Но не онзи, който излиза от сърцата. Говоря за истинския огън, който изгаря, изпепелява всичко наоколо и все едно нищо не е имало преди него. Виждала съм го на два пъти – веднъж в България – в нашия блок и втори път в Германия – в общежитието, където бях настанена. На тази мисъл ме наведе скорошната трагедия по БДЖ.   Всеки е виждал гледки на пожари по телевизията – екшън-филми, горски пожари, репортажи от подпалили се апартаменти и т.н. Само се молете на живо да не ви се случи, това е най-невероятната и неукротима стихия.   Първият път се подпали нашия блок, даже не разбрах какво се е случило докато не усетих една задушлива миризма идваща от стълбището. Надзърнах и гледам идва от апартамента срещу мен – там вилнееше известна софийска бохема, купонясваха денонощно и реших, че нещо са забравили в печката и затова гори и смърди. В този момент виждам съседа да тича към апартамента и му казвам “От вас нещо гори.” “Не е от нас” – казва ми той и вика “Ричи, Ричи!” – името на кучето му, останало само в апартамента. Оказа се, че се е подпалила изолацията между двата входа на блока, понеже е сравнително нов и строен в съответствие с новите противоземетръсни изисквания, двата входа не са свързани и между тях има фуга. Запълнена с някакъв материал, който наркоманите друсайки се на покрива и пафкайки си цигарки случайно или нарочно са решили да подпалят.   В резултат на това лумва пожар от 20 етаж надолу, дойдоха 3-4 коли на пожарната цяла нощ наливаха вода, за да укротят огъня и накрая успяха. Действието се развива през февруари и си спомням, че когато на другата сутрин излизах за работа всички прозорци на апартаментите близо до критичната зона бяха отворени. За радост нямаше човешки жертви, само едно куче на 10 етаж беше умряло от задушаване, поради трагичната липса на собствениците му в момента. Понеже нашият апартамент е в другия край на блока нямаше при нас щети и поражения и се отървахме с лека уплаха.   Вторият път- бях в едно общежитие в Германия – във Волфенбютел – китно градче до Брауншвайг, където си пишех дипломната работа. Една нощ – може би към 1 часа дочух някаква суматоха в сградата. Понеже съм нощна птица още не си бях легнала, погледнах в коридора какво става и чувам викове “Feuer, fuer!” Виждам някакви момчета които със скокове се приземяват на площадката и после си връзват маратонките и осъзнавам, че ситуацията е сериозна. Както съм облечена, прибирам си в чантата документите, мангизите, картите и пр. и спокойно излизам навън. Обаче тези, които са се били отнесли вече в сладка дрямка пристигат ошашавени с якета върху пижамите и гледат неистово. Може и да е Германия, но пожарните закъсняха 40-50 минути след като са били оповестени, нищо че Волфенбютел си е една хапка градче.   Събрали сме се отвън, на онези с пижамите хич не им е гот, не че на мен ми е, и чакаме развоя на събитията. Ами около 2-3 часа протече цялата процедура с две налични пожарникарски коли. Затова ви казвам, че огънят е невероятна и трудна за потушаване стихия. Бил тръгнал от 3 –ия етаж от стаята за гости – там имаше гарнитура, телевизор, масичка, фотьойли и май това е. Версията беше, че или е имало късо съединение или е от забравена цигара (любимата версия на непушачите). Усеща димът едно момче в близост до гостната и алармира. Обаждат се на пожарната, която много-много не си дава зор да дойде скоро и се почва паниката по цялото общежитие. Аз бях на първия етаж и новината дойде по-късно до мен. После като приключи цялата гюрултия отидохме от чисто любопитство да я видим въпросната гостна – там нямаше вече нищо, само парче овъглено кече, като спомен от гарнитурата навярно. Прозорци нямаше, просто бяха изгърмели. Всичко почерняло, доста гадна гледка си е.   Тогава си помислих, че човек не винаги си дава сметка като предизвиква стихиите – незагасен фас хвърля където му душа иска, пали си огън сред природата и хич не му пука дали ще го загаси подобаващо. Съединенията на късо няма как да ги предвидим, но поне това което зависи от нас трябва да го направим – тези неща съм ги виждала на живо, не ви пожелавам на вас да ви се случват, последиците могат да бъдат много трагични, ако се върнем пак на случая в БДЖ.   И само един съвет към пушачите – никак не е трудно човек да си сложи пепелник на балкона и като си пафка там да си гаси цигарите, а не да направи с два пръста “пинк” на фаса, за да го изстреля през балкона. Със сигурност не се превръща в падаща звезда, а може да причини случаи подобни на горните и дето се вика да се “подпали чергата” под собствените ви крака.