Без претенции да откривам топлата вода, за много хора това е ясно, че откакто се роди човек е манипулиран по един или друг начин.

 

Като си малко детенце слушаш какво ти казват мама и татко.  Ама дали са прави, кой ти казва?

 

После отиваш на училище, там пак ти казват разни неща и пак трябва да слушаш.

Изобщо слушането и послушанието са номер  1 в ценностната система, а ти понеже си мъчничко същество щеш, не щеш слушаш! Защото онези по-големите повече знаят и все ти казват:  „Това не трябва да правиш!”,  или пък „Така не трябва да го правиш!” или пък „ Защо правиш така, вашите не са ли ти казвали, че така не се прави?!”

 

И горкото малко човече е завихрено във водовътрежа на „Не, не трябва така!”, „Това не е редно!” или да стигнем до „Не те ли е срам! Добрите деца не правят така!”.

 

За моя голяма грешка държа да отбележа, че бях "умно и разумно дете" и им се връзвах на всичките тези глупости! Мислех си, че те знаят какво правят и знаят какво искат, и най-голямата ми наивност – мислех си, че те знаят какво е добро за децата!

 

Да, ама нееееееееее!

 

Нищо такова не са знаели, просто са си манипулирали по навик – защото така трябва!

 

Първият ми и съвсем спонтанен детски протест беше в детската градина. Имаше за десерт мляко с ориз или „сутляш”. Това е нещо, което ми е адски противно и не го ям и до ден днешен. Бях на пет години, но много добре си го спомням, моята детска градина беше на ъгъла на „Париж” и „Врабча”, после я реституираха на Стефан Савов въпросната сграда. Тогава над шибания сутляш преседях пет часа, защото ми казаха – „Като не искаш да го изядеш, ще си седиш на масата” . И аз си седях – децата легнаха, наспаха се следобяда, после отидоха да играят в градината,  а аз продължавах да си седя с купичката сутляш пред мен. Така до 5 следобед,  докато баща ми не дойде да ме вземе.

 

За какво ли го говоря това?  Много просто, това си е нагледен пример, в последствие във времето пак продължават постоянно да ме манипулират по всякакъв начин. Обстрелват ме с тъпи реклами, за да им купя скапаните продукти, обясняват ми , че трябва да си слушам  шефовете, защото те аджеба са уж по-умни, карат ме да гласувам за всякакви дебили и т.н.

 

Тук сега някой ще се сети да попита – ами като не ти харесва за какво го правиш? 

Интересно, а какво друго бих могла да направя? Трябва някъде да работя, за да си вадя хляба, трябва да съм любезна с колегите ми, защото иначе не съм кооперативна, трябва да си плащам сметките, защото на никого не му пука как не ми е кеф да ме манипулират, а искат пари кеш или по карта все тая.

 

Другият момент е частен бизнес, мисля си че това не е работа за всеки. А и също мисля, че тези хора пак са манипулирани. Няма начин да си независим в този живот – или ще се бори за клиенти, или  ще се бори с конкуренцията, или ще се бори за субсидии по програми, или ще си дебне подчинените да не го крадат, или пък ако се набърка в разни тъмни игрички, може и да го пушнат...

 

Много се проточи експозето, има и много други занимателни моменти.

 

Исках само да ви попитам – а вие как се чувствате? Какво зависи от вас освен да си плащате сметките и какво не?

 

Не приемайте този пост за мрънкане, не се жаля, успявам да си подредя някакъв що-годе нормален живот, печеля прилично според нашите критерии, пътувам много, но това не е достатъчно.

 

Забелязвам, че нещата страшно много се опошляват и бездуховността излиза на преден план. Което ще рече: каквото изкарали, изс*али.  Освен ядене, пиене и чалга друго не им е в акъла, а и секса, ама за това си има други блогове и постове...

 

Това ли е всичко?


П.П. Предполагам, че ка4ака ще започне да ми говори за гражданско общество, мерси много :)

Къде е толкова гражданско, за да не те манипулират постоянно? Да не би в Щатите? По Европа са си подредили живота някакси, но и те са манипулирени естествено.
Ти в какво си свободен и какво зависи от теб? На фона на всичко останало - нищо и половина!

СПОМНЯМ СИ МАЛКИЯ МИ СИН ЗАПОЧНА ДА ХОДИ НА ДЕТСКА ГРАДИНА. И ЕДИН ДЕН МИ ЗАЯВИ ЧЕ ПРОСТО НЯМА ДА СТЪПИ ТАМ..ПРИЧИНАТА БИЛА ЧЕ ЛЕЛИЧКАТА ГО НАСИЛВАЛА ДА ЯДЕ МЕСО...

БЯХ БЯСНА И СКАНДАЛА КОЙТО И ВДИГНАХ БЕШЕ ОГРОМЕН...ТРУДНО СЕ КАРАМ НА НЯКОЙ..ПРОТИВНО МИ Е..НО НАСИЛИЕТО ДА СЕ НАЛАГАШ НА ЕДНО ДЕТЕ...

ПОСЛЕ ТЕ С НЕЯ СТАНАХА ПРИЯТЕЛИ И КОГАТО НАПУСНА ГРАДИНАТА И ПОДАРИ ДЪСКА ВЪВ ФОРМА НА ПРАСЕНЦЕ..ЛИЧНО ТОЙ СИ Я БЕШЕ ПИРОГРАФИРАЛ И БОЯДИСАЛ ГОТВАЧ С ШАПКА

СЛЕД ГОДИНИ СРЕШНАХ ЛЕЛКАТА И МИ КАЗА ЧЕ СИ ПАЗИ ПОДАРЪКА И ЧЕ И Е МНОГО СКЪП

ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТ ДЕТСТВОТО..ДРЕСИРОВКА...КАМШИК..ЗНАКОВАТА ЗАБРАНА"НЕ"

ПРИ МЕН БАЩА МИ ВИНАГИ ЦЕНЕШЕ СВОБОДАТА ДА КАЗВАМ ТОВА КОЕТО ИСКАМ..ДА СЕ БИЯ БЕЗ СТРАХ КАТО САМОЗАЩИТА...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Сигурно - защото така трябва!

Само че тези неща не само в детската градина, ами са доживот!:)
Ако не се съобразяваш със скапаните им манипулации, най-много да те изкарат социопат. Хората съвсем оглупяха и изпростяха, лично мое мнение. Добре, че покрай мен има и читави хора, за които думите концерт, опера или балет не са мръсни думи! :)))

И аз много мразя идеята с манипулацията. Направо ме вбесява. И ако се усетя някой път, че съм се поддала, страшно се ядосвам на себе си. Но в повечето случаи не се оставям да ме баламосват и защитавам ревностно мнението си. И неведнъж съм чувала определения от рода на "Голям си инат", "Ти не слушаш", "Много си вироглава" и прочие по смой адрес, ама кой ти гледа. Важното е да запазиш позицията си, а ако в момента не можеш свободно да я изразиш, много просто - манипулирай манипулатора :P Убеди го, че сте на едно мнение, пък при първа възможност действай, както ти смяташ за редно.