и остави и другите да живеят….   Не съм го измислила аз, но ми пасва на концепцията и използвам това правило. Както и, че виждам нещата по следния начин- – човек е много съсредоточен към това, което се случва наоколо, само тогава когато не му е много интересно, какво се случва със самия него. Ако му е готино и се забавлява, изобщо не му пука какво става наоколо.(Говоря за everyday life, а не за глабалната икономика и пр.умности)   Бях малка и ходех на море с родителите ми – в Дружба (сега Св. Константин и Елена) Тогава си спомням, че имаше някакви много готини компании от по-големи от мен момичета и момчета, които добре се забавляваха. Но първо – че бях малка, второ- бях под непрестанен родителски надзор – и ги гледах като през “опушено стъкло” – все едно е слънчево затъмнение. И ги гледах много внимателно, защото ми се искало да съм на тяхно място и да имам тяхната свобода и независимост.   Направих тази съпоставка, защото и сега срещам такива хора, които са много съсредоточени в това, което се случва около тях. Помнят някакви незначителни подробности, впечатляват се от неща, които не ги засягат пряко и т.н. си живеят в собствения ад, съставен от дребнавости и подробности. Ами аз съм човек физиономист и с много добра памет, но това е избирателно – не си затруднявам хард-диска с излишна информация. А пък клюкарският аспект хич не ме интересува, за да помня някакви нещастни детайли.   Същественото в случая е – или си зрител или си играч!
Впоследствие и аз съм била в готини компании и изобщо не съм забелязвала какво се случва наоколо. Просто не ме е интересувало. Имам пред очите си нагледен пример на тази теории – една моя състудентка, с която не се бяхме виждали сума време и която поради стечения на обстоятелствата не се е омъжвала. И нейното верую е “Аз искам!”. Много си паснахме по отношение на пътешествия и туризъм, понаобиколила е доста интересни места – освен Европа, също Япония и Китай . Обаче се получават и разминавания - откак се помня все се грижа за някого, май ми е втора природа – дете, куче, после още едно куче и т.н. Все нещо или някой ми е бил по-важен от собственото ми добруване. И после срещам човек, който освен с личните си мераци с друго не се е съобразявал през живота и първото нещо е “Аз искам!”. Ами искай си каквото и колкото щеш, но ако го кажеш още веднъж, колкото и да си ми симпатична и да имаме общи интереси, просто ще те отсвиря forever! Дразни ме такъв афиширан егоизъм. Не че аз не съм егоист – владея го това “изкуство”, вродено ми е. Но въпреки това се съобразявам с всичките тези хора и животинки, които са около мен. Защото имам отговорности към тях, защото съм им сваляла температурата и съм им спасявала живота, защото те зависят от мен, защото ги обичам и защото тези същества, за които се грижиш осмислят самото ти съществуване.   Всеки разбира живота по негов си начин, стреми се към различни неща, има различни вкусове. Но пък да се взираш в хората и нещата, да ги обсъждаш и анализираш постоянно, да критикуваш и все нещо да не ти харесва, да досаждаш на околните с непрекъснати уточнения, поднесени с даскалски поучителен маниер – ей това не го трая. Защо мен толкова не ме интересуват хорските слабости, пък и не им се бъркам. Какво ми дреме? Всеки е свободен да прави каквото желае, стига да не пречи на останалите. It’s so simple! :)

така е при вълците, така е при животните изобщо, всичко е опростено и ясно, но хората винаги усложняваме нещата, ще цитирам и аз кръстника:
"Има човек има проблем, няма човек няма проблем"! Където има човек винаги се появява този проблем, хората са различни като характери, за съжаление Теричка не всички са като теб(нескромно ще добавя и мен) :), аз също гледам да се забавлявам, и не ми пука от това, кой какво е направил, щом няма физически наранени мои близки хора това е извън полезрението ми, получих такава школовка, че не се впечатлявам от нищо, което не ме касае пряко а дори и тогава зависи доколко това ще навреди на хатъра ми, ако не може да го скърши го оставям да профучи назад по магистралата наречена живот! Наистина е просто за теб и мен! И за други хора, но за други не е! Поздрави за темата!

Дето се вика - темата е "по преживяно" :)))
Издразни ме въпросната девойка с непрестанното й мрънкане. А не е тъпа и да не се усеща. При Норбеков има такова определение - "Кърлежов характер" - май за това става дума.

е те това ме разби:'Всеки разбира живота по негов си начин, стреми се към различни неща, има различни вкусове. Но пък да се взираш в хората и нещата, да ги обсъждаш и анализираш постоянно, да критикуваш и все нещо да не ти харесва, да досаждаш на околните с непрекъснати уточнения, поднесени с даскалски поучителен маниер – ей това не го трая. Защо мен толкова не ме интересуват хорските слабости, пък и не им се бъркам. Какво ми дреме? Всеки е свободен да прави каквото желае, стига да не пречи на останалите. It’s so simple! :)''
като че ли се отнася за сегашното ми съжителство ,от което сякаш няма измъкване.Дали не съм се предал....

give up! :)

Или енергиен вампир!:)

Навсякъде бъка от такива - отърване няма ... :)

игнор и тва е!:)