Снощи по случайност гледах ТV taxi по Канал 1. Казвам по случайност, защото рядко гледам телевизия, Kанал 1 още по-рядко, а ТV taxi – съвсем рядко. И в тази поетична градация на „рядкостите” попадам на интервю с един казахстанец, което почти напълно подкрепи и моите наблюдения относно нормалността или по-скоро лудостта на българите.

 

Човекът живее от пет години в България, преди това бил в Чехия. Още на първия въпрос – „Какво му е направило впечатление в България?” той заяви – „Ненормалните хора”. Репортерката: ”Да, но навсякъде по света има ненормални хора”, той отговaря „Така е, но тука преобладаващата част са такива.”

 

Ако беше преди време, щях да му кажа задочно: „Какво търсиш тука тогава? Като не ти харесва – прав ти път! Иди при „нормалните хора” някъде по другите страни и хич не поглеждай обратно! Не стига, че си се домъкнал тука, ами си тръгнал да критикуваш! Ако беше по-хубаво в Казахстан – да си си стоял там! Ама не е по-хубаво, мои колеги бяха там командировка и казаха, че все едно са се върнали в миналия век. Така че – много, много не философствай, ами си налягай парцалките!”

 

Мдаааа – така щях да му кажа, ако ми паднеше преди време. Но сега съм склонна да се съглася с него. Защото това същото заключение го направих буквално преди дни – миналият четвъртък. Ходих за изследване в една поликлиника, което не се прави навсякъде. Мислех, че ще отида и ще се върна за нула време, защото се ходи с метрото, после автобус, а самото изследване е 15 минути. Казвам си – за не повече от час ще приключа. Да, ама не! Ама съвсем НЕ! Цялата история ми отне около 2 часа и половина, минах през сума перипетии, изнервих се страхотно, установих, че в този квартал концентрацията на луди на квадратен метър е изключително висока, направо вече не знаех на кой свят се намирам. Добрата новина, че изследването показа, че съм си ОК по изследваните показатели. Както и да е, прибирам се бясна в офиса, колежката ме гледа учудено и пита:”Какво стана? Защо се забави толкова?” Почнах да бълвам змии и гущери, за да освободя напрежението и накрая й казах: „На твое място изобщо не бих се връщала от Лондон.” , понеже заминаваше на другия ден. Тя се разсмя, но аз хич не се шегувах, да си призная честно.

 

Да се върна на казахстанеца – той нямаше предвид клинична лудост, а по-скоро агресията, която се чувства навсякъде тука. Дори и забележка не може да бъде отправена с нормален тон. А ако бъде отправена веднага започва битка и то с тежка артилерия. „Тука е много напрегнато” – констатира той. „Дори и да се обърна да помогна на възрастна жена зад мен да слезе, тя ме гледа подозрително и едва ли не - се пази. Може и да не съм хубавец, а маймун някакъв, но искам да й помогна” И така нататък…

 

За напрежението е напълно прав, ние тук дотолкова сме превъртели, че не го усещаме. Но лично аз понеже доста пътувам, веднага правя разликата, В чужбина се чувствам прекрасно – толкова ми е спокойно и добре. Естествено че има разлика от това да си турист или да бачкаш там за насъщния, не си правя илюзии. Но хората са любезни и добронамерени, поне на повечето места. Не са ангели някакви, но животът им е спокоен и затова си позволяват „лукса” да са възпитани и учтиви.

Изписах всичко това, защото смятам, че трябва да има повече толерантност между хората в България. Да се съобразяваме един с друг и да не си пречим. Примерно имаше една рускиня в един от автобусите от моето пътешествие до поликлиниката, която теглеше пазарска количка. Това не й попречи да се намъкне доста навътре, за да седне. След това не слезе от предната врата, която беше зад нея, ами мина през половината автобус и краката на хората, включително и моите, за да слезе от средната врата! Ами нямаше начин да не я наругая заради тъпотията и егоизма й. Или пък хората в метрото, които стоят всички вкупом на вратите – вътре празно, но те на вратите, защото ще слизат, все някога си… Или тези, които слизат отляво срещу всички хора, които се качват по стълбите. Моля запомнете – САМО В АНГЛИЯ (сигурно и в Австралия, но там не съм била все още) се слиза и качва отляво по стълбища и ескалатори, в останалия свят това се прави ОТДЯСНО! Ако някой поне това запомни, може и да има смисъл някакъв от този пост! :)))

