Вървя по пътищата,

начертани от сърцето ми,

дочувам зов,

отвръщам с вопъл.

Лелея си мечтите

неизбродни,

намирам камъни,

непреходни истории,

израсли бурени

във вечността.

Не ми достига време

да се върна

към спомените даже,

защото пак потеглям,

теглена от порива.

Застъпва ми се всичко,

меко казано,

един връз друг са

пътищата, хората...

Не мога да поспра,

за да почина,

почивката е мир,

покой, забвение...

Живей живота лудо

през годините,

почивката вселенска

е във времето.