Бях го мернала това предаване по TV2, но само мимоходом. Този път нещо се загледах без да искам. Не е лоша идеята (не включва секс предполагам, иначе и на американците много би им дошло). Всичко си е напълно режисирано, подбрани са контрастни двойки, за да се получи сблъсък на разбирания и на публиката да и е интересно. Горките американци, нали за едното шоу живеят и други интереси си нямат докато рупат пуканки пред телевизора. Ако не сте го гледали – “женските” се разменят за две седмици, първата спазват заварените правила в семействата, през втората се опитват да налагат свои.   В този случай борбата беше между млада двойка – маниаци на тема “Бойни изкуства” с дете на 10 години, но доведено за жената и те си се изживяваха като гаджета с едно натресено от съдбата дете и другата, не толкова млада двойка – маниаци на тема “Караоке” с три собствени деца от 16 до 7-8 години. Нещо такова, не внимавах прекалено за възрастта на децата.   В единия случай – ред, дисциплина, отговорности за детето и романтични вечери за влюбената “бойна” двойка, докато “Пепеляшчо“Алекс си подтопля консерви от понеделник до четвъртък за вечеря и се развлича с миене на чинии, пране и изхвърляне на боклука. Трябва да отбележим, че все пак е извадил късмет, че сме 21 век, та първите две функции се свеждат до зареждане на съдомиялната и пералнята, ама после пак си има довършителна работа. И за да не скучае, че голяма част от работата му е механизирана, ръчно мие витрините в клуба за бойни изкуства, където тренира при баща си, за да си докара привилегията да тренира. Бравос! На това му се казва възпитание, няма начин от това дете да не излезе достоен човек. Ама защо все така очичките са тъжни, яде самичък сутрин, никой не го изпраща на училище и като се изприщи на никой не му пука? Не ми се преразказва целия сюжет, предаването все пак е около час, но пък папагалката Моки се радваше на много по-голямо внимание, защото “злата мащеха” преди да се вманиачи на тема бойни изкуства била пазачка в зоопарк. Нема лошо и аз обичам животни, ама да и се отделя цяла сутрин на една папагалка, пък детето да е по-зле и от заврян зет – това не го разбирам.   Вторият случай – яки купонджии, дето само си пеят караоке и това им е и животът, и бизнесът. Дай Боже всекиму – да ти съвпадне хобито с работата – значи цял живот да не работиш, а да си караш кефа. Какво по-хубаво от това? Да де, ама не може само купон, все някой си го отнася – в случая майката, нямат си децата отговорности, само им се угажда, вечер ходи да им купува храна от три ресторанта, за да не им строши хатъра. Е това ме смая, хем все си е в къщи, за да си е близо до децата, не може ли толкова тая тъпа американка да им извърти някоя манджа, ами всяка вечер – за едното –чийзбургери с еди-к’ви си картофки, за другото – пица, за третото - не помня, за мъжа и пък хептен, че аман от тъпотии. Щура се с колата из цял град – ами нали имат там доставки по домовете, какво беше това безумие всяка вечер не разбрах. Абе, шоу да става.   И на оня малкия 7-8 годишен лигльо все трябва да му бае докато си мие зъбите, или докато закусва сутрин, че той сам явно и сопола не може да си избрише. Онези двете по-големи щерки си зарязват парцалките и посудата както им скимне и нашата великомъченица, понеже мрази насилието във всяка форма всичко довършва сама – даже май и съдомиялна си нямаше нещастницата, но за сметка на това цялото семейство беше щуро хепи. Пеят си караоке и окото им не мига. Кеф на буци, а явно и майката не я притеснява тази ситуация, щото за нея семейството е на първо място.   И като се размениха мамичките – ела, че ми требваш! Първо се зориха една седмица да се вписват в средата, това не беше много интересно, но после като трябваше да си налагат правилата – стана купонът. Всеки се дърпа и не ще да му се разваля хатъра да си кара както си я знае.   Даже, ако погледнем по-глобално на нещата същото се случва по фирмите като се смени ръководството. Всеки вика – ама преди друго беше! Новото ръководство пък претендира – отсега нататък така ще работите! Резултатът – клюки и псувни по кьошетата, едни се приспособяват, други – по-непримирими или по-кадърни напускат, защото не им е проблем да си намерят друга работа, а мижитурките се спотайват както обикновено. Като в оная песен на Васко Кръпката – “храстите се снишават и чакат да отмине бурята”. Не цитирам сигурно точно, но това си е законът на оцеляването. Но не и на живеенето! Има разлика между двете все пак.   Връщаме се обаче при нагласената американска конкретика – правиха струваха и жените и подопечните им за седмица семейства, намразиха се от сърце, или пък на уж де, нали през цялото време камери ги снимат, пък и някакви парици им дават за цялата дандания. Едва ли някой без пари ще позволи да му се ровичкат в живота по тоя начин, камо ли пък американците дето за тях “Good”= “Money” и най-важното е колко печелиш годишно, другото са подробности от пейзажа. Работила съм с американци, та знам колко тъпи копелета са и какви са им интересите.   Но това си е вид социален експеримент и затова ми беше интересен. Като се срещнаха след двете седмици започнаха взаимно да се плюят – едните – как на детето Алкес не се обръщало внимание, а пък другите – как било пълен хаос при караокаджиите и децата са напълно разлигавени и нямат никакви отговорности. Битка на приоритети – кое е по-важно работата или семейството. Ами и двете бе, аз ли да ви обяснявам, баланс трябва да има, те това е. Накрая обявиха, че уж нещо са възприели положително от конкурентите им, но според мен си е само ден до пладне. Стереотипи не се променят ей така на за 2 седмици, че ти висели някакви камери в къщата и някакъв чужд елемент, дето едвам го търпиш, ама гледаш все пак да се държиш прилично, че цяла Америка те гледа (пък и както се вижда и от България даже). Въпреки че за България сигурно най-малко им пука.   И аз като се позамислих, какъвто лош навик имам от време на време си викам, ами ние българите как успяваме в това шантаво време, в което живеем, да отгледаме и да изучим читави деца? Ами истината е както винаги по средата – трябва да има и ред, и дисциплина, и отговорности, но да не се прекалява. Имамe един син, но той не е в никакъв случай мамино синче, научили сме го на доста неща, животът на още повече, защото работи от 16 годишен през ваканциите да си изкарва джобните, не че не сме му давали, но друго е да види че парите не се берат по дърветата. Откакто влезе в гимназията не съм му се бъркала за нищо по отношение на учението или какви са тези редовни денонощни купони. Обясних му, че той не учи заради мен, а заради себе си и какво иска да постигне в тоя живот си е негова работа. Писала съм вече за него, не искам да го хваля повече да не му е уроки.   И наистина си мисля, че всеотдайните и обгрижващи на сто процента майки правят голяма грешка, първо лишават децата си от самостоятелност – те свикват да мислят, че някой е длъжен все да се грижи за тях, второ – просто не им дават възможност да пораснат, а на кого му е притрябвал някой вечен Питър Пан вкъщи – най-малко на бъдещата му жена. Даже мисля, че това е една най-висша форма на префинен егоизъм – да направиш детето си толкова зависимо от теб, че цял живот да има нужда да ти пърха край полата, образно казано.   Същото важи и за момичетата – когато раждах синът ми бях в една стая с още две майчета. На едната и предстоеше второ раждане, пък си и беше оправна отвсякъде. Другата - някакво обгрижвано цял живот едничко цвете на мама и тате, и една такава бавничка и отнесена. И другата се чуди “Ами как Вили (да речем) ще се справи с това бебе? Обаче аз я успокоих “Ти не бери грижа, въобще няма да има проблем – като я виждат каква е и майката и свекървата ще вземат мерки по въпроса и едва ли бебето ще допре до нея.” Защото ги бях видяла и двете – бойни лелки във всяко отношение. И бях напълно права, по-късно тя ми звънна нещо във връзка с бебешко креватче и аз и обяснявам, къде има готини такива и тя казва “Чакай, чакай, ще ти дам мъжът ми да му обясниш!” Че тя завалията и с обяснението после ще види зор. Ами който не може да се справи, все някой трябва да му помага.   Ако не станало ясно – идеята на писанието вкратце – Не лишавайте децата си от обич и внимание, но ги научете да бъдат самостоятелни. По-добре и за вас, и за тях.

