Наричат го "новия Гяуров", което от една страна е ласкателно, а от друга - не чак толкова. Защото той си е той и няма нужда да го сравняват с никого.

Може би не сте го и чували, защото рядко се появява в България, поради ангажиментите си по световните сцени. Пее в Метрополитън, в Миланската скала, Гран Опера в Париж и на още много места по света.

Днес в Зала България имаше един наистина фантастичен концерт, който изключително много въодушеви публиката. Ходя често там на прекрасни концерти, но днес определено публиката беше наелектризирана. Жалкото е, все пак ще се изразя като оптимист, че залата беше "наполовина пълна". Не знам чия е вината, може би липсата на реклама, само едни плакати съм мяркала по улиците, анонси за концерта по телевизиите дори и да е имало, не съм ги видяла. Или пък репертоарът - акцентът беше на песни от руски композитори в съпровод на пиано. Според Орлин Атанасов, както прочетох, това е най-доброто за изпълнения на бас. Имам предвид мъжкия певчеси глас, а не друго :)

Ето ви и малко информация за певеца:

Орлин Анастасов е роден през 1976 г. в град Русе. Родителите му, Мария Венциславова и Анастас Анастасов, са водещи оперни певци на театъра в родния му град. Орлин Анастасов започва рано обучението си по оперно пеене при Маестро Георги Делиганев. Дебютира на оперната сцена на 20-годишна възраст в операта „Аида”.

През 1998-1999 г. в Дюселдорф изпълнява ролята на Ферандо от „Трубадур”, в София пее Филип II в „Дон Карлос”, а във Висбаден изпълнява Рамфис от „Аида”. През 1998 г. е отличен с първа награда на конкурса „Христо Бръмбаров” в София.

През април 1999 г. печели в Пуерто Рико големия конкурс на Пласидо Доминго „Опералия” , а през юни същата година дебютира в Миланската скала като Базилио в „Севилският бръснар” под диригенството на Рикардо Шайи. През юли 2000 г. продължават дебютите му в Арена ди Верона в „Аида”, в лондонския Ковънт Гардън в „Битката при Леняно” и във виенската Щатсопера като Рамфис в „Аида”.

Други по-важни изяви на Орлин Анастасов са в „Сомнамбула” (Театро Реал, Мадрид), „Аида” (Берлин), „Норма” (Опера ди Рома и Карлсруе), многократно в „Реквием” на Верди с диригента Рикардо Шайи в Париж, Тулуза, Амстердам и Милано, с Жорж Претр в Монте Карло, с Марк Елдер в Лондон, Манчестър, Бирмингам и Шефилд. Пее с Лондонския симфоничен оркестър дирижиран от сър Колин Дейвис в „Бенвенуто Челини”, „Детството на Христос”, „Ромео и Жулиета” и „Троянци” от Берлиоз. В Триест дебютира в „Бохеми” под диригенството на Даниел Орен. В Хамбург пее в „Риголето”, в Палма де Майорка – „Пуритани”, с Малага – „Ернани”, а във Франкфурт – „Севилският бръснар”. В Пуерто Рико и Вашингтон участва в Гала концерт с Пласидо Доминго, а в Реджио ди Парма има невероятен успех в „Макбет”.

С огромен успех също така минават и дебютът му като Атила в Ковънт Гардън. След това пее в Лима, Перу – „Силата на съдбата” и отново в Арена ди Верона („Аида”).
Участва във фестивала в Сполето в „Реквием” на Верди по диригенството на Рикардо Шайи и с Академията „Санта Чечилия” в концерта в Каракала. Американският му дебют е във Вашингтон в операта „Бохеми”. Пее в „Севилският бръснар” в Тулуза, „Трубадур” в Палермо, „Сицилиански вечерни” в Бусето и Равена, „Трубадур” в Хамбург, на Музикалните седмици в Куенка („Стабат Матер” от Росини), „Ромео и Жулиета” от Берлиоз в театър „Сан Карлос”, Лисабон, в Берлин – „Бохеми” и „Севилският бръснар”, в Бусето – „Макбет”, във фестивала в Залцбург – „Самсон и Далила”.

В началото на 2004 г. участва отново в Ла Скала с „Турандот”, в Ковънт Гардън със „Симоне Боканегра” и със „Сицилиански вечерни” – във Ферара. През 2003 и 2004 г. пее в „Трубадур” в Гранд Опера, Париж.

Бъдещите ангажименти на Орлин Анастасов са свързани с участието му в „Набуко”, „Фаворитката”, „Стабат Матер” от Росини, в „Реквием” от Верди в театър „Карло Феличе” в Генуа, „Аида” в Брюксел, „Сицилиански вечерни” в Палермо, „Симоне Боканегра” в Калиари, „Атила” в Рим, „Дон Карлос” в Равена, Бусето, Ферара и Модена, „Бохеми” в Оранж, „Ернани” в Лас Палмас и Виголено, „Фауст” в Монте Карло, „Силата на съдбата” в Авиньон, „Дон Карлос” в Театро Лисео, Барселона.
от http://www.balkanfolk.com/bg/artist.php?id=454

Негово интервю можете да видите тук.


А за де се убедите, че е наистина велик - това е негово изпълнение на "Сцена вековете" във Велико Търново това лято в ролята на испанския крал Филип от операта "Дон Карлос" на Джузепе Верди.

Приятно гледане! :)

За това име ще чувате още много в бъдеще, сигурна съм! 

Песента, която е на клипа по-долу беше изпълнена и на днешния концерт.

Истински Маестро!
Благодаря за постинга.
Чу

Не глас, а гласище! :)
Когато се прочуе още повече, защото е млад певец и престане да се връща, тогава сигурно, ако случайно намине насам, ще се избият за билети.
Защо трябва светът да ни казва кого да ценим?
Даже не ми се обсъжда това повече, простотията е завладяла нацията и т.н.

Ако славата не го заслепи и не откъсне от реалността... Самовнушението че си най-велик, погубва всеки талант!

Има за него един много интересен факт - той не е завършил Консерватория, а "само" музикално училище в Русе. После е преценил, че няма на какво повече да го научат в консерваторията и веднага след гимназията е започанал работа в Русенската опера. Сам казва, че в тази професия не се търсят дипломи, а можене.
Мисля, че това говори достъчно за здравия му разум, други биха завършили висше само от куртоазия.
Сега пее навсякъде по света, пак добре че намира време и тук да се отбива. :)