Не е това което си мислите. И ако  някой си каже – тая пък с какви скучни, руски глупости ще ни занимава, има много здраве. Пляски и частушки. Дрън-дрън. Честно да си призная като купувах билетите, съдейки по плаката и с детски впечатления от гостуването на ансамбъл „Берьозка” и аз си мислех, че става дума за руски пляски. Казах на различни хора и те нещо не се въодушевиха особено, защото като ме питата какво е, това им казвах.

 

То не че нямаше 2-3 пляски, но имаше и още много други неща. Калмицки танци, ажентински, стар градски кадрил, гръцко „Сиртаки” и още, и още … Понеже много динамично и без антракт си мислех, че за час ще я оправим цялата програма. А то времето си летяло неусетно и накрая се оказа,че си е било пълни 2 часа. Изобщо не съм ги усетила, приковала поглед във вихрените танци на сцената. А като казвам вихрени е, защото не се сещам за по-силна и изразителна дума. Добре де – зашеметяващо вихрени и говоря сериозно. Понеже редовно ходя на танцови спектакли от всякакъв характер - мюзикъли, поп, класически, модерни, фолклорни имам доста широка база за сравнение. Като качество сега няма да ги коментирам,а като въздействие върху публиката. То затова е аплодирането, бисовете и тези неща. 

 

Такива аплаузи за пръв път чувам в зала 1 на НДК. Сега се сетих, че бях и на шоуто на Дейвид Копърфийлд и Сезария Евора, първият го знаете, няма как, а втората, ако не сте чували е една фантастична певица, която пее с такава лекота, имаш чувството като си отвори устата, че Господ пее. Споменавам ги, защото и там имаше бурни аплодсменти, но не такова чудо каквото беше вчера. Предпоследен беше моряшкият танц – публиката направо пощуря. Викане, пляскане, взрив от емоции. И то напълно оправдани. Извикахме ги на „бис”. После обаче голямата изненада – премиера на български танц. И то не кой да е, а шопска копаница. Знаете какво е – един от най-динамичните и атрактивни танци. И онези рускини с характерните жълти пера на главата и престилки блестящи от пайети си бяха досущ шопкини. Така яко я друсаха копаницата – не знам колко беше по Рихтер, но после си мислех, че зала 1 ще вземе да се срути от аплодисментите и виковете „Браво!” И хич не си мислете, че нещо преувеличавам, това го пиша сега сутринта с улегнали впечатления, не като миналия пък веднага след спектакъла. Тогава бях много ентусиазирана и пълна с емоции, сега се стремя да бъда обективна, за да не мислите че нещо ви навивам. То всъщност друг техен концерт в София няма, но сигурно ще дават запис по БНТ. Обаче на 23 май и 24 май ансамбъл "Мойсеев" ще играe пред пловдивска публика в Панаирна палата 3. Варненци ще ги гледат на 26 май и 27 май. Спектаклите са в Двореца на младежта и спорта. 


Ако го гледате със сигурност няма да съжалявате, а освен това има и други много интересни танци, които не споменавам – изненади да има :)   А и за малко да пропусна – с този спектакъл бяха открити дните на Москва в София  и то лично от кмета на Москва Юрий Лужков и естествено от бат’ Бойко. И на третия етаж на НДК има една също много интересна изложба „Разходка из Москва”. Поне виртуално можете да се разходите, ако не друго.

ТОВА Е МАГИЯТА НА РУСКАТА НЕОБЯТНА ДУША! НЯМА РАВНА В СВЕТА НА НЕЯ, ВОЛНА И НАД СУЕТАТА
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Русофобията у нас е проявна форма на скудоумието. В последните години тя насади негативно предубеждение, което налага едва ли не да се извиняваш, преди да споделиш възторга си от нещо руско. А има от какво! С извинение, Мая Плисецкая танцува ...нелошо:)/перверзията в стойностната скала на българина ни докарва и до такива парадоксални декларации/.
Що се отнася до "Мойсеев", виртоузността им е отвъд всякакви граници. За сравнение "Lord of the dance" е чисто продуцентска рожба, без дух и особени качества, но побутвана от рекламата.

