„Каква гнусна дума работа” – казваше един познат. Мислех си, че е напълно прав и даже бях готова купчина деца да народя само и само да не работя. Не знам какво е било това отвращение и към работата и към самата дума.

 

Идеята ми дойде след поста на mem и цитата "Превърнете хобито си в работата и цял живот няма да работите". С тази постановка на нещата не съм много съгласна. Примерно в момента ми доставя удоволствие да пиша постинг.  Не съм много сигурна, ако с това си вадех парите, дали щеше да ме кефи. Ако се сещате за Том Сойер и историята с оградата. Как накара децата да му боядисат оградата като изкара това не работа, а забавление. Направо гениално!

 

Всички проблеми са ни в главата и всичко опира до гледната точка и начина на мислене. Както се казва няма безизходна ситуация, а просто изходът оттам не ни харесва.

 

Но да се върна на работата. Тази и предишната ми работи си ги харесвам, добре се чувствам, хората с които работя ми харесват – накратко попаднала съм си в средата. Нямам големи дразнители наоколо, следователно идвам на работа с удоволствие. Не мога да кажа, този вид работа смятам за най-подходяща за мен, но поне ми дава свобода на действията и не съм вързана по цял ден за бюрото, нито пък трябва да питам някой мога ли да изляза, или пък да отчитам кога ще се върна. Може би такъв тип работа е подходяща за свободолюбив стрелец като мен. Да отчита резултати, а не висене не бюрото. Сама да си разпределям времето и приоритетите, а не да ми диша някой във врата и да ме пита „Какво правиш?” Ами работя, какво друго?!?

 

Рутинната работа ме скапва и ми е безинтересна, както и идеята всеки ден да правя едно и също. Понякога от спешности и динамика байгън ми става, но иначе пък би ме налегнала скука с уклон към депресия.

 

Така че, според мен е най-важното човек да открие работата, която отговаря на неговия темперамент, независимо от това, дали би я нарекъл хоби. Естествено, че трябва и да му допада – иначе ще мъчи себе си, ще мъчи и работата. И другото много важно нещо е с какви хора работи, да му е приятно да общува с тях, нали ги вижда повече от приятелите и семейството си. Както и да има чувството, че е попаднал на точното място. Ами, това е :)

много си я обичам моята и бих казала че съм чудесен "работохолик"

И аз си обичам работата , въпреки че работохолик ставам само когато нямам какво да правя извън офиса :)

Не видях в блога ти какво работиш, но щом ти прави кеф - ашколсун! :))

и аз не бих се окичила с титла "работохолик". Имам много други интереси, за да се концентрирам само върху работата :)

13.02 22:19 - ИМАЙ ЦЕЛ!

Това казвам на комунарите,които свободни започват на ново живота си!

ИМАЙ ЦЕЛ,КОЛКОТО И ФАНТАСТИЧНА ДА Е ТЯ!

ВЯРВАЙ,ЧЕ МОЖЕШ ДА Я ПОСТИГНЕШ!

ТРУДНОСТИТЕ И ПРЕЧКИТЕ,САМО ТИ ПОКАЗВАТ,ЧЕ МОЖЕШ ДА ГИ ПРЕОДОЛЕЕШ!

ПРАВИ ВСИЧКО С ЛЮБОВ!

БЪДИ ЕГОИСТ,НЕ ПРЕДАВАЙ ЖИВОТА СИ!

ИСКАМ ДА СЕ ГОРДЕЯ С ТЕБ!

Минал съм през много премеждия и обрати преди да стана наясно със себе си,а когато вече се познавах,започнах да питам хората около себе си"-Каква е твоята цел?"С изненада открих,че на близо 1000 души,само един се опитваше да формулира някакъв отговор!Покрай моята дейност,имам много често контакти с медиите и познавам много журналисти.Много им хареса идеята да направят анкета"Каква е Вашата цел в живота"
/макар че от 150 само един,що годе отговори на въпроса ми/,още чакам да я видя тази анкета!Тогава разбрах,че хората не са наясно със себе си и това е един огромен проблем за страната и може би за това сме на това даредже!Не може да не знаеш какво искаш,а да възпитаваш децата си!Не може да казваш"-Уф,пак трябва да ходя на работа!"и да искаш да успееш!Просто това не е твоето място!Трябва да отиваш с желание и да ти е интересно и приятно!Ако не е така,без да искате предавате отрицателни емоции в къщи и нищо не върви!Тук е моментът да се замислите и да решите за себе си какво искате!Целта трябва да е такава,че вашия живот,да не е достатъчен,за да я реализирате,но да имате достатъчно време,за да поставите стабилни основи,стабилен фундамент,за да могат тези след Вас,да я довършат или продължът!Трябва да имате ВЯРА в себе си,за да сте пример,за тези след Вас!Неуспехите не трябва да Ви отчайват,трябва да сте оптимист и на сто неуспешни опита,на сто и първия ще успеете!НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА,ако силно го искате !
Този Ваш оптимизъм,ще действа благотворно на Вашите деца!Ще се чуствате все по уверен и непрекъснато ще зареждате себе си и околните с положителна енергия!Точно това ще Ви направи по силен и уверен,за да можете да правите всичко с любов!Много са ме критикували за егоиста,но ако не сте жив,какво ще направите,Вие сте нужен жив,за да извървите земния си път и да оставите уверени оптимисти с които да се гордеете от небето!





Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 5666 Коментари: 31

чувствай се като у дома си! :)))

Взехме се по любов и все още ни държи. Малко съм я позарязала заради новото си увлечение по Нета и се чувствам леко гузна, но ще се измъкна за косите. Както казва Качак - няма невъзможни неща ;-)))

какви ги говориш?!?
Да не се занимаваш с нет през работно време - срам, срам, срам... :)))

Ще гледам да не прекалявам,макат че ми е много уютно при теб!

никога не казвай "никога" и "никой"! :)
Досега 4 човека те опровергаха. Да не би само лицемери и измамници да коментират при мен? :)))

не се притеснявай.
Be my guest! :)

поне преди имах проблем с думата РАБ-ота. Да чуствах се РАБ (роб),за това я сменях с други думи - занимание, заетост, дейност, бизнес и т.н.
Но аз много си обичам работата. Когато тренирам и в последствие хората постигат целите си и ми казват например "Вече живея мечтата си", това ме изпълва с такова щастие и удовлетворение. Чудесно е. А освен това си я скроявам по собствени размери, така че да ми е тамън помярката и по часове заетост. Т

използвай си чувството за хумор. :) Имаше един филм за Джеймс Бонд "Никога не казвай никога", а е и доста известен израз - Never say never.
Исках да кажа, че не можеш така с лека ръка да обобщаваш, че НИКОЙ не си обича работата. Все НЯКОЙ пък може да си я обича.

Според теб работа ли е да си певец, писател, художник, актьор? Много се съмнявам, че специално хората на изкуството могат да се занимават с изкуство без да го обичат, а това е тяхната работа. А и не само за тях се отнася.

точно за този проблем говоря в трети абзац.
Даже мога да го кажа по друг начин - ти не си превърнала хобито си в работа, а си превърнала работата в хоби и затова я обичаш.
Права ли съм? :)

явно си е сбъркал професията.
При художниците е по-различно, там могат чак посмътрно да ги оценят като Ван Гог или Модиляни. Но съм сигурна, че са обичали да рисуват иначе не биха го правили.

обожавам работата си и орпеделено не ми е хоби, в момента в които се превърне в обикнoвена рутина или в личен стремеж за власт, пари или каквото и да е ,ще се опитам да я сменя.
Преди години си заформихме една малка рекламна агенция с приятелка ей така щотo си мислехме че е нещо като хоби, после усетих че не ми е призвaние, че колкото и да са стабилни резултатите не ме радват.
Мисля че в момента в които мислиш за обкръжението на работното мqсто, за компанията и за подобни неща, не ти е там мястото, един пирон да направиш е по-добре и да е достойно заострен ако може.

Обичам работата си!:)

"Превърнете хобито си в работата: - при мен е така :)

има видове работа, които не мога да си представя да върша, просто ме втриса. Колкото и добри пари да се правят там. Моите уважения към тези професии, но аз не бих могла да се занимавам с това. Учила съм и счетоводство и ако бях задълбала натам, както ми казаха, че много се търсят счетоводители с английски, понеже са рядкост и се правят много добри пари. Да, но не бих могла, не е за мен за каквито и да са пари. Другото, което някак органически ме отблъскава е брокер на недвижими имоти. По цял свят повече жени се занимават с такова брокерство и добре печелят, но аз не бих могла това да върша.

Има хора, на които им доствя удоволствие да продават, това са родените търговци и навсякъде ще ги лапнат като топъл хляб. Била съм търговски директор в една чужда фирма, добре се справях, но при търговията всеки ден започваш от нула. Няма значение какво си продал вчера, важното е днес да продадеш повече! Това мен не ме кефи.
Така че от всяко дърво свирка не става, номерът е да правиш това, което ти харесва. :)

чудесно, че е така при теб. Но както стана дума в коментар 16, може и обратното :)

Работохолизма ми показва, че с професията ми сме си на "ТИ". Не само я обичам, обожавам си я, носила съм си я винаги в мен.
Дори и както се казва, във всички мои животи съм била педагог...../това с насмешка, но и в сайтовете за хороскопи го пише/.......