 

Толерантност, викаш...
И аз твоята песен я бях запяла тия дни, и мъчно ми беше дето сме такива диванета, но това което срещнах като отговор от приятелите ми, пред които бях я запяла бе:
" Абе , Ренка - хората са изнервени, тежко се преживява , каква толерантност те гони" и прочее в този дух.
Една близка обаче ми рече " Хм, време ти е да си смениш диоптъра - хората винаги са си били лоши, ама ти не искаше да го видиш - в теб е причината."
Та от казаното от тях, и от твоя постинг ми се върти в главата , че днес е нормалното да си лош и агресивен, инак ти лепват етикета неудачник, или ...депресар.
Мда, появи ли се в теб желание да бъдеш добър - непременно се консултирай с психолог - току виж, че добротата ти е симптом за депресия :)
п.п - Усмихни се, ....и това ще мине.

грозно, но факт...
Агресия, озлобеност, бездушие, тъпота

Аз съм му намерила цаката и много не ми пука какъв етикет ще ми сложат! Пък и самият факт, че правя това, което ми се ще, значи съм си удачна поне по моите разбирания. Като ми писне тука - отивам по чужбина, където ми е гот. Била съм там и за по-дълго и тогава не ми беше чак толкова хубаво, но така да си отскачам периодически - чудесно ме устройва, поне засега.
А иначе съм много добър човек - дори и постинг изписах на тази тема, явно си го пропуснала. :)))

http://tera.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/02/az-sym-mnogo-dobyr-chovek.571112

забрави най-важната характеристика - завист.

"Не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле"
"Да съм сам у трамвайо, па че се бутам"
и т.н........

Учудвам се, че даже ти прави впечатление. Ако метрото те изнервя, ползвай наземния транспорт. В метрото проблемът е в липсата на удобни места за хващане, защото не всеки достига горния лост. Симптоматиката може да се открие в куп други неща. Гостът от Казахстан е напрвил конструктивно изложение, но наистина е от значение външният вид (не съм гледал предаването и не знам какъв е неговият). Всички имаме право на предпочитания за хора, които да ги "пипат", независимо от пола.

Наземния транспорт е още по-изнервящ даже. В метрото търпя гъчканата и смрадта 5-6 минути, докато в трамвая ще ми отнеме поне половин час. А с кола е още по- изнервящо заради тъпите задръствания. Абе няма угодия.:) Ходя пеша, но на връщане, на отиване още ми се спи.
Човекът си беше съвсем приличен на вид, пошегува се за маймуняка :)

Вярваш ли ми , иска ми се да потъна вдън Горите Тилилейски!
Накрая ще се превърна в мизантроп!

много ме изненада с това изказване.
Мислех те за веселячка, бъкаща от енергия... а ти какви ги приказваш.
Я се стЕгни малко, животът е прекрасен въпреки всичко, а и друга алтернатива няма :)

По скромното ми мнение българите са точно толкова луди, колкото жителите на най-развитите европейски държави. Само че онези "граждани" могат да си позволят да отделят пари за психолог (ей така - профилактично), евентуално за психиатър, а най-евентуално: за релаксираща почивка с всички екстри.
Малка разлика (като във вица), ама прави впечатление. ;)
С поздрав!

