„Един за всички – всички за един” – това сме ние. Знаем се от много време, бивши колежки сме, разделихме се отдавна, но това не ни пречи. Разпиляхме се навсякъде – всеки със своите ангажименти. Но когато става дума за важни неща – винаги сме заедно.   Пък и не само – срещаме се „протоколно” поне веднъж годишно – през ноември по традиция. А иначе винаги, когато искаме – на рождени, имени дни, сватби, абитуриентски изпращания и всичко останало, което може да ви дойде на ум. Просто не пропускаме повод за сбирка и си изкарваме страхотно. Това е моето друго семейство – хора, които толкова добре те познават, че няма смисъл да се преструващ пред тях. Не е и необходимо.   Това са хората, на които винаги мога да разчитам без много-много да обяснявам. Те са априори на моя страна независимо какво се случва. Днес ми се наложи да потърся поне две от тях – ставаше дума за нещо много важно за близък мой човек. Обясниха ми съществени неща и съм сигурна, че ще са на разположение, ако се наложи. Надявам се да не става нужда, но знае ли човек ?!? За мен беше достатъчно важно, че те са там – насреща и са готови на всичко, за да помогнат.   Много сме различни и не че не сме имали конфликти, но си имаме обединяващо звено в лицето на бившата ми шефка, която ни сплотява. Тя е родЕн мениджър, отвътре й идва, няма нужда от допълнителна школовка, просто й е в кръвта. Това е една от най-страхотните жени, които познавам. Тя ми е като „втора майка” – слагам го в кавички не защото не е така, ами защото е изтъркан лаф. Това е човекът, на когото като се обадя адски много ми радва и си умираме от смях. С изключение на действително сериозните разговори, какъвто беше днешния.   Не знам при вас как е – но ако имате „на рзположение” 7-8 души от този калибър, може би нещата наоколо ще ви се виждат по-леки. Ако знаете, че винаги можете да се обърнете към такива хора, дори не е необходимо да го правите. Само фактът, че ги има и са винаги с вас, понякога е достатъчен да ви даде сили да се справите сами с проблемите. И да ги търсите за помощ само тогава, когато е наистина належащо. А иначе – купонът си тече. :)


 

по тази тема коментирах днес в един друг блог. Но коментарът ми ще пасне като дялан камък и тук. Приятелството е най-великото нещо на земята. С моите френдове може би не сме точно мускетари, по скоро мрачни рицари, но още не се е появило нещо или някой, който да вбие клин между нас. Може би Смъртта след още някое време ще се опита, но не се заклевам че ще успее. Ето го и моят коментар...


Това с приятелите е много сложно. Имам си неколцина, от време оно, когато се събирахме на Кравай. Какво ли не се е случвало! С някои от тях сме били в една и съща жена едновременно, с други сме се били(не заради жена). Арестували са ни заедно, пили сме заедно, плакали сме заедно. парите ни са били общи, радостите и скърбите също. Днес се чуваме рядко и се виждаме още по-рядко, но никога не сме бъркали бизнеса и приятелството. Май това наистина е разковничето, защото все още всеки един знае че може да разчита на другите по всяко време...

Казва се „приятел пръв”,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита,
прав ли си, или не си;
пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв –
ето за това се казва,
че приятелят е „пръв”!

Това стихотворенийце е част от "Бяла приказка" на Валери Петров, сложих я тук преди около месец. Подписвам се под него с две ръчички....

:)

Ти си щастлива! През целия си досегашен живот така и не намерих такива приятели. Познати, да. Хората, с които съм била близка в даден период от моя живот, също имам. Обаче, след като този период е свършил, например сме се дипломерали, и нашите връзка са прекъснали. В началото, когато завършваш един етап от живота си поддържаш контакт с бившите си съученици, състуденти или колеги. Но после... всеки е зает, всеки с има собствени проблеми. Поздравления за това, че ти не си загубила връзките си с тях. Това е изключително важно! Благородно ти завиждам.

И това го написах съвсем импулсивно, защото знам, че винаги мога да разчитам на тях. Понякога само това е достатъчно! :)