Харесвам го защото е мини-модел на самия живот, даже по-съвършен !?! Може да звучи кощунствено такава констатация, сега ще обясня какво точно имам предвид. Сигурна съм, че тези неща са ви ясни, но тъй като повечето люде тук са емоционални, а аз си мисля, че съм по-рационална си позволявам да обобщя:   -         Къде другаде можете да сложите модерация на коментарите по ваш адрес? Има и такава руска поговорка “На чужой роток, не накинеш плоток.” Няма да го превеждам буквално, на български звучи като: “Не можеш на никого да запушиш устата.” – ама на руски е по-гот и има рима. Е тука можеш, стига да искаш. Или пък гаднярски да изтриеш някой коментар, защото не ти изнася и да се почувстваш като Дядо Господ. Аз сложих модерация, за да съм в крак с модата - никой не ми е писал нищо обидно, защото явно не съм си го заслужила. Даже анонимковците ме кефят, но пък защо да не излязат на светло? Освен това не мога да разбера колко души са, а аз искам нещата да са ми ясни – професионална деформация може би.   -         Друго- влизаш в статистиката и виждаш кой ти е идвал на гости. Ако си е влязъл през акаунта, даже си е оставил визитката, ако ли не- някой от моите анонимни приятели явно се е отбил, но не е счел за нужно да го афишира. Все пак – мерси за посещението, вратата е винаги отворена и за вас.   -         Ако пък хем е влязъл през парадния вход, хем е гласувал за блога – значи все едно ти е пратил въздушна целувка. Демек – с теб съм, дерзай, все така и т.н.
Ако плюс първите две даже те е прокоментирал добронамерено, това си е направо 3 в 1.  А пък аз обичам 3 в 1, кафето де.   -         Обаче най-любимият ми момент е като зърна някой редовен посетител, който така периодически се отбива. В блога ти няма нищо ново, но той е минал ей тъй да провери как вървят нещата, просто знак на внимание. Е как да не седнеш да извъртиш някой нов постинг, щом идват хората, гостоприемството задължава нещо да ги почерпиш.   -         Този момент с класациите, въпреки че явно дразни някои хора също има дълбок смисъл.  Държи хората “fit”, както се казва, да са винаги нащрек и да не се отпускат. Това е като на магистралата, спреш за малко, изпреварят те сума коли, после иди ги гони, ако си нямаш работа. Затова газ до дупка и никакво мотаене.   -         Същото е с редовното публикуване, в това море от постинги трябва честичко да напомняш за себе си, иначе както се казва “Далече от очите, далече от сърцето”.   Има си и други плюсове, дори да има някой минус го игнорираме, нека не сме дребнави. Ами всичко най-хубаво на всички блогъри и блогърки през втората година на блога и да илядите! :)))

Това за въздушните целувки яко ме изкефи :))))
Почувствах как съм изпратила стотици целувки ... и съм получила стотици :))))) Аууууу, жестоко!!!

Това е тръпка, затова съм още тук.

3 в 1 !!! :)))))))**

е затова го обичам тоя блог, къде другаде щях да ви срещна ???
:)))

много добре написано:) и аз се впечатлих от въздушните целувки :))

и дерзай:)