Или пък има... и то огромно...? Кой знае, въпрос на гледна точка...   Връщам се назад по един конкретен повод, нещо което се случи на този ден преди две години. Но по-късно ще ви кажа какво е.   Спoред мен всяка възраст си носи своите неудобства. Когато сте малко дете с любопитни очички все ви казват, че си малък или малка, за да да разбереш това или онова. Или кимате послушно или се държите като диване – да бе, ти ще ми кажеш, че съм малък! Откъде-накъде? „Ти като си стар (това включва всички останали, които не са деца) да не мислиш, че много знаеш? Я глей къв си сдухан/а и се обличаш кофти, и т.н.”   После идва тийн-стадия, тогава вече бушуват яко хормоните, само за гаджета се говори, момчетата започват да се интересуват освен от скубане на коси, ами и от не толкова драстични отношения с момичетата. Които пък на свой ред започват да се гримират и перифразират с идеята да изглеждат поне 10 години по-големи. В резултат на това се занимават с разни „батковци” и дори някои дотолкова се унасят в това им занимание, че стават маменца на 15 години. Имах такива съученички, които бутаха колички докато останалите си бяхме в 9-10 клас. После как са се развили събитията не зная, но обикновено такива прибързани истории завършват с отглеждане на детето от родителите на момата, докато тя се опитва да навакса пропуснатото (това е вариант 1) Какво прави таткото през това време – сигурно сваля по-млади гаджета и ако е достатъчно съвестен си плаща издръжката.   През този период е и епидемията на „младежкото акне”, което повече засяга момчетата и затова връстничките им се насочват към въпросните „батковци”, вече успели да придобият по-приличен вид. Младежите от своя страна страдат от неблагоприятната си пъпчива визия и денонощно се чудят дали някоя мацка ще е достатъчно кьорава ”да им върже” на този етап. Това са големите драми за тийн-периода. Продължава различно при всекиго, някои даже не ги пуска много време, но това е друга тема.   После идва университета, кой се отървал от акнето, кой не - проблемите са горе-долу същите с тази разлика, че „връзките” вече са сериозни. Мине не мине време и хайде сватба (това преди ставаше, сега може и без сватба) – взимат се младите, защото бебето е на път и не му се чака да се накумят. После понякога – вариант 1, но не е задължителен.   И така.... животът си тече между количките, памперсите, работата, мачовете, театрите, кръчмите и всичко останало ..... Докато се обърнеш, пораснали децата. Слава богу! През това време вие какво сте правили? Ако сте се занимавали само с това, голяма грешка! Нещата си вървят по техния си път, но през това време е трябвало да имате и ваш собствен. Да правите неща, които на вас ви харесват, да се грижите за себе си и своето развитие в широк смисъл – не говоря примерно за жените дето редовно ходят на фризьор и маникюр. И аз ходя от време на време, но нямах предвид точно такъв тип грижа. Има много жени, които смятат, че са се жертвали заради семейството си. „Можех да направя това и онова и еди-кво си, но децата бяха малки... Пък и мъжът ми правеше кариера...”  Ами да си го направила. Никой няма с погача да те кани да направиш това или онова.   Всяка възраст сама по себе си е наблагодарна. Всеки има проблеми независимо от годините. Най-досадно е да кажеш на един млад човек „Животът е пред тебе!”, защото от една страна той си го знае, а от друга - проблемите му на неговия етап са му толкова важни и съществени, както и на другия, който дава този съвет от висотата на годините си. Неговите проблеми сигурно са, че ги няма предните проблеми. :))   Да се върна в началото – на този ден преди две години майка ми инцидентно влезе на операция в Пирогов. Казвам инцидентно, защото не ни беше уведомила, че не се чувства добре, а баща ми не беше в София тогава. Мъжът ми й се беше обадил да й честити празника и така разбрахме. После си отвисяхме целия ден в Пирогов и след това е била оперирана по спешност, но не ми се иска да си представям какво можеше да се случи, ако не й се беше обадил. Както и да е – миналото, минало. Днес й казах на шега – курбан трябва да даваш на този ден! Тя обаче заяви, че хич не искала и да си го спомня. Една седмица преди това се беше върнала от пътешествието по Южна Америка, което ми седи в блогрола. Добре, че там не й се беше случило, Господ я е опазил.   Идеята ми е, че възрастта наистина няма значение, както стана на дума - проблеми има във всяка възраст. Единственото ценно нещо е да има хора около вас, които ви обичат и се грижат за вас. А и вие да им отвръщате със същото. Това е.



 

ima zna4enie samo za tatuirovkite. na 70 ne ide da si napravi6. ne za drugo, kojata ne pozvolqva :). 6te gledam do togava da sym se na6arila dostaty4no i da prili4am na uvisnalo perde. realno ne iskam da dojivqvam starini. pyrviq pyt kogato se izpusna v ga6tite znam koi shte mi napravi uslugata da mi tegli kur6uma. :)

сигурно си имаш причини. Но откровено казано това е писмеността, която ми е най-противна - български на латиница направо ме потриса! Предпочитам на английски, френски или немски, ама това ! :))))
Това беше на майтап - но знаеш ли какво казва Марк Твен по въпроса за възрастта ? Той е голям образ и идеите му са много готини! :)

.

на 28!
Обяснение има, но то е за разговор в приятна атмосфера.

Не съм те виждала преди. Ако се позачетеш, може и други интересни да откриеш :)

Тук атмосферата е много приятна, давай обяснението :)

но и всяка възраст си има и своите хубави страни.
Да вземем моята например...:)))))))))))
Поздрави, приятелко и спорна седмица!
:)))

освен ако не съм седнала (както в момента :)
Поздрави и на теб, седмицата няма как да не е спорна, защото и утре ще поработя, после - holiday !
:))))