Не е ум или образование, или пък интелект. Активност е точната дума.

Не знам защо точно затова се замислих или пък реших да го напиша, след като активността ми тук в блога рязко е спаднала. :)

Всъщност не бях гледала телевизия от доста време, гръмна кинескопът на единия телевизор, който ми беше най-удобен и установих, че и без телевизия човек може да си живее прекрасно.  Сега обаче поглеждам с ново око на това, което се случва там, а и тук и установявам, че активността във всичките й измерения е много печелившо понятие.  Не че преди не съм го знаела, даже запомних и едно готино заглавие на книга за бизнес: „Не големите изяждат малките, а бързите изяждат бавните.” Помислете за това...

Това, че аз не съм особено активна като световъзприятие, сигурно ми е пречило и продължава да ми пречи. Като бях малка ученичка не ми беше ясно защо трябва да вдигам ръка като учителката задава въпрос и да викам „Аз, аз!” Защото всичко си знаех и си мислех, че и тя трябва да го знае.  Тя също го установи и в последствие го знаеше, но на всички родителски срещи това се изтъкваше като негатив. „Да, всичко си знае, умна е, но не е достатъчно активна!” Ами като знаеш, че всичко си знам, за чий хикс трябва да съм активна ?!? Просто ме вдигни и ще ти го кажа!!!!!!!

Обаче нещата в живота в последствие са горе-долу същите.  Хората предпочитат някой пак да вика „Аз, аз!” независимо какво може да направи . И му верват, както се случва на много избори, да не кажа на всички. Пък после – „Да, казахме, че ще го направим, ОБАЧЕ...........”

Както и в службата – най-напористи са хората без особени качества и скрупули. Слава богу, че в повечето случаи съм имала късмет с умни и кадърни шефове, които оценяват хората по работата им, а не по големия им въздухарски ищах. Така че моята липса на активност в този смисъл на биене в гърдите и на повтаряне на „Аз, аз, аз !” до самозабрава не ме е възпрепятствала особено.

Но наистина си мисля и затова реших да го напиша това, че разковничето се оказва именно активността, а не кой знае какви други качества. Има хора, които не се притесняват да грешат и карат по метода „проба-грешка”, а онези които много умуват и искат перфектно да го докарат, все нещо закъсняват.

Перфектни неща априори няма, затова просто не бива човек да се притеснява, че нещо не е доизкусурил до край. Даже имам чувството, че хората предпочитат да сгрешиш понякога и да си го признаеш, отколкото да гледаш отстрани и да критикуваш. Ами така де -  "Никой не е съвършен!" Както беше култовия лаф в още по-култовия филм  ”Някои го предпочитат горещо”. Ако не сте го гледали, крайно време е да наваксате. А ако сте - просто рискувайте и бъдете активни.

Ми, тъй де съвършени хора няма, но затова пък активни - колкото щеш.... :)))

Тук си засегнала няколко аспекта на активността, но се сещам за един стар виц - какво е по-страшно от един мързелив глупак? - това е трудолюбивия (активния) глупак. Така че само активност не струва.
Има активност, инициативност, страх от грешки (префекционизъм), който ни спира да действаме и да направим първата крачка, има самоизтъкване, има въздухари-обещавачи, които само говорят и не правят има и хора, които са инициативни, отговорни, когато има нужда вдигат ръка и казват "Да, аз съм готов да го направя" и стоят зад думите си и удържат на обещанията си. Така че само да кажеш "Аз, аз" не стига,...ще трябва да продължиш активността си и след това.

благодаря за коментара. :)

Би ли ми посочила успешен политик от близкото минало, че и настояще, ако щеш, който освен, че се е изтъквал е свършил нещо на ползу роду?