Още малко и ще го докарам като песента на Лили „Детелини, детелиииниии…”, но хайде да не с увличам, въпреки че мандаринките ми докараха отрицателни емоции във вчерашния мразовит ден.
Решавам да отскоча до близкия супер хем нещо да купя, хем и да дишна малко въздух през вчерашния съкратен уикенд. Пропуснах Витошата, защото бая се озорих миналата седмица от купони и купонясване и трябваше да си взема сулука, дето се вика.
Връщайки се от супера, минавам през пазара и не знам защо се изкуших от сергия с мандарини. Някаква жена току-що си беше купила, гледам отпред – хубави ми се видяха и така се реших. Отдавна не съм пазарувала от пазара и съм им забравила тъпите селски номера. Обикновено си взимам плодове и зеленчуци от супера, избирам си каквото искам и ми е мирна главата. Обаче там мандарини нямаше и затова опрях до един байчо на пазара. Казах му едно кило, гребе с шепи изотзад някъде, какъвто си им е навика, после му подавам парите и се суети, че нямал да ми върне, та „Ей, колега, имаш ли да развалиш 5 лева?” Докато колегата се шушка да разваля едрата петолевка, идват двама души и нашият байчо ги кандърдисва: „Тука скапана стока не продавам, ей там – сочи нещо си, дето не го виждам – сам ги бракувам.” Явно доста убедително прозвуча, защото човекът веднага се реши „Два килограма!”. Тогава идва и моето ресто заедно с пликчето мандарини, както и с пожелания за всичко хубаво. Изобщо 3 в 1.
Отправям се към следващия магазин на две крачки от пазара, защото аз като тръгна по магазини, карам наред и не пропускам. Докато разглеждам какво да закупя, решавам да хвърля един поглед в плика с мандарините и ето ти изненада – вътре има най-странните мандарини, които съм виждала през живота си – няколко бяха с големина на чери доматчета, една на вид като малко лимонче само дето бие на оранж, две-три с пробойни, няколко скапани, абе изобщо и една читава не видях. Понеже съм наблизо решавам да му спретна на чичката рекламация, но ако се бях прибрала само псувни щеше да отнесе, не бих се върнала обратно заради скапаните му мандарини.
Отивам при него и директно го почвам „Вие нали казахте, че скапана стока не продавате, а това какво е ?” И почвам да ги вадя и да му ги показвам, включително и онези маломерните като чери-доматки. Той ме гледа и вижда, че съм включила на скорост „Дай ги тука – и се протяга да ги вземе – Какво си зевнала все едно за 1000 лева става дума? Ето ти си лева!”
Лев-лев, ама държиш да ми го измъкнеш като ми пробутваш боклуци, м ?
Вече няма нито благопожелания, камо ли извинения, превръщаме се в смъртни врагове за нула време и си изливаме „заспалите чувства”. Аз се ядосах, че заради наглостта му трябва да се връщам да го ругая, а пък той сигурно че изобщо съм се върнала.
Ако някой възрази – „Ами чудо голямо, сега пък заради един лев голяма разправия”, ще му кажа, че именно поради това мислене – това не е чудо голямо, онова не е – сме си на този хал и ни на йота няма да мръднем още сума време.
Защото в нормалните страни, ако така ти прибутват боклуци по пазарите, хората се оплакват където трябва, обаче онези, на които им се оплакват си вършат работата и после на недобросъвестните търговци им се случват разни неприятни работи. Пък и там е такова мисленето на хората, че стига само да му тръгне славата на мошеник и хората сами ще го отсвирят по пазара, но ние тук понеже сме над тези неща – затова още дълго ще „ручаме доматите с колците” и мандарините с шумата! :)))
Диетично суфле от мандарини
Как незнанието на Българина му пречи да ...
Много мразя така да си мислят,че ме прецакват.
Затова пазарувам от места, на които мога сама да избирам.
