мама или татко?” Това най-идиотският въпрос, който може да съществува. Не знам дали още е на мода, но когато аз бях невръстно детенце това си беше вместо “Как се казваш?” или по-точно вторият въпрос, след като си кажеш именцето. И като верен представител на зодията си без грам тактичност, съвсем откровено и с блеснали очички казвах “Татко!” и го гледах с обожание. Той се усмихваше доволно, мама – сконфузено, а пък сеирджиите – злорадо. Какво ги интересува изобщо, дявол да го вземе ?!? Ама сеир да става.           След като се дъних така неколкократно (детският ми мозък явно не можеше да вдене тогава бъзика в цялата работа – ами била съм 4-5 годишна сигурно, за преди това спомени нямам), по-големият ми брат реши че е крайно време да прекрати този “резил” и мъдро ми каза: “Не се казва така. Отговаряй: “И двамата”! Послушах го и сеирът приключи, не им беше вече интересно на любопитковците. За чест на брат ми трябва да отбележа, че рано беше стигнал до “дебрите на дипломацията” – все пак е само две години по-голям от мен.                 Не се връщам към тези спомени, времена и нрави, че нещо ме е налегнала носталгията. По-съобразителните може и да са се досетили – татко е главният герой на този пост. Само веднъж-дваж съм го споменала и то мимоходом, докато за мама сума нещо изписах, но пък и тя с по-атрактивни неща се занимава. Докато татко е по-различен чешит, сега любимото му занимание е да си “играе на Робинзон Крузо” в известен смисъл и да преседява на една виличка до морето от април до октомври. Гот му е там, намерил си е душевен оазис, наоколо предимно шотландци и англичани, та не му се налага и с досадни съседи да се занимава – само “Хелоу” и толкоз. :)           Кой каквото ще да казва, че децата се обичат еднакво, ако са повече от едно, винаги има предпочитания. Обикновено родителят подсъзнателно харесва повече детето, което прилича на него и обратното. Нещо като сродни души в “семейната единица”, поради това брат ми е бил открай време любимецът на майка ми, пък аз – на баща ми. И външно приличам повече на него, като характер – също може би, но пък интересите, желанието да научавам и виждам все повече нови неща – това ми е от майка ми. Ами така са се омешали гените, това се е получило :))           Така че горният въпрос, с който почнах не е лишен от смисъл. Но това са си семейни работи и външни хора не би следвало да си пъхат носа там. Още повече да влизат с “подковани обуща” в детските душици. Децата не са играчки, дето нищо не разбират, има ги всякакви, но фактът че това съм го запомнила и го помня досега, значи ми е направило впечатление. Тука едно отклонение - другото гадно нещо е като пред детето почват да се превъзнасят “Ах, какво хубаво дете! Пу-пу да не му е уроки”. Все едно има насреща някаква неодушевена кукла, а не живо човече или пък хвали “стоката” пред “производителя”. В такива случаи си спомням, че се изчервявах и ми идеше да потъна в земята от неудобство. А пък брат ми най-много мразеше някакви лелички да налитат да го целуват. И в пълно противоречие с “дипломатичността му”, която похвалих по-горе, съвсем демонстративно си обърсваше бузата с опакото на ръката и гледаше предизвикателно, та поне следващият път да не го закачат.           А пък уж постът беше за баща ми, но се отплеснах на тема “детска психология”. Сори  :) Всъщност това е поздрав за рождения му ден утре - на 16 август, но през уикендите не влизам в нет-а, имам си по-интересни занимания. Пък после заминавам, така че кога да го поздравя, ако не сега. Даже си мислех съвсем с друго да почна, а не с идиотския въпрос. Пак с въпрос – но по-различен. – “Защо не се празнува Ден на бащата?” В Америка има такъв доколкото знам, а пък тук – не. След като им чопнахме Свети Валентин (знам че е католически, а не американски празник, не се хващайте за думата), защо да не вземем “назаем” и такъв един Ден?           Сигурно много татковци ще се съгласят с мен – ами това си е дискриминация. Има всякакви родители, има бащи които даже не са виждали децата си, ами са изчезнали още преди те да се появят на бял свят. Така че не обобщавам, примери каквито и колкото искаш. Но пък имах един съученик, който беше отгледан само и единствено от баща си. По какви неведоми пътища на съдбата майката се е озовала  в Америка не зная, но си спомням, че когато учехме в училище стихотворението на Вазов “Майка ми”, нали се сещате “...Ти люлката ми си люляла…” и т.н. трябваше да го научим наизуст. Учителката по български ни изпитва и като стига до него той казва “Баща ми забрани да уча наизуст това стихотворение”. В резултат на което тя се разпеняви: “Как така баща ти ще ти забранява да учиш стихотворение???” Децата наоколо смрънкаха нещо от сорта “Ами той няма майка”. Тя пак не миряса, но нещата после утихнаха.           Така че, какво ще кажете – що народ сме тука – дали да не спретнем една подписка за "Ден на бащата"? Шегувам се, нямам чак такъв възрожденски ентусиазъм, но пък ако някой се заеме, на драго сърце ще се включа. Както се казва – давам концепцията, пък оттук насетне … :))           И да приключвам вече: 

Татко, да си жив, здрав и усмихнат още дълги години! 
Обичам те! :)))))

и го изтрих. Сори. Нищо лично :)
Казала съм, че бащи има всякакви - не ми се спори по темата. Пък и сами сте си ги избирали да са бащи на децата ви. Не е било като при Дева Мария предполагам.

Всъщност днес е "Успение Богородично", поздрав на всички именнички! :)))

И аз съм замислил един постинг за моя баща и за бащите изобщо /следователно и за мене :)))/
Ще ти пусна на теб в аванс стихчето от Сесар Валиехо, с което смятам да го започна:

Баща ми спи. Лицето му е величаво,
като сърце, в което няма вече страст.
И в него всичко е тъй нежно!
И ако има болка там, това съм аз.

Ще очаквам с интерес поста за "бащите изобщо" , въпреки че е трудно да се правят обобщения, както казах.

Много ми хареса стихчето! :)
Поздрави! :)))

То май има, щото пишеше в един календар с цветя, дето пише всички празници, та може би и тука се празнува.
Аа... другия тъп въпрос беше:
"Кой те слуша повече, мама или тате?"
Все едно сме им робовладелци.

Ти си оша, ти си гозна! Браво на детето!!

много ми хареса. Твоят баща сигурно е най-чудесния баща на света, защото е твой и това го прави специален и единствен. Обичай го,незабравй да му го казваш често.

Пожелавам ви много обич и позитивни емоции! :)

Аз си обичам повече ТАти... Не че мама е лоша..Просто и ние сме двама ...Брат и сестра...И някак си така сме се разделили...Аз съм взела на татко повечето черти и определено характера..Някак си знам ,че той ще ме разбере по-добре...Но определено това си е въпрос за вътре в семейството...Иначе да сте живи и здрави..И много Обич да има сред вас...

И вашата "партия" и другата, житейски работи ... :)))
Поздрави и усмивки! :)

В някои случаи детето наистина обича повече един от родителите, при това не защото единият много си играе с него или някаква детска причина, а съвсем съзнателно.

чул те Господ! :)

Да ти е жив и здрав таткото и още дълги години да му казваш "обичам те"
Поздрави, приятелко и весела ваканция, така поне разбрах :)))))))))

Правилно си разбрала, изчезвам за известно време и сама ще трябва да се справяш с вицовете, без моята всеотдайна помощ :) Но пък ти тъй или иначе достатъчно добре се справяш :)))

Kind regards and see you! :)))))