Бъзикня е, но става най-лесно. Даже можеш да си лежиш в леглото, ако си с мобилна клавиатура, да не говорим за това, колко много хора наведнъж могат да ти видят магариите. :)

ама не е същото. :)
Все едно да се печеш през стъкло.
Едно време му се викаше примерно "телефонна любов", като си говориш с някого "дълго и напоително" по телефона без да си го виждал. Но поне му чуваш гласа, а по мейла - нищо, пълен мрак, няма визуализация.
Знаеш ли колко учудена останах като видях в понеделник на едно парти хора с които само си пишем по служебни въпроси. Но пък ми беше много приятно да се запознаем и мисля, че това ще улесни бъдещите ни контакти.
Човек живее с живи хора наоколо, а не с фикции някакви.
Това ми беше идеята.
Айде, лек ти ден с клавиатурата в кревата. :)))

Абсолютно съм съгласна, че срещата на живо е нещо съвсем различно и по-нормално. При мен случая е същия и само веднъж в годината имам възможност да се запозная с хората на живо. Много е интересно, особено когато си има едни очаквания и изведнъж виждаш друго хахаха!

Но се изненадах, защото другояче си представях работещите там хора, защото мястото е доста лъскаво и си мислех, че и хората са такива.
Но пък много хубаво си поприказвахме, запознаха ни и с други хора, после пък дойдоха и едни чужденци и скрепихме международните отношения. :)

А иначе ми се е случвало да говоря с колеги по телефона и да си изградя някаква представа от гласа и после като ги видя - нема нищо общо, голям майтап! :)))