Един ден, минавайки покрай пазарчето та Граха, мервам един ябълки, тип петровки.Ама не съм сигурна,че са такива на вкус и решавам да купя половин килограм,за да ги опитам и ако ми харесат да купя 5-6,че дъщеря ми обожава петровки.
Обаче тая дето ги пордаваше ме изгледа презрително-половин килограм??? ние по толкова не продаваме...
Не че Умрем да се разправям, но и аз не обичам някакви простаци да си мислят че могат да ме прекарат дори и с 1 лев.
Тук са сбъркани работите, хората на запад се гордеят, че продават качествена стока, че фермата им е на 200 години и т.н. - това си е въпрос на престиж, а тука само гледат да те прекарат и то по най-тъп и евтин начин. Нали все пак ще видя какво ми е пробутал - да не съм сляпа? Егати търговците, егати чудото! Затова си пазарувам от супера и си пазя душевното спокойствие. Там трябва да е над 100 грама покупката, няма да те върнат за половин кило :)
Онези са си направили сметката - доволният клиент не само ще се върне, ами ще ти доведе и нови клиенти и т.н. Ама от къде у Ганьо толкоз акъл?
при тази конкуренция туй оставаше...той да ми слага,
че нали повече няма да стъпя при него:)
Мандарини...мандарините у нас...идват с Дядо Мраз:)))имаше такава детска песничка някога:)
Явно конкуренцията не си е казала думата :)))
Песничката е на Графа и беше много сладка :)
22.12.2009 09:18
При нас , по морето, както каза Валчето - на пазара сам си избираш стоката и си я пълниш в торбички - никога не са се опитвали да ми пробутат скапана стока, дори когато без да видя сложа в торбата нещо развалено, търговеца при тегленето вади и ми заменя продукта с друг.
Явно по морето сме по ербап :)
Адски или по-скоро райски добре казано!
А левчето наистина си е ценно, защото може да се отдели за усмивката на някое дете или да почерпиш закъсал приятел с едно кафе, например.
Не става въпрос за скандала, а за това, че прецакването е превърнато наистина в национална ценност. Иначе и аз често попадам на супер готини търговци и дори ми дават бонуси или подаряват нещо от сърце. Преди празниците пък плащам едни играчки за малкия синковец и чакам ресто, при което продавачката ме гледа изумено-уж не съм и дала пари. В това време имаше и друг клиент-на другата продавачка. И двамата оставихме по десет лева. Другата връща ресто, моята-не. Да видяла ги парите, ама уж ги нямало.
Бон не дават. Засичат уж касата-парите отгоре. Ама може нещо да не сме отчели...После тя се сеща-ама аз съм ги записала-така че сме на минус. Взимам ресто и стока, оставям телефон за всеки случай, нали съм една честна...Звънят ми вечерта-да съм си платяла, точно десет лева липсвали. Интелигентно им се репча :-) и недоумявам. Казвам-ще мина след празниците. Още не съм. Правят ме на куха лейка и си оправят бакиите с мен. И аз навремето съм била продавачка, но съм била коректна с клиентите си. В крайна сметка и аз съм потребител и знам какво е.
Ти другия път ще настояваш сама да си избираш мандарините или каквото е там. Ако не дават-те губят. То да му стане сладко на човек-и да го прекарват така евтино...пфууууууу..
2. ИМПЕРИЯТА
3. КУСКО
4. МАЧУ ПИКЧУ
5. ТИТИКАКА
6. ЛА ПАС
7. ИГУАСУ
8. БУЕНОС АЙРЕС
9. РИО ДЕ ЖАНЕЙРО
10. И ПАК РИО
11. Пътеводител
12. Гласуването
13. Мания или "инвентаризация"
14. SUNCUS ETRUSCUS
15. ТОП 22
16. ПОРНО С ПАНДИ
17. Прекрасен творец
18. Приказка
19. Едни велики думи...
20. ВЕЧЕ СЪМ И ТУК
21. AKO VI ZALIPSVAM ... :)))