Навьрши шест години. Вчера. Намира се в Радисън САС Гранд хотел, бивш Гранд-хотел “София”. Не съм го посещавала от много време. Ниска топка ми е, предпочитам новият Гранд-хотел “София”. И явно е имало защо. Канят ни хората най-любезно да им уважим празненството. И как да им откажеш? Отзоваваме се. Не съм стъпвала в казино, зодията ми я изкарват “хазартна” и се пазя нещо да не се увлека. Ходих на бинго веднъж и доста ми се вдигна адреналина когато бях на една крачка от “линия”. Някой обаче се изцепи преди мен. После същото се получи с “бингото” и реших, че не мога толкова емоции да хабя напразно.

Впечатленията ми от казина са от сериалa “Лас Вегас”, едни книжлета – “Умират глупаците в Лас Вегас”, май се казваха и оттам знам някои хватки – примерно, че “банката” никога не губи, това е закон, иначе за чий хикс са им тези казина и ако някой много започне да печели го взимат на “мушка” (не че го пречукват, но правят всичко възможно да почне да губи и да им върне техните си пари, пък и от неговите не се отказват) или как им пускат озон към един-два часа посреднощ да се освестят играещите (разбирай глупаците), за да имат сили да продължават да губят. Имаше и други подробности, но да не ви отегчавам.

Покарай квалитетните покани реших, че ще е поредна “хай-лайф”-ска сбирка. Взех си бойната дружка и хайде на купона. Озадачи ме това, че като и се обадих  да и кажа за какво иде реч, тя нещо не беше много възторжена и даже ми поразвали настроението. Ами да не я каня на оран, или нещо подобно! Явно обаче нейните предчувствия са били по-верни. Казвам и – “Като не ни хареса се изнасяме, около “опашката на коня” кръчми колкото щеш, да си кажем някоя и друга приказка”, че тя се върна преди 2-3 дена от Италия и има доста за разказване.

На входа ни питат “Вие с покани ли сте” –“Ами, да.”, как иначе, посягам да я извадя, но “Няма нужда”. Този въпрос обаче ме навява на мисълта, че са си пускали и редовия контингент, при някакви други условия, че нещо и за лични карти дочух на излизане, но не им знам процедурите, както казах.  Вътре доста народ, на масите обаче затишие, явно още е рано за бурен хазарт. Маркови питиета, сносен кетъринг, но нищо особено. Народът обаче доста набляга на “манджаре”, трупа чинии с връх - всяка вечер не бутат по казината “гювеч”. Ние не се увличаме особено, защото после доста зор във фитнеса ще требе, заради някоя и друга хапка в повече.

Но потресаващото в случая беше публиката наоколо. Както каза моята приятелка “Как пък нищо свястно не се появи, ни мъж, ни жена – човек да оплакне окото.” Това е съвсем меко казано – минаваха някакви посивели underground сенки, да се чудиш от кой филм на ужасите са изпълзели. Има една така наречена VIP- зала, където е рулетката, какво и беше VIP, така и не разбрах, но един як юнак бранеше подстъпите към нея. Допуснатите персони бяха някакви арабели, доста мазни и гнусни на вид, но сигурно са имали други VIP – качества. И за какво беше толкова “сакрална” тази рулетка не ми стана ясно.

Покрай игралните маси постепенно настава оживление. Имаше един азиатец, който беше заседнал на една маса още като дойдохме и не мръдна оттам. Аз като книжовно запозната с материята и казвам – “Ами може да е от тези, дето привличат клиентела, кой ще ти седне на празна маса!”  Покрай нас продължава върволицата от най-странните персони, които съм виждала в последно време. Подобна паплач май ми се е мяркала някога в подлеза на Централна гара. На входа ме питаха “Апарат? Камера?” – Казвам “Да, апарат”, по принцип не лъжа и освен това, ако бях решила “скришно” да правя снимки, което няма как да стане на практика, като блесне светкавицата и юнаците ще ме емнат с бухалките. J Но апаратът си ми стои обикновено в чантата и като ме помолиха да го оставя на гардероба, така и сторих. Затова няма нагледен материал по темата. Така че “вервайте ми”.

Умираме си от смях покрай парада на всякакви кощрамби, разни подмолни елементи с клошарски изглед и целият този паноптикум. От по-известните люде се мернаха Кристина Димитрова с Агента Тенев, Христо Друмев, Богдан Томов накрая  и Искрен Пецов с половинката си Диди, която няма да коментирам, но чудесно пасваше на гореописаната обстановка. В един момент “Добър вечер!” – гръмва по микрофона и чак ни стряска. Искрен ни поздравява с добре дошли, пожелава ни приятна вечер, като намеква за разни изненади. Той самият доста ни изненада. Вече ни идва много, а като изпя и две парчета още повече. Даже и приказката не си чуваме и се замисляме за евакуация. Доста задушно става, голяма навалица, а пък климатизацията явно издиша. Това казино е май част от бившия ресторант, ако не се лъжа, и нещо не е доизкусурено както трябва. Сигурно и номера с озона не са го овладели, то в тези пушеци никой няма и да го усети.

Гърми друго парче, яки децибели, споглеждаме се и беж към изхода! Докато чакаме на гардероба дочух репликата за личните карти и някаква странна женица казваше, че миналия път 4 часа чакали, но не разбрах за какво. Да ги дадат или да си ги вземат? Абе нейна си работа. Ние вече сме устремени навън с бодра крачка, поемаме свеж въздух и обобщаваме вечерта. Приятелката ми както обикновено е категорична “В никакъв случай не съжалявам” – казва - “Човек трябва да види най-различни неща” – “И да знае къде да не ходи следващия път” – допълвам аз. После пак се връщаме на потреса от странните муцуни, с които се разминавахме цяла вечер, но пък какво ли толкова е станало – придобили сме нови впечатления, не сме загубили повече от час и половина- два, барабар с прибирането, видели сме се, посмели сме се, наистина няма за какво да се съжалява.

Така че и вие опитвайте нови неща, като ви падне случай.

Variety is the taste of life! Good luck and enjoy yourself! J