Блогът на tera :: Любов, щастие, милиони

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.12.2011 11:27 - Любов, щастие, милиони

Автор: tera Категория: Изкуство

Прочетен: 2083 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.12.2011 12:07

Театърът в наше време е пълен с изненади и трябва много внимателно да се подхожда към него. Поне десетина препоръки от хора, на които познавате и уважавате вкуса, иначе може много кофти да се изпържите. Щото и билетите скъпи, а пък представленията вече ги правят без антракт и не може да се изсулите незабелязано. Сигурно това е идеята, а не че вънка е тъмно и заледено... Пък аз понеже обичам места в центъра, няма как да раздигам толкова народ по периферията.

Всъщност вчера не се каних да си ходя, но на моменти представлението вървеше толкова тегаво, че ми идеше да стана и да го бутам като в оня виц за психиатъра и вагоните. "Ти ще ги буташ до Горна Оряховица, пък после аз ще ги поема до Варна", ако се сещате за какво говоря. Ако не - мога да го разкажа в коментарите :)

Казаха ми "Ау, колко било смешноооо!", по-смешно даже от някакво си там много смешно, дето не съм го гледала. И казвам "ми, хубаво, давайте да се посмеем". Въпреки че имам опит с една "Вечеря за тъпаци" в Сатирата дето чаках сума време да дойде смешното, а то взе, че не дойде...

Туука не че не беше смешно, имаше си и готини моменти. Всъщност смешното го направи Малин Кръстев, който играе толкова естествено, все едно не играе, а това де факто си е висшият пилотаж в "играенето".

Чочо Попйорданов хич го нямаше в ролята на смотаняка, от километри си личеше, че играе, а това е точно обратното на висшия пилотаж, справка - по-горе :) Албена Колева - някъде по средата, не бях я гледала до сега, нищо не съм пропуснала. Става за гледане и толкова.

По едно време си помислих, че драматургията е българска по аналогия със злополучните "Характери" на Камен Донев, викам си - пак някой доморасляк е решил, че голяма драматургия ще избачка. Оказа се, че авторът бил французин, не го бях чувала и по-добре си бях. Имате ли чувството понякога, че карате на ръчна спирачка? През цялото време на преставлението имах такова чувство, аха-аха да отлепи работата и да тръгне действието нанякъде и айдеее - пак обратно. Един и същ сюжетен ход 5-10 пъти за затвърждаване. То верно, че повторението е майка на н"ам к"во си, ама хайде холан!

... Накрая публиката плескА, плескА, та чак се забравИ от плесканье. Ми харесА им, явно аз съм била най-претенциозната. Не че не ми хареса, ама чак пък толкова смешно! и като добавим, че действието едвам-едвам креташе и "ръчната спирачка", останах с твърде смесени чувства.

Викам си - това театрото много хазартна работа ше знайш!!! 50% вероятност да уцелиш нещо дето става за гледане. Затова аз лично предпочитам концерти, балети, опери, такива работи. Там класата е друга и рядко се прекарваш кофти - примерно ако дойде Ванеса Мей :))) Обаче един Клайдерман ще ти напълни душата за много време или пък Сезария Евора, лека й пръст. Нея ще я помня с ангелския глас и лекотата, с която пееше. Невероятна! Клайдерман е изключително харизматична личност, на неговия концерт усетих такова спокойствие и безметежност, както и при Сезария. Това са ми двамата фаворити, въпреки че съм слушала наистина забележителни певци и музиканти, да не ги изброявам, тези ми харесаха най-много.
Даже Клайдерман, ако идва по-често, всеки път ще го гледам, докато ми писне! :)))

Ако решите все пак гледайте това представление, след като съм ви предупредила - може и да ви хареса. Забелязала съм, че като ми нахвалят нещо и тръгна с голямата кошница, после е разочароващо. Гледали ли сте "Котките" в Музикалния? Нямаше билети месеци наред, голям бум преди 2-3 години. Гледахме го, нищо особено. Майка ми и тя взела билети и й казах да вземе синчето да се окултурва, но ги предупредих, че не е кой знае какво. После той ми казва "А пък на нас с баба ни хареса!" Ми, чудесно казвам, тамън не сте си загубили времето. Лично аз гледам като давам пари за нещо да му намеря хубавото, а не да се коркам. Да де, но не винаги се получава ... :)))

Нагоре