Казвам – моята, не защото ми се е паднало някое „парче от баницата”, покрай разни далаверки, де да беше така. Но така се получава – като си губя времето постове да пиша, вместо да се заема с важните неща по същество, така ми се пада.

Както и да е – моята Витоша е по-различна от масовата Витоша, до която се ходи обикновено с коли, лифтове и други помощни средства. Не че и аз не ги ползвам – грях ми на душата да излъжа. И мен ме хваща мързелът понякога, пък и от много ходене болят краката, мускулна треска се получава и такива допълнителни екстри. Пък и да си призная – хем е „моя”, хем много добре не я познавам, защото обикновено ме водят. В смисъл, че съм с по-печени от мене планинари и много на си давам труд да помня пътеките и хижите. Хората с години са ги обикаляли, на мен музата сравнително скоро ми дойде, защото мама и тате не са се погрижили да ми създадат такъв навик от детството. Пак са те виновни, има си хас!

И така бродим си по разни не много известни пътеки, където не е като на „Витошка”, както беше отбелязано тук в блога няколкократно. Напротив – жива душа няма,чак шубе да те хване, но едва ли някой обзет от нечестиви помисли загорял маниак ще се изкачи на един час път над Владая да дебне разни разсеяни туристки. Защото, ако не сте забелязали, съотношението жени:мъже на Витоша е все едно в Зала”България” или Операта – някъде 3:1, ако не и повече.  
Вървим и се любуваме на водопадчета, цветенца, дръвченца и т.н. За никъде не бързаме, никой не ни гони, нито пък ние гоним Михаля. По принцип аз цветенца не късам – защо да го правя след като докато слезем до долу, вече ще са за изхвърляне. И без това им е кратък животеца, нека си го изживеят достойно.
 
Забелязали ли сте, че хората в планината са по-благи и добри? Планинарите ще ги познаете по това, че винаги поздравяват. Ако някой не ви поздрави – значи случайно е попаднал там и нещо не се долюбва с планината. А пък вчера имахме една още по-запомняща се случка. Седим на един заслон и похапваме. Дойде една доста голяма група, носеха и много багаж с тях. Мъже, жени , деца – към петнайсетина души, жените забрадени – мюсюлмани бяха, но не стана ясно дали са турци или араби. Седях с гръб към тях и не видях кога се е приближила една усмихната млада жена с пластмасова чиния с ориз пилаф и телешко да ни гощава. Даже носеще и еднократни прибори – от тези, които ги дават в самолетите. Много се изненадахме, естествено – но тя не ни даде възможност да откажем. Вкусно беше, ние пък се чудим как да се реваншираме. Не сме цяла тумба и не носим много храна с нас. Излязохме от положение с няколко парчета козунак и великденски яйца за децата. 

После усмихнатата жена пак идва и ни носи салата – този път бяхме категорични, но пък после пратиха едно дете да ни черпи с Фанта. Едва ли са мислели, че ще умрем от глад и жажда без тях – просто хората искаха да споделят всичко, което им беше на софрата. Не си спомням да ми се случвало нещо точно такова. Овълчихме ли се хората или пък просто не ни идва отвътре да сме добри едни към други? Като си тръгвахме се сбогувахме много приятелски – ами ясно, че ни мислят доброто, както и ние на тях. Поделихме си храната – доста е символично все пак. Кой каквото имаше.  




Ами такава е моята Витоша. А това по-долу е натурален Биг-Брадър, който ви гледа като късате цветенцата и защитените растения, за да ви „докладва” после горе – на когото трябва. :)))

...Страхотен пост... :) ...
...Красиви снимки...и увлекателно четиво... :)
С голямо удоволствие го прочетох... :)
Благодаря ти... :)
Поздрави и усмивки от мен... :)))))

Все пак добрите хора не са се съвсем изгубили от този свят:) Явно по-често трябва да се ходи в планината:)
А твоят Big Brother e направо невероятен!
Everything is in the eye of the beholder!

Поздрави:)

Много ви благодаря за коментарите :) Даже като се позамисля постът звучи доста спокойно и благо, даже нежно бих казала и няма много общо с останалите ми писания. Явно планината ме е пооблагородила :)))

А добри хора съм срещала и на други места, но исках да акцентирам на конкретната случка. Иначе си спомням много добре един човек в Черноморец, който ни помогна да си оправим колата, като закъсахме насред път. Иначе трябваше да се връщаме посреднощ обратно в хотела и пак да се настаняваме. Страхотен човек беше - само от добро сърце ни помогна и се навъртя и той в масло до ушите :)

A Биг Брадъра ми събра очите - всичко си е автентично - няма "пластична хирургия" :)))) Имам снимки и на още интересни природни "феномени" от Витоша, като ги намеря може да ги кача. Най-големият художник и скулптор е природата - клише, но си е вярно! :)
Приятен ден! :)))

Цялото настроение от излета Ви е толкова приятно и въпреки че сме били нееднократно в "нашата Витоша", всеки път е свежо и ново...
Поздрави!

А ние върнахме жеста на местния четириног охранител. "Русенското варено" не е като едно време, обаче той нямаше спомен за това:)))

Ето го първото:

http://tera.blog.bg/viewpost.php?id=42774

Дано повече хора да оценяват тази красота, която е толкова близо до града.
Весели празници! :)))

Твоята Витоша. Ако знаеш колко малки връхчета има, почти неизвестни. Можеш д аимаш и свой връх Аз вече кръстих един. Койо може би е наречен, преди мене от друг. :)

Не съм толкова себична :)))
Може да си кръстя някоя пътечка на мое име или пък защо да не си приватизирам виртуално Биг-Брадъра ??? Аз го открих и му оказах честта да се слави в blog.bg. :)

Между другото сега като го погледнах по-внимателно се сетих за книгата на Пако Рабан "Траектория". Там има една теория, че щом ирисът е полускрит от клепача, значи това е "стара душа", претърпяла няколко прераждания. Дали важи и за дърветата ? :)

По Великден преживях подобно усещане от съприкосновението с добри хора. Бяхме семейно в Александър Невски в неделя по обяд /не в събота вечерта - тогава си е стълпотворение/. Хората вътре излъчваха спокойствие и доброта. Излязох навън в градинката между Университета и парламента.И там беше същото. По едно време една жена навлезе в тревата и забързано тръгна към цъфналите лалета. Реших, че ще откъсне някое и бях готов да й направя забележка, но тя само ги миришеше, галеше ги и им се радваше.
Питам се дали от града се бяха вече изнесли хората, които внасят в него напрежение или по-скоро напрежението е свързано с неговата пренаселеност?
дин мой учител обясняваше разликата между пилетата в селския двор и тези в птицефермата, които са наблъскани десетки на кв.м. площ. Едните се хранят спокойно, а другите са се изучили първо да клъвнат съседа по главата, за да не ги изпревари и след това да кълват зърната.