Ако имаш успехи в приучаването на детето към самостоятелност, моля, напиши още един постинг по-конкретно и за това :)

Чудех се дали някой изобщо ще пророни нещо по темата. Надявам се да ти е полезно, но за съжаление рецепти за приучване към самостоятелност малко трудно могат да се дават. Различни деца, различни родители, шарен свят...

Но това в общи линии е концепцията - да не се лигавят излишно децата, да имат от малки някакви отговорности - що пък да не се научат да си перат чорапите например. Примерно синът ми може да си изпере чорапите, да си направи нещо за ядене, да изчисти, да подреди, да напазарува, да разходи кучетата, да им измие краката - това са все елементарни неща, но нали някой трябва да ги свърши. Не казвам, че винаги той ги прави - чорапите ги пускаме в пералнята, за останалите неща всички ги правим, но мисълта ми е, че дори и сам може се справи с ежедневните ситуации и примерно няма да си строша краката да търча до вкъщи, защото детето нямало какво да яде. Достатъчно е голям да отвори хладилника и да си спретне нещо за ядене. А друго по-конкретно не се сещам какво да кажа. Ако имаш въпроси, please :)))

...Много хубав... и интересен...постинг...! :)))
Споделям мнението ти...и напълно съм съгласна с ей туй... -
" Ако не станало ясно – идеята на писанието вкратце – Не лишавайте децата си от обич и внимание, но ги научете да бъдат самостоятелни. По-добре и за вас, и за тях." !
Абсолютно точно казано...! :)
Желая ти една страхотна седмица... :)))))

Така е, родителската обич си има две страни - нежна и гальовна, и дисциплинираща и сурова (когато се налага).

Надявам се стърахотно да сте си изкарали празниците и да сте дисциплинирали децата междувременно. Joke! :)
Желая ви прекрасна кратка работна седмица с един хубав празник накрая. Като си представя каква полемика ще настане в блога "За и против 8-ми март" ми става още по-хубаво :)))

разочарована съм от коментарното студио след епизода.и тази невена -кой е решил че става за водеща.много агресия и не добро отношение към двойката от село