това че си педагог означава, че си избрала една от най-трудните професии, по моето скромно мнение :)

Това не е професия, а призвание! Щом си щастлива от това, сигурно са такива и твоите "възпитаници", независимо на колко са години. Дано да го оценяват, че имат за педагог човек, който си обожава професията си. :))

Ех, въпросът с работата не е много лесен, поне при мен. За сега все още търся своето място под слънцето, с други думи работата, която наистина ще ме удовлетворява. А иначе, през кратката си кариера до сега съм била секретарка, застрахователен агент, организатор на срещи и пищеш протоколи и за кратко съм работила в кол център, но... стигнах до заключението, че във всичко изброено до тук няма творчество, няма как да проявиш индивидуалните си качества и точно това ме побърква. На мен ми трябва нещо по-креативно, но още не съм сигурна какво точно. Дано го открия скоро, но в крайна сметка не бързам. До пенсия ми остават толкова много години, че рано или късно все ще си намеря и моята работа. :-))

Прочети коментара на ка4ак - @5, ако си го пропуснала, мисля че добре е синтезирал нещата. :))

Благодаря! Прочетох го. И смятам, че е точно така. И не само за работата, а за всичко в живота. Важното е да си наясно съм себе си, да знаеш какво искаш и евентуално как да го постигнеш и ако вярваш истински, тогава има голям шанс да успееш.

прав е ка4ака и може би доста хора не са се замисляли над нещата по този начин. :)

При мен така се случи ,хобито ми стана професия, а професията..работа,и никога не съм гледал часовника за края на работното време.
Винаги съм имал свбодата на решението,а това според мен е най-важно.

точно ден си мислех, че нямам хоби и трябва да си измисля нещо. Благодаря, че ми отговори на въпроса. Аз обичам хората и те са ми интересни и това много ме стимулира в професията ми.
Що се отнася до коментара на Качак - да знаем какво искаме, първо трябва да се научим на искаме изобщо. А също така и как да искаме. Аз също съм за егоизма, в смисъла да се сложиш на първо място в стълбицата на преоритетите, защото ако ти имаш и си добре това ще повлияе и на другите около теб ще имат и ще са добре

еваларката тогава:) Щом имаш свободата на решението, имаш всичко! :)))

отговарям на всякакви въпроси, само питай :)

обичаме си я работата, та чак не е истина(особено за някои хора...богоизбрания например:)))))))))

важното е да се подхожда артистично към нещата от живота, но ти това много добре го знаеш :)))

Обичам работата си, но не обичам фирмата в която я върша.
Обичам държавата си, но не обичам хората, които я управляват и представляват пред държа.
Обичам хората, но не обичам простотията унищожаваща ги от вътре.

Всичко е относително, всичко тече, всичко се променя.

Както гледам си на 50% обичане, пак не е малко :)

аз ще съм първата, която не е особено привързана към това, с което се занимава.
Но..винаги има цели, които се следват и не трябва да спираме да вървим и да търсим.Всъщност да намериш работата, която ти пасва като втора кожа това е голяма част от това да намериш себе си

не съм такава максималистка и не ми пасва като втора кожа. Преди малко доста сe ядосах по организационни причини, та в момента хич няма да славословя :)
Виж коментар 35, наистина нещата са относителни, въпросът е все пак положителното да надделява. :)))

което те отклонява от твоето предопределение .
В човека има микрокосмос , подобен на макрокосмоса. Човек е универсален !
Защо трябва да се развива в една насока и да се диформира неговата божествена същност !
Думата работа произлиза от роб . Това значи , че ние като машини трябва да правим едно и също , отекчително ежедневие .
На времето Карел Чапек написа "Аз , робота " и именно думата роб използваше . Доказа , че и един робот не заслужава съдбата на роб !

Това и Стефан Цанев го казва: "Човекът не е създаден да работи. Волът е създаден да работи. Човек е създаден да се самоусъвършенства!"
Напълно съм съгласна с него и постоянно се самоусъвършенствам :)))

Апропо - ти как си плащаш сметките? :)
Понеже на мен все пак не ми плащат за самоусъвършенстване, а за работата, която върша след като толкова много съм се усъвършенствала! :)))

аз мисля, че ние не работим, а творим. А творене плащат много. Ние се сътворяваме заедно с още няколко съдружници, които ни помагат, а между другото сътворяваме и още някои и други неща.

вие може и да творите, но аз работя ... :)