Постинг
06.10.2012 14:15 -
За съпричастността...
Както казва един мой любимец - Остап Бендер, "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се!"
Това е положението - като го закъсате яко, хич и не разчитайте някой да ви помага.
По примера на един друг популярен герой - барон Мюнхаузен, би следвало от такава ситуация да се изтеглите сами за косите и да се измъкнете!
Мислите ми са не за финансова помощ някаква, ако човек го е закъсал. Това си е направо химера!
По-скоро за емоционална подкрепа някаква. В това отношение не мога да се оплача - хората, с които общувам на живо ми я оказват, доколкото им е възможно. Не че я търся, но след като вече си казал, че има такъв проблем и търсиш решението му, хората малко или много се чувстват съпричастни.
Тук да поясня - по принцип гледам да не занимавам хората около мен с проблемите ми. Просто защото смятам, че освен дъра-бъра с нищо не биха ми спомогнали за решаването им. Решението си зависи от конкретния човек или близките му, както е в случая.
Но тук се замислих - защо когато някой има проблеми, независимо от какъв характер, първата реакция на хората е да се дистанцират по някакъв начин ( не говоря за приятелите и колегите ми в случая, а по принцип).
Да, сигурно е досадно да слушаш за нечии проблеми, но пък от друга страна - какъв е иначе смисълът в общуването?
Ако ще е само ихо-иха, да се черпим на масата, със сигурност ще сме супер-приятели!
И аз обичам празненства, купони и прочее.... Кой ли не ги обича?!?
Обаче, за съжаление, животът не е само това.
Изпадаш в трудна ситуация, правиш всичко възможно да я преодолееш, без да досаждаш на сума хора наоколо. Така или иначе не зависи от тях. Но усещаш, че ако го кажеш на някого, не му става много приятно.
За какво? Ми аз не те моля за услуга, споменавам го, защото това е животът ми в момента. Пари не искам, просто споделям.
Но въпреки това някои, повтарям НЯКОИ хора бягат все едно става дума за прокажени.
Ами да - не са приятни тези теми, но и животът не е свързан само с разни "приятности".
Мрънкането било за българина национален спорт. Това обаче в случая, не е мрънкане. Просто се чудя къде е отишла съпричастността между хората.
Айде да отидем по на запад, където има и маса доброволчески организации, които взимат участие за помощ при тежки случаи. Тук няма такива, защото на всички или поне повечето им е достатъчно тежко да се грижат сами за себе си и семействата си и не им остава време и сили да се грижат за някой друг.
Но е жалко, че полека-лека губим човечността си...
Ежедневието ни кара да сме напрегнати и озлобени, винаги нащрек някой да не ни прекара.
Като бях във Виена примерно имаше в тяхното Кметство нещо като workshop за деца, майсторяха разни сладкиши и други вкусотии. Много приятно, гледаш ги как се стараят и им се радваш. Едно спокойствие лъха от това, уют и една атмосфера, която тук я няма.
Даже си мисля, че няма как и да я има по принцип, въпреки че съм гледала по телевизията репортажи от наши градове, където се празнуват някакви традиции. Тогава се усеща нещо подобно, но е само по повод разни празници и на малко места.
Пак се получи нещо като манджа с грозде, замесих няколко теми.
Идеята ми е за повече доброта и хуманност, ако не е станало ясно. Гледах тези дни една прекрасна изложба, можа да пусна снимки по-късно. Някак те връща към тези изконни ценности, които сега хич "не са на мода" у нас.
Но те са си извечни и пак ще си съществуват, докато свят светува, или поне така се надявам...
http://www.aspekti.info/bg/news/i/680-izlozhba-presazdava-evropeyski-prikazki-i-legendi-v-stolitsata/
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
vmir -
Върна ме към спомени как щерка ми в същия виенски "Ратхаус" спечели европейско ученическо състезание
06.10.2012 16:03
06.10.2012 16:03
със сладкиши, за каквито говориш, даже й бях помогнал една нощ с нарязването на вафлички от топлоизолационни плоскости (няма майтап, ей, точно като вафлички изглеждаха рекламните моделчета на сладкарската им "продукция", но решаващо за победата е било обяснението й как с техния асортимент ще надвият конкуренцията на Finetti, и след като моето умниче им изложило силните и слабите страни на конкурентното и тяхното "производство" и стратегията и тактиките за реализиране на конкурентните си предимства, разбрахме по медиите за успеха. Ти пък кога успя да вземеш участие и там?
цитирайЩе имапш съпричастност само от тези, които са го извървели този път, останалите няма да те разберат, така сме устроени изглежда-сития няма вяра на гладния от как свят светува.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. НАЧАЛОТО
2. ИМПЕРИЯТА
3. КУСКО
4. МАЧУ ПИКЧУ
5. ТИТИКАКА
6. ЛА ПАС
7. ИГУАСУ
8. БУЕНОС АЙРЕС
9. РИО ДЕ ЖАНЕЙРО
10. И ПАК РИО
11. Пътеводител
12. Гласуването
13. Мания или "инвентаризация"
14. SUNCUS ETRUSCUS
15. ТОП 22
16. ПОРНО С ПАНДИ
17. Прекрасен творец
18. Приказка
19. Едни велики думи...
20. ВЕЧЕ СЪМ И ТУК
21. AKO VI ZALIPSVAM ... :)))
2. ИМПЕРИЯТА
3. КУСКО
4. МАЧУ ПИКЧУ
5. ТИТИКАКА
6. ЛА ПАС
7. ИГУАСУ
8. БУЕНОС АЙРЕС
9. РИО ДЕ ЖАНЕЙРО
10. И ПАК РИО
11. Пътеводител
12. Гласуването
13. Мания или "инвентаризация"
14. SUNCUS ETRUSCUS
15. ТОП 22
16. ПОРНО С ПАНДИ
17. Прекрасен творец
18. Приказка
19. Едни велики думи...
20. ВЕЧЕ СЪМ И ТУК
21. AKO VI ZALIPSVAM ... :)))
