Не е възможно да има еднозначни и общи отговори,за тези сложни въпроси,нали знаеш това!

но поне се размислих по въпроса. Хората в повечето случаи май не желаят много-много да мислят.

Имам и една друга много интересна тема, която бих разнищила, но там сигурно биха ме обвинили в дискриминация. :)

И аз съм мислила по тази тема...живота е доста сложен....всеки има право да се бори за щастие,когато има и деца наоколо,нещата са още по заплетени.

За разни други неща съм се борила, но за щастие не съм. :)
Това ми звучи като оксиморон някакъв...

Щастието не е крайна цел дето да постигнеш и да кажеш "Ура! Победих!" :)
Това си е състояние, световъзприятие, път... ако щеш...
Не можеш да се бориш за това, номерът е да успееш да го постигнеш в себе си. Не може един човек да те направи щастлив, това си е съвкупност от фактори. Да, чудесно е да има такъв човек до теб, но не е това решаващото. Иначе - всичко е илюзорно - ще го имаш човека и пак няма да ти стига... Нещо такова, не знам дали стана ясно :)

:) :) :) ok

Много лесно се отказваш... мислех, че ще продължим с този интересен обмен на мисли :)))

Между другото днес е денят на музеите, знаеш ли? Дали да не взема друг пост да му напиша, въпреки че много се съмнявам как блогърите ще хукнат по музеите :)

Научих се да се отказвам лесно.

И ти ми говориш за борба за щастие? Голем майтап :)

Сигурно си решила по музеите да ходиш и затова нямаш време :)))

Понякога е по-добре да замълчиш!
А и мъдростта се състои в това,да знаеш кога да се бориш и кога да се откажеш - човек трябва да ги умее и двете

На атонските манастири на пускат жени. Трябва да се маскираш като мъж, иначе аут.

Абе то на собственото си дете не смееш да удариш един шамар, когато ти се качи на главата, а за чуждото абсурд. Обаче има страшно лепкави жени. Като мухоловки са за мъжете, даже и да имат по няколко деца. А други моми, хем хубави, не могат един мъж да завъртят. И за това се иска талант.

това е което ( ни ) липсва !
Посока, насока, направлвние, обща идея за бъдеще...

wie du willst :)

всички знаят, че не пускат. Мъже също трудно пускат със специално разрешение, затова хората ги гледат откъм морето.
Явно не си ходил там.

Я виж какво намерих, съвсем по темата за пътя:

http://vihra13.blog.bg/muzika/2011/05/14/pyteka.747003

"възпитателната" им посока не е тая, която прави доведените деца щастливи - но не е ли това снемане на цялостната им "роля" в глобалния свят - на любвеобилния доведен родител на малки, зависими, нещастни сирачета, готови да прегърнат оня, който им обръща внимание...

Непременно дай снимки и кажи нещо за духа в Атонските манастири - ще бъде интересно да ги видим през погледа на "наш човек":))))

Просто налагат разни шибани стереотипи и захаросани ендчета :)

Въпреки това се усеща магията, първите два по пътя - Великата Лавра и руският са много красиви, като излезли от приказките.
Купих си книга за там и мога доста приличен пост да спретна като ми остане време, което не се предвижда да е много скоро, понеже пак заминавам по празниците. :)