Никак, ама никак не те бива за разказвач!

? :P

Особено като се има предвид ти колко си занимателен разказвач и никой не те е чувал или чел...

Панто - самоопределил се трол лайно! Пише дълги безмислени разказчета и се мисли за оригинален. Мозъчни гънки - 2-3, получени от удари по главата. Социален статус - неграмотен, самотен, нещастен и пристрастен към социално-клюкарските мрежи. Пъзлив, обидчив, не може да даде адекватен отговор, върти латерната с познати фрази. Ако го хвалиш си добър, който и да стои зад ника. Ако го плюеш, си враг, нищо че пак си ти, но зад друг ник. Модерацията - задължителна!

Рустам - нещастен, остарял, парясан даскал, прекарващ времето си пред допотопна щайга с тумбест монитор. Както се казва "Барабар Петко с мъжете". Умствено ограничен, но по селски мазен и хитър. За да не го плюят, предпочита да лиже плюнките на плюещите на далеко. Трол мечта, но само негова си мечта. Модерацията - задължителна!

в основата на всички разправии в блога е оня даскал олигофрен от Бургас - Рустам и клонираните му профили. Гответе се да го трепаме. Намерих му адреЗа и ИП-то. Рустаме, пази се. Като те свършим ще почнем Турбото.
IP address: 93.155.227.200 в училището
IP address: 77.77.128.127 дом.

Веднъж употребих цял ден за да мисля положително една деликатна работа, а вечерта ме попитаха: Ти само толкова ли можеш? :))))

Всъщност на мен са се случвали. Но не е за разказване :)

тя оная работа с мислене не става. Ако беше понапънал мишци и пр. друго щеше да е :)))

не е честно, 'начи.
Айде разказвай, на никого няма да кажа. :)

случвало ми се е

Дълго ще е да разказвам в коментар, но ще добавя нещо друго по въпроса -
не знам дали е правилно, аз го приемам за такова - не можеш да осъществиш нищо, без преди това да си помислил за него... Т.е. каквото и да правиш, и да реализираш в живота си - неминуемо първо трябва да помислиш за него... Звучи малко простичко, но ми се струва, че е така. На пръв поглед не се вижда връзката с темата, но според мен я има... Поздрави!:)

дай подробности, поразкажи малко, не се измъквай с два лафа :)

има връзка с темата, но по-скоро става дума за цели, които искаш да постигнеш. С други думи - да знаеш какво искаш.
Ако знаеш, ще впрегнеш усилия и ще го постигнеш, но ако не знаеш... тогава става сложно... :)
Случвало ми се е и това, въпреки че са ми се случвали и други работи. Примерно в една ситуация бях изпипала всички подробности, обаче накрая се случи друго и язък ми за организацията. :(
Все едно Господ рече: "Е, те това нЕма да стане!"
Оттогава много планове не правя.

В случая обаче е друго - не съм си поставяла за цел да "спирам" асансьора в мазето. :) Но все едно предизвиках съдбата със съчинението по английски.
А на теб какви подобни са ти се случвали, дай малко инфо :)))

просто вметнах още един пример за това, че мисълта винаги предшества материализацията...:))) Независимо дали съзнателно мислиш или не...

Ще дам един много смешен за мен пример от моя опит - още петгодишна забелязах тази "закономерност"...Имам много случки на несъзнателно материализиране, но тази е първата, която помня...
Бяхме на почивка с баба и дядо във Велинград. Тогава нямаше хотели, а имаше само 1-2 обществени минерални басейна-плажове... Та там, в квартирата, аз излъгах едни деца, че плувайки под водата съм хванала за краката едно дете и съм го съборила във водата...Не бях виждала това да се прави, просто ми беше дошло наум, че може да стане. Още на другия ден на мен ми направиха този номер в басейна едни съвсем непознати момчета, които ме закачаха. Голям смях!:))) Тези деца нямаха никаква връзка с децата, които излъгах...

нито пък в две изречения:)

много отрано си натрупала ценен опит.
:)))

ще очаквам с нетърпение романа :)

Има такива моменти.
Всичко, което съм си пожелал вече се е случило, така че се научих много, много да внимавам с желанията които си намислям, за да не се оказвам после в обрано лозе. :)

То, докато си го мислиш изглежда по един начин, ама после като се случи разбираш какво е чувството за хумор на съдбата. Така човек се учи по-внимателно да си преценя, кое от съществена важност и значение за него и да не си насилва прекомерно късмета :))

На мен, надявам се има още мноооооооого неща да ми се случват, защото имам все нови идеи.

Все пак е "преценява", а не преценя. За насилването на късмета не знам, доверявам се на интуицията . :)

преценя ; — преходен глагол от свършен вид
Сегашно време 3 лице пре-це-ни

Tака по-добре ли е?

:))

В случая е по-подходящ несвършеният вид, понеже говориш по принцип.


Изявително наклонение
[редактиране]Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице пре·це·ня·вам пре·це·ня·ва·ме
2 лице пре·це·ня·ваш пре·це·ня·ва·те
3 лице пре·це·ня·ва пре·це·ня·ват

Айде дотук с граматиката :)