Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2010 23:49 - Обидена
Автор: tera Категория: Регионални   
Прочетен: 2137 Коментари: 8 Гласове:
8

Последна промяна: 19.03.2010 13:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg




Днес ми се обади, не се бяхме виждали от известно време. Пращаме си глупости по мейла, колкото за участие.

Бях навън, звъни ми телефона, търся го с досада "Пак лиии?". Никога не го намирам бързо, незвисимо къде ще го сложа. Виждам името й - "Здрасти", "Имаш ли време? - пита ме. Ами ще намеря.

Знам че е без работа, казаха ми го. Идва при мен в офиса. Казва "Имам много проблеми". Слушам. Да, наистина била без работа, но си намерила, ще започне другата седмица.

Колежки сме от преди, после я уредихме, където съм аз сега. Но нещата се изпортиха. Казва "Изобщо не съжалявам, че се махнах оттук." Но погледа й говори друго, както и интереса й какво се случва. На мен, ако не ми пука хич няма и да разпитвам. Какво ми дреме.

Обидата е още жива... Не е разбрала защо така се получи. Подведена е била, назначават я за едно, после се оказва друго. Тя си знае.

Интересното е, че още когато дойде имах чувството, че не е за това място. Не знам защо, интуиция някаква. Не че не е професионалист или работар, ами нещо друго. Витаеше ми във въздуха, не мога да го дефинирам.

Гарантирах за нея, като за човек, на когото може да се разчита. И така си е, и така си беше.

Но откъде се появи онова чувство, наистина не знам. И се оказах права. Не че съм доволна от това, просто ми е странно как го предусетих още преди да дойде. А уж всичко беше за добро.

Хората всеки със своята правота. Разсъждава за нещата, чуди се, не мога да давам рецепти. Притеснена е за новото място.

Разказах й онзи виц:

Госпожата си търси готвачка и пита поредната кандидатка:
– Вие защо напуснахте последната си работа?
- А аз питам ли Ви защо ви е напуснала предишната Ви готвачка?

Гледа ме изненадано, после се засмива. Искам да й кажа да не отива с голямата кошница, за да не се разочарова.

Говорим си за бившите колеги и стигаме до извода на Кърт Вонегът леко перефразиран "Не е необходимо да си луд, но все пак помага".

Житейски истории, ежедневни. Не се случва нищо особено освен болката, която всеки си носи. Има нужда да я каже, дано му олеква. Никой не е застрахован.

Променила се е. Някак рязка и като че ли озлобена, поне така ми се струва. Не я познавам в тази светлина.

Някак загубена идентичност и чувство за принадлежност към някое "стадо". Не го казвам пренебрежително, всеки си търси средата. Начин на оцеляване. Идеята, че някъде си нужен и някой мисли за теб. Както и навсякъде. Не е песимистично, просто сиво и житейско.

Случва се...






Тагове:   обидена,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Човешко е...
19.03.2010 00:03
Рядко в живота можеш да попаднеш още от първия път на точното място.
цитирай
2. tera - mamas,
19.03.2010 00:08
не става въпрос за първия път, а изобщо за мястото...
Лично аз се чувствам добре, не бих казала идеално, но идеални места няма :)
Най-вече ми стана странно как предусетих нещата, тя поработи при нас поне 8-9 месеца, всичко се случи с натрупване. Не е имало как да го знам.
Затова се замислих. може би нищо не е зависело от нея в случая, а просто нещата са били някак предопределени.
Де да знам... :)
цитирай
3. amenda - Пишеш толкова хубаво!
19.03.2010 01:34
И интересно... Поздравления :-)
цитирай
4. tera - Благодаря :)
19.03.2010 01:42
Точно такова нещо не бях писала досега. Случи се днес, исках да звучи кротко и по човешки. Дано да е така.

Иначе моят стил е доста по-различен. :)
Лека нощ! :)))
цитирай
5. benra - колкото
19.03.2010 12:18
и да се променя човек винаги в основата си остава себе си. Споделянето е необходимост, но то не решава нещата. Има хора, които тръгват с очаквания и претенции и сблъсъка с дадените реалности сякаш им пречи.Може би,защото не могат да избягат от себе си, дори за малко, дори по необходимост.
А щом си го усетила значи е било не толкова неуловимо
цитирай
6. tera - benra,
19.03.2010 12:30
виж сега - става дума за много повече неща от очаквания и претенции.
Всеки си е цял комплекс от качества и недостатъци - като се започне от това как изглежда, как се облича, какъв му е бекграунда дет се вика, от каква среда проихожда и пр., всичко това е самият той. Затова някои хора ни харесват, а други - не. Аз я харесвам по принцип, но просто ми се стори, че това не е нейната среда. Не че тука не е пълно с всякакъв народ шарен, просто имах такова чувство и то не ме излъга.
Това ми стана интересно.

цитирай
7. benra - трябва
19.03.2010 15:48
да ти кажа и мен усещанията ми за хората рядко ме лъжат.Дори, когато се опитвам да ги отрека.
А ти си права-човек е съвкупност от много фактори и елементи. Но мисля,че харесването и нехаресването нямат нищо общо с усещането за това дали даден човек е подходящ за нещо, на мястото си или не
цитирай
8. tera - Няма общо точно с това,
19.03.2010 16:35
просто го дадох като пример, че приемаме човека като едно цялостно впечатление и от това зависи харесванети и нехаресването.
В случай аз я харесвах, не че не беше подходяща за работата, просто имах усещането че няма да се впише в пейзажа. :)

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tera
Категория: Други
Прочетен: 4647901
Постинги: 994
Коментари: 7469
Гласове: 18536
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031