиняваме за атмосферата тогава, намерих един пост с повечко коментари, нали за това ставаше дума в един коментар по-горе.

http://tera.blog.bg/drugi/2007/03/04/osnovavam-klub.48640

Сигурно има и други такива, но този ми попадна сега. Ако имам време, ще дам и други линкове.

Блога го правят хората, които са тук, модераторите могат да помагат или да пречат.
Имах и един пост за първите ми впечатления тук като едва ли не най-прекрасното място на света, пълно с интелигентни и добронамерени хора. Уондър ме подсети за това, ако го открия - ще дам линк.

Приятна вечер на всички! :)

Когато чета такъв тип постове, хем се чудя, хем леко се демотивирам. Чудя се, защото аз избирам интересни хора, с които да общувам и останалите не ме засягат. Демотивирам се, защото не искам да ме наляга това лошо чувство, обзело теб и много други, които пишат и четат тук отдавна. Аз съм много щастлива, че открих това място и още повече изненадана от страхотните хора, които ме посрещнаха. Сигурно звуча наивно, като дете, грабнало новата си играчка :)))
Харесва ми блога ти и ще го разглеждам. Не оставяй вдъхновението, пиши!
Поздрави!

и аз в началото се чувствах като малко детенце, попаднало в луна парк или пък във вълшебна приказка. Прекрасно място с най-милите и умни хора на света. :)
Да, ама не. Същите са като навън, дори и по-зле понякога.
Ако се позастоиш, след няколко месеца ще се убедиш.
Успех! :)