Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2021 20:32 - Студените клавиши отронват музиката...
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 845 Коментари: 4 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Студените клавиши отронват музиката.

Черните мисли са траура на идващите дни.

Сърцето е аскет -

                              между два удара живее празнотата

във пещерата -

                          отвор към небето и далекоглед.

...Магнитът на подземното привлича...

                                                                на неизказания вик,

неизговореното красноречие във погледа на чуждите очи

                                      оставили самотен подпис на челото ти,

докосването на отдалечаващата се любов...

 

Къде са катакомбите, в които е укрита същността -

                                                    стената запечатала портрета ти..?

Във лепкавия ден,

                               във осквернилата те светлина

                                                                                 сред сенки-копия

напразно търсиш Самотата си.




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Младене,
16.09.2021 20:46
онемях. Толкова е опигинално, твое, необикновено просто.

Сърцето е аскет -

между два удара живее празнотата.

Нямам думи.
цитирай
2. missana - Сърдечно ти благодаря за високата оценка, Роси!
16.09.2021 20:59
rosiela написа:
Младене, онемях. Толкова е опигинално, твое, необикновено просто.

Сърцето е аскет -

между два удара живее празнотата.

Нямам думи.

цитирай
3. zemja - Дълбоко!
16.09.2021 22:52
В търсене на Самотата се редят усещания, получени от живото докосване до Светлината и Любовта. И търсенето е напразно.
Този финал, без повече думи, звучи оптимистично...
цитирай
4. missana - Благодаря ти за проникновения коментар, Земя!
16.09.2021 23:51
zemja написа:
Дълбоко! В търсене на Самотата се редят усещания, получени от живото докосване до Светлината и Любовта. И търсенето е напразно.
Този финал, без повече думи, звучи оптимистично...


Права си за оптимистичния финал. Той отеква в душата ми.


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5037095
Постинги: 2885
Коментари: 18674
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031