Заглавието иде да покаже, че ако не сте в тази категория по-добре не си губете времето да четете този пост. Пиша го може би за една шепа хора, които биха отишли да видят това представление, което определено не е комерсиално и по тази причини не пълни залата. Затова го поставят само веднъж месечно – от любов към изкуството.   Постановката е „По-големият син” на Вампилов във Военния театър. Вчера я гледахме и за мен беше изключително приятно преживяване, а също и за цялата ни компания. Накрая публиката стана на крака, за да аплодира актьорите, което си е някакво признание все пак.
Познато ми беше отнякъде – може и по телевизията нещо да съм гледала, но режисьорската трактовка беше достатъчно интересна, за да нямам усещането за дежа вю. Пиесата е многопластова, както всяка добра пиеса – да даде възможност на зрителя да се потопи в тази атмосфера, която му е близка, да се сети и погледне под нов ъгъл неща случвали се със самия него. Не в буквалния смисъл разбира се, а по асоциативната верига да стигне до някои свои съкровени спомени или помисли или неща, които са го вълнували и продължават да го вълнуват. Не ви преразказвам сюжета, защото не е най-важният в случая. Но е пресъздаден забавно, атрактивно и може би името на драматурга Александър Вампилов е изиграло ключовата роля да държи голяма част от потенциалната публика далеч от залата. Сигурно, защото навява асоциации за нещо руско, нещо соц, партенки и галоши, чай и самовар и пр. Тук такива работи няма, от типично руските символи присъства само водката, която се лее по типично руски маниер.  
Фактически пиша този пост по две причини. Първата е, че в пиесата са застъпени всички теми, които вълнуват хората, които пишат в този блог – любов, лъжа, приятелство, гордост, несподелена страст и изобщо целия калейдоскоп от теми, които се обсъждат тук ги има и там. Затова си мисля, че определено тази постановка ще допадне, ако не на всички, то поне на известна част от пишещите тук. Другата причина е именно в това, че постановка умишлено не е направена по комерсиален маниер. Колко му е режисьорът Николай Ламбрев да вмъкне някакво разголване, за да привлече повече публика. Има по-пикантни гледки, но изобщо не може да се мери с чисто голата Жулиета в театър „София” или пък онзи постановка на „Сън в лятна нощ” в Народния театър, която ме отказа доста време да влизам в който и да е театър. И не защото съм голяма пуританка, но пък ми писна два часа само за секс да става дума и ако не бях чела пиесата изобщо нямаше и да разбера какво гледам, освен някаква театрална „оргия”.  
Това е моето мнение за постановката, ако е предизвикало някакъв интерес във вас можете да видите и линка по-долу, може и други неща да прочетете в нета, като си пуснете търсачка, а най-добре ще е да отидете и да видите дали съм права.       http://www.art.bg/tba/postanovka.php?ps=3289

заинтригува ме. Значи в театъра на Армията, но за Март е минало така ли?

Но виждаш ли - до момента има само 4 "ценители" :) И въпреки, че тук постоянно се дрънка за същите неща, мисля че малко хора ще се наканят да го видят за съжаление.
Мисля, че за март няма друго представление, но все пак можеш да видиш в сайта им.
Приятен ден! :)

и на теб приятен!

Мали колко съм залюхан днес.Обърках Илия Добрев с Венцислав Кисьов.

не се коси толкова :)