Ако бях започнала с това, което не харесвам сигурно цял поменик трябва да изпиша. Освен това сигурно и хората не харесват разни неща в мене, въпреки че като цяло проблеми в комуникацията нямам. Случват се разбира се и кризисни ситуации, но не точно на база харесване, по-скоро в служебен план, но това си е част от работата.   Да се върна на нещата, които харесвам – за по-лесно съм ги ограничила до два броя – възпитание и честност. Не случайно възпитанието е на първо място, защото смятам, че това е, което липсва на българите като цяло. Под честност разбирам прямота в отношенията, затова не казвам откровеност. Има разлика. Не ми е изтрябвало някой да ми откровеничи, особено служебно и да ме занимава с проблемите си. В България такъв тип обсъждания са масово явление и не случайно има един виц – „Българинът в работата говори за личните си проблеми, а на маса – говори за службата.” Познато отвсякъде.   Възпитанието е доста щекотлива тема и няма да се учудя, ако някой се обиди. Нито смятам, че съм най-възпитаната на света, но поне се старая да се държа добре с хората и да им е приятно да общуват с мен. Понеже по този начин и в личен, и в служебен план по-лесно се получават нещата.   Работила съм и в момента работя с хора от всякакви националности. Няма какво да ги изброявам. Но съм забелязала, че с тях имам много по-малко проблеми отколкото с българите, с които работя. Обикновено общуваме на английски, в повечето случаи и за двете страни е чужд език, но това не ни пречи да се разбираме перфектно. Даже като съм общувала с англичани или американци е било по-трудно. Те си плякат матерния им език с какъвто щеш акцент и с космическа скорост. Особено американците като говорят, все едно „въргалят варени картофи” в устите си и човек трябва доста да се съсредоточи над конверсейшъна. Но като сложим настрана чуждия език, с тези хора се общува много по-лесно. И си мисля, че основната дума е точно – възпитание. Срещала съм и разни чуждоземски простаци, по цял свят ги има, но слава богу в средите, в които се движа са малцинство.   Сигурно маса хора могат да оборят това твърдение със сума перимери и от нашето Черноморие да речеш – пияни немци или англични, или не знам какви си, големи зулуми са правили. Със сигурност е така. Във всяко стадо си има и мърша и такива са обикновено хората, които идват тук на почивка и смятат, че всичко им е позволено. Все пак аз говоря за хора от бизнес средите и на едно определно по-високо ниво.   При българина се забелязва нещо друго – желанието да фамилиарничи, да се слага, да се подмазва и по този начин да корумпира хората в разни институции. Те вече не смятат, че са там, за да си свършат работата, за която им се плаща с парите на данъкоплатците. Смятат, че са там защото Господ ги е поставил и всеки трябва ниско да пълзи и да удря чело в земята, белким си свършат работата. Те са велики и обикновено си позволяват с нищо неоправдано грубо отношение към хората. Там думата „възпитание” за тях е на дистанция, измерваща се в светлинни години. На такива съм им намерила цаката, като съм установила предварително служебен контакт със съответните шефове. Първо звъня на шефа по телефона, за да свършим работата, после минавам през наличния им състав, защото друг начин няма. Като кажа с кого и за какво съм говорила мигом стават отзивчиви и любезни. Но защо по този начин? Толкова ли е трудно да се държат добре с хората, защото са отишли там по даден въпрос, а тяхната работа е да ги обслужат?   Даже сега като се замисля май не виждам това кога ще се промени. И точно заради този еснафски и шуро-баджанашки манталитет ще си кретаме най-отзад в Европата... Тука си го говорим, преливаме от пусто в празно, но като излезем навън пак е същото – грубост, нетолерантност, липса на възпитание... Даже и тук е така. Защо?



 

Но наистина е по-лесно. Хората разделят работата от емоциите, няма цупене и фръцкане, номерът е работата да се свърши, докато при нас - майко мила, все едно е последното, за което са се събрали. Основното е - кой е по-важен! :)

Хаха...абсолютно си права. Едно е да учиш езика - друго е прякото общуване. Трябва ми тренинг в бързо говорене и разбирането на такова, понякога едва ги разбирам англичаните. Виж, скандинавците - много добре го говорят, разбираемо...
А пък да знаеш какви са англичанитеее...гледат те в очите, кимат любезно и се усмихват...и хоп - отиват да се оплакват във фирмата за нещо си.
Е вчера имахме проблем с едни - сервитьорите ни закъсняха с отварянето на ресторанта за вечеря и гостите като се ядосаха....мани бегай, едва ги удържахме да не напуснат хотела.

В последния случай става дума за клиенти, по-различно е. Говоря за колеги, англичаните са наистина малко префърцунени. :)

Защото не четат вицове.
:)))))))))))
Добро утрооо!
:)

клиенти...колеги - все инглиши са:)
Докато учих езика друго мнение имах за тях,
сега малко се попромени. Но пък английския хумор си е уникален:)

за шуробаджанащината и слагачество - това като че ли е част он народопсихологията ни, разпищолена на родна територия. Как ще се промени и кога? Амиии...еее...ааа...А беее...не знам, но ТРЯБВА!

там е проблемът! :)))

не съм била още в Ингилизко и нямам много преки впечатления. Познавах служебно няколко англичани - единият беше консултант и наистина беше сорт английски фукльо, въпреки че се държеше много любезно човекът. Затова пък големият английски бос беше голяма капия и много готин. Хора разни, както навсякъде. :)

май няма лек за това :(