Прочетен: 6302 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.10.2009 17:03
Реших точно за нея да пиша, защото едва ли влиза в задължителната обиколка на Прага, ако ходиш с група. Най-много да ти я покажат нейде изотдоле – „Ей я там горе” или пък да я видиш като си на Пражки храд, защото оттам добре се вижда.
Понеже аз много обичам като ходя по чужбина да се катеря по такива места и отгоре да снимам, съответно не можах да устоя на изкушението. Поразпитахме Адам как да стигнем дотам, той ни каза за „ладовката” и така посещението беше решено.
Когато тръгнахме сутринта от хотела, планът беше първо разглеждане по-подробно на Пражки Храд, защото „Свети Вит” разгледахме още първия ден, но вече бяхме капнали и не си заслужаваще да се изтезаваме с повече разглежданици. В крайна сметка човек не е необходимо да търчи през цялото време, за да „види” всичко. Номерът е да му достави удоволствие и наслада. Като му писна да обикаля да поседне, да похапне, биричка да пийне или просто да се порадва на гледката. Обикалянето и разглеждането по чужбина за мен не е упражнение по мазохизъм, въпреки че и на мен ми се иска да видя повече неща. Но колкото – толкова, другите – следващ път. Затова и плановете се променят в момента на изпълнението.
В метрото имахме сблъсък с контрольор, което ми промени и последващите идеи. Бяхме си купили билети с прекачване, които важат 75 минути. Излизаме от едината линия на метрото, за да се „трансферираме” на друга линия и един чиляк си показва значката и ни иска тикетите. Това е все още в метрото, но не във влакчето. За пръв път ме проверяват извън „средството”, но е ясно че като се мотаеш долу в метрото „вече си в играта”, защото там на входа няма заграждения – можеш и спокойно гратис да си влезеш и да си го отнесеш в последствие.
Почнах да ровя в чантата, не ги намерих от раз и му казвам „Ау, няма ги!” – на ингилизки де. На него много драго му стана и още по-чаровно взе да се усмихва. Реших да не се бъзикам повече, че току-виж си го отнеса за неуважително отношение към чешки „орган” – извадих ги и му ги показах. Човекът каза „Perfect!” и се разделихме по живо, по здраво. После питам сина ми, дали се е усетил че се гъбаркам с проверяващия. Той рече, че хич не се е усетил и сърцето му слязло у левата маратонка! :))
Вече сме горе на спирка Малостранска, откъдето се щурмува Пражкия храд. В този момент покрай нас минава трамвай „Смяна на плановете – казвам – отиваме на
Петржинска”. Това е именно Пражката Айфелова кула. Реших, че след като така стресиращо по коридорите на метрото ще ме проверяват чехите, тези билети да ги избием до дупка. С трамвая до Ujezd и после с “ладовката” до кулата. За какво да им купувам още билети, след като се вместваме в 75-минутката?!?
Тъй де – после след кулата, ще отидем в Страховския манастир и Храда ще го оставим за десерт. Човек трябва да е гъвкав и плановете да ги променя в движение, а не като „кон с капаци”.
Последващото изпълнение на програмата показа, че интуитивните решения често са по-добри от логичните, защото всичко се получи на шест, издънки нямаше, успяхме накрая и навреме да се класираме за самолета, защото това ни беше последния ден.
За първите дни може по-нататък да ви разкажа, а сега да отиваме да се катерим на малката Айфелова кула и да погледнем Прага оттам.
Това е "ладовката" - същата железничка като в Залцбург, защо й казват ладовка - тяхна си работа
Горе има обсерватория и паметник на летец
Интересно дърво в градината наоколо
Статуя на "натискащите се", както романтично се изрази синът ми
Вляво - кулата цел на настоящата разходка
Като се оказах пред нея, нямаше как да я снимам, освен леко на перпендек. Висока е 60 метра и има две площадки за наблюдение. Катерено си е по дървени стълби.
Гледки от първо ниво
Катедралата "Св Вит" леееко зумната
Тука вече от второ ниво
На това площадче ще отидем след малко
Ето я църквата, която видяхме отгоре, но беше в ремонт и не сме влизали вътре. Малко е сумрачна снимката, но ми дойде в контра-жур
Затова пък тук влязохме, този павилион е правен за изложение и видът му е копие на съществуваща кула. Вътре има лабиринт от огледала. Интересно е усещането да се разминаваш със стотици твои клонинги :)
Параклисът до църквата
А това е също в павилиона - битката за Карловия мост с шведите, ако не се лъжа
До павилиона
Отиваме към Сраховския манастир и по пътя отбивка за тази статуя. Естествено, че й засвидетелствахме внимание. Кога друг път, ако не сега ...
Оказа се, че оттук се открива великолепната панорама на Прага и както се изрази синът ми - "Следващия път като дойда в Прага, ще знам къде да се сдна да си пия бирата!"
Зърнах едно празно шише наколко и му казвам "Май не си първият, който се е сетил за това!" :)
След като се полюбувахме на гледката, продължихме към Страховския манастир, рагледахме го най-подробно барабар с галерията и библиотеката, а след това към Пражки храд... Но за това някой друг път, на свежи сили, че сега голямо катерене падна по тази уж малка куличка ... :)))
Първият път като ходих и аз не я знаех. Видях я сега отначало като бяхме на Пражки храд и после прочетох в каталога.
Случайно открих и един много забавен постинг за Чехия, направо си умряхме от смях. :)
Утре ще потърся линка и ще ти го пратя!
Ама освен от Кралщайн имаш да ми пращаш снимки и от Сент Миклош и още от една друга църква или май бяха повече. Виж кои снимки си правил като бяхме заедно и ми ги прати. Не са чак толкова много така че няма да е много сложно. От Карлщайн ми изпрати няколко снимки, но не знам дали са всичките, които си направил.
2. ИМПЕРИЯТА
3. КУСКО
4. МАЧУ ПИКЧУ
5. ТИТИКАКА
6. ЛА ПАС
7. ИГУАСУ
8. БУЕНОС АЙРЕС
9. РИО ДЕ ЖАНЕЙРО
10. И ПАК РИО
11. Пътеводител
12. Гласуването
13. Мания или "инвентаризация"
14. SUNCUS ETRUSCUS
15. ТОП 22
16. ПОРНО С ПАНДИ
17. Прекрасен творец
18. Приказка
19. Едни велики думи...
20. ВЕЧЕ СЪМ И ТУК
21. AKO VI ZALIPSVAM ... :)))