http://leroisalomon.blog.bg/viewpost.php?id=153254

чудех се дали някой ще посмее да каже нещо по този тема, след като иде реч за руснаци, пък нали вече не сме с тях '"братушки", а с други ...
Но спектакълът е наистина страхотен! На теб не ти ли е близо да го видиш днес или утре? Определено ще останеш доволна, както съм и аз.
Поздрави! :)))

Хората имат право да харесват различни неща, но наистина елементарните предубеждения са дразнещи. Харесвам ги руснаците и не само защото съм завършила руска гимназия или може би трябва да кажа - въпреки това, защото съм имала и някои не твърде приятни преподавателки- рускини. :) Като съм засичала руснаци в чужбина, много по-близки съм ги чувствала от немците примерно.
А що се отнася до Майа Плисецкая не съм имала удоволствието да я гледам на живо, но гледах един спектакъл по телевизията, където беше вече над 70 години и танцуваше изключително! А като чуя "Болерото" на Равел се сещам първо за нейното изпълнение.
Приятен ден! :)))

Не един или два постинга съм направила за този ансамбъл. Виждам притеснението на хората да коментират, да не ги обвинят в политически пристрастия.
А изкуството е извън всякакви граници на политиката или на каквото и да е било.
Когато виждаме нещо прекрасно по пътя си, не бива да се премълчава.
Поздравявам те, че сподели впечатленията от изпълнението на легендарния ансамбъл.
Завиждам ти за преживяното!
Поздрави - Илка

не разбирам за какво притеснение става дума, защото ако аз се притеснявах нямаше да го пиша този пост, нито да споменавам че съм завършила руска гимназия. И какво ако някой ме обвини в пристрастност - ще ми намалят заплатата ли? Мнението за гласуването и аз съм си писала - никаква популярност не гоня, така че ... :)
Непременно следи да видиш кога ще го дават по телевизията, предполагам Канал 1. Има какво да се види.
Поздрави! :)))

Руският танц е руската душа. Убеждавам се за сетен път. Руснаците танцуват със сърце и душа. Благодаря за преживените мигове на възхищение.Дали ще танцуват класика, национални танци или модерен балет, те живеят на сцената и ни предават емоцията си. Ненадминати са !

Искрено ти завиждам за невероятното преживяване... Тюх, не знаех, че имат концерт и в София. Нищо, може пък да го гледам във Варна.

Ансамбълът на Моисеев е уникален. За разлика от "Березка", които основно акцентират върху руските танци, то моисеевци имат в репертоара си фолклорни танци от целия свят. Струва си отвсякъде да се види. Не само защото можеш на се насладиш на танци от цялото земно кълбо, но и поради перфектното професионално изпълнение.

Ростовският ни хореограф, Виктор Николаевич Кравченко, веднъж ни разказа как протичат приемните изпити в ансамбъла на Моисеев. В балетната зала заемат местата си кандидатите. Е, не всичките, а колкото може да побеле залата. Започва се екзарсис. Членовете на приемната комисия обикалят между кандидатите, изпълняващи класически и фолклорен екзерсис и от време на време прошушват нещичко на някой от танцьорите, след което този някой излиза от залата, а на негово място идва отвън друг, който се включва в екзерсиса. Една "порция" екзерсис продължава минимум час. След кратка почивка, продължават. Така, одобрените кандидати продължават с батманите, плиетата, пируетите, както и чисто народните "падыбаски", "притопы", "прихлопы", неодобрените излизат, за да се включат в надпреварата нови. Този своеобразен изпит продължава няколко дена. Накрая от хиляди кандидати остават десетки. Не се допуска "маркиране" и "постна" физиономия. Имало и още сита на кандидатите, но това с екзерсиса направо ме срази. Половин час ако издеяниш, пот се лее от теб, сякаш от душа излизаш. Абе професионализмът си е професионализъм и никога не се постига лесно.

Даже като излязоха накрая очаквах да са много повече хора. Все едно стотици бяха. Не знам как тези хора издържаха на тази динамика, сигурно затова е тази цедка с екзерсиса.
Вчера дадоха по Канал 1 запис от концерта, но заради мотото "Дни на Москва в София" бяха включили само руските танци, калмицкия и аджарския. Програмата беша около половин час и не може да предаде въздействието на живо. Накрая завършиха с копаницата - но пак ще кажа - на живо беше съвсем друго.
Поздрави! :)))