Преди време писах за една малка цигуларка, която свири в подлеза на ЦУМ. Тази малка художничка, за която ще стане дума е пълна нейна противоположност в известен смисъл. Но и двете се занимават с изкуство, всяка по своему.

 

Малката художничка е имала късмета да се роди в семейството на дипломат и това е сегашният финландски посланик в София. Не съм я виждала на живо, а само на снимка. Майка ми е била на откриването на изложбата и каза, че я е видяла и е говорила с нея, много лъчезарно момиче. Тук е и майтапът със снимката. Беше донесла една листовка от изложбата, където имаше снимка на момичето, явно я е харесала за “grand daughter-in-law” , но синът ми като видя снимката и текста пита „Каквооо? Вярно ли че е родена 1997 година?” Майка ми не се предава и казва – „Да, но изглежда поне 15-16 годишна!”

Разсмях се, разбира се, явно няма да се сватосаме с финландския посланик! Тю, язък!!!!

Но това „разочарование” не ми попречи да отида да видя изложбата. Освен картини имаше и нейни стихове. Като се позачетох, не ми се сториха детски. Първата й стихосбирка ще излезе в края на септември.

 

Всъщност направих тази съпоставка с малката цигуларка, защото двете живеят в съвсем различни светове. Както и нашият объркан и нервен свят няма общо със света на нормалните европейци, така и детството на тези деца е съвсем различно. Като се сетя за моето детство – вярно беше по-спокойно, можехме да играем на улицата до тъмно и никой не се безпокоеше за нас, но моето детство имаше един гаден привкус на лъжа, която се носеше във въздуха и се наричаше „Партията”. Когато процъфтяваше лицемерието и пустословието, когато нещата не се наричаха с истински имена. После пък детството на децата стана опасно, не знам колко поколения ще трябва да се сменят, за да имат някога децата на България нормално и спокойно детство. Все пак казвам „някога”, защото съм оптимист по природа, иначе ...

 

Но нека сега ви представя картините и стиховете на Jasmin Jamsen, едно талантливо финландско момиче. Кликнете върху снимките да ги увеличите. Приятно гледане! :)

 

 

 

 

 

 

 

 

Не знам на каква възраст е момичето, но виждам, че някои от картините са рисувани преди 5 години (2004). Разбира се, не съм специалист, но според мен детският наивитет се преплита с доста зрял и смел замах. Има очарование в тези картини! Поезията й допълва много удачно цялата изложба! Възприемам я като един свеж полъх! Благодаря, tera!!! :)))

казах го в текста помежду другото - родена е 1997, значи сега е на 12 години. Да ти кажа честно не бях забелязала годините на платната. Значи е била на 7 години през 2004, което напълно обяснява наивитета. Обратното би било странно. :)
За мен лично беше интерсно. Даже срещнах една позната, която работи там, защото изложбата беше в Бизнес център. Та аз трябваше да й кажа чия е изложбата, нищо че цял месец е минавала покрай нея, защото беше във фоайето и коридорите до него.
Нали ти казах за "тепсията"! :)))

:)))
Да, спомням си много добре за "тепсията"! И си е точно така, за съжаление!!! Не бях обърнал внимание на годината, в която е родена. Пропуск от моя страна. Фактът, че е правила някои от нещата, а може би всичките, когато е била на 7 години е още по-впечатляващ! А за стиховете, въобще да не говорим! Не е за вярване, че са писани от 7 годишно дете!!! Чудесно е, че има такива талантливи деца! Благодаря ти още веднъж!

там дати няма, може и по-големичка да ги е писала.
Всъщност исках нещо друго да кажа, но не исках да разводнявам работата. Свързано е с едни мои лични впечатления, когато бях в гимназията и от прозореца на кабинета по пеене се виждаше една сграда, където учеха деца от Чехословашкото посолство тогава. Малки дечица, обгрижвани както сега обгрижват децата тука от елитни частни училища. Разлика между тях и нашето образование тогава като от земята до небето! То и сега не е по-различно за "нормалните" училища.

Но на Запад така се грижат за децата по принцип, за Германия и Холандия примерно говоря. Едно спокойно детство с възможност да си развият талантите, ако ги имат. Тука не е важно толкова, че е дъщеря на финландския посланик, а че е дете със спокойно и нормално детство. Или поне аз така мисля. :)

Дааа, много правилно мислиш! И като препрочитам постинга ти, и като се сетя за онези отдавна отминали години на детството, и.......! И аз съм умерен оптимист, но ми е тъжно за нашите деца и внуци! Тъжно ми е и за самите нас, защото сме се родили в райско кътче, но.......!!! Много многоточия станаха, но ти разбираш, какво искам да кажа! Благодаря, tera! За всичко!!!

пак заповядай! :)
Лека седмица!

но всички деца до 12 год. възраст са почти гениални! По принцип обичам детски рисунки и ги пазя - имам цели папки. Много са искрени.
Повече ме впечатлиха стиховете. Увеличих си ги и ги прочетох най-внимателно. Мъдро е това момиченце. Какво само и как го е изразило в Suspicion, например! С добри условия или не - на който му свети огънчето, той намира начин да го разпали.

същото си помислих и аз като ги четох. Казах го - не ми се видяха детски.

Момиченцето е като едно цветенце, ако имам време ще скенирам снимката, за да я видиш. Но наистина ми дава това впечатление, за което казах - едно талантливо дете, живеещо в спокойна среда, която му дава възможност да избере пътя си нататък. Дори и да не е това, тя има избор, което е най-важното! :)