имаш много здраве, да ме прощаваш :)
Не знам дали си бил/а в Лондон примерно, но лично аз не мисля, че целокупното му население ходи на психиатър или се юрка по чужбина. Просто хората са мили и любезни, чак се изненадах на фона на вицовете за нафуканите англичани. Вярно, че там беше пълно с индийци, негри, араби и т.н., но имаше и англичани все пак.:)
За немците пък съм почти сигурна, че не се заплесват по психоанализа, защото са заети да си гледат челядта и да бачкат. Там съм била повече време и съм наясно с тях.
В едно градче близо до Гармиш Партенкирхен примерно беше толкова красиво, бонбонесто и спокойно, че си мисля дето сигурно местния психолог, ако изобщо е имало такъв, просто се е гътнал от глад поради липса на работа. :))
Така че - не ми разправяй "истини" от драматичните филми, ами се поразходи по Европа-та да добиеш преки впечатления.
Лек ден! :)

Не знаех, че постингът ми ще Ви изнерви, иначе не бих Ви писала. Не бъдете буквалистка. ("независимо от темата на разговора става въпрос за пари" - стар лаф). Спокойни са, защото нямат причина да се нервят. Ако ги поставят в нашите условия и на нашите заплати, искам тогава да ги погледам.
Грешите, че не ходят по психолози - всички уважаващи себе си работодатели държат или във фирмата им да има такова лице или периодично да ги навестява трудов психотерапевт. А хората, които посещават семейни и друг вид психоконсултации, няма да да споделят това точно с вас. Вие за тях сте "външно" лице и, доколкото разбирам, съдите за нещата по външния им вид. Права сте, че в малките градчета животът е спокоен, но това не Ви дава право да правите генерални изводи за всички. Вие вероятно си уравновесявате нервите с шопинг? Не, не ми отговаряйте.
Моля за извинение, няма повече да се обаждам във Ваши теми. Не харесвам тона Ви към непознати. Нали искахте да дадете пример за спокойни и усмихнати хора? А то излезе - неспокойни и усмихнати. Е, да де - вие сте българка като всички нас.
В края на разговора ни оставам с впечатление, че сте пуснали тема, за да се похвалите със своите пътувания по Европа. Но в наши дни кой ли не е пътувал. (Включително аз, нееднократно, уверявам Ви, дори този факт да не Ви се понрави).
Споко, не е заяждане. Наистина не ми хареса тонът Ви.


Продължавайте да се усмихвате!

не ми се прелива от пусто в празно.
Ние тук си говорим на "ти", не ме на партийно събрание все пак. :)
Тука няма познати и непознати, всички за мен са еднакво непознати. Не виждам нищо лошо в тона ми, такъв ми е към всички, а на теб май ти липсва чувство за хумор ми се струва. :)

Остани си на мнението, твоя си работа, а това че не съм съгласна с теб си е мое право. Както и не страдам от манията да се харесам на всички.
Колкото до пътуванията ми - аз си ги правя, за да си доставям удоволствие. А това дали някой в блога ще го приеме за хвалба ми е последна грижа.
Не позволявам обаче на никого да ми държи назидателен тон в собствения ми блог, така че - всичко добро! :)))

"Моля запомнете – САМО В АНГЛИЯ (сигурно и в Австралия, но там не съм била все още) се слиза и качва отляво по стълбища и ескалатори, в останалия свят това се прави ОТДЯСНО! Ако някой поне това запомни, може и да има смисъл някакъв от този пост! :)))"

На прима виста се сещам за страни с ляво движение: Япония, Кипър, Малта, Ирландия, Индия, остров самоа...има и други.
Това бе между другото.
Постингът ми хареса!

За Япония не знам как се е получило, но останалите страни са били под английско "присъствие", та оттам сигурно лявото движение.
Между другото била съм в Кипър и ако е така - не ми е направило впечатление, а на останалите места - не съм, затова говоря само проверени факти - око да види... :))

но автомобилите им и прочее превозни средства са с десен волан:)))))))) Скоро ще поемам натам, та затуй съм осведомена толко добре:))))))))
На въпроса нормални ли са българите? Само тези, които не са в БГ са нормални, останалите хич ги няма. Скоро, много скоро и аз ще стана нормална българка в Лондон:))))))))))))))))

това за воланите го знам още преди да отида до Лондон. :)
На мен много ми хареса там и си бях съвсем нормална. :)))