Подхващам тази любима за блога тема, покрай един разговор снощи със сина ми. Говорихме си разни работи, което вече рядко ни се случва, понеже и не се засичаме твърде често. И той споменава нещо: „…гаджето ми също е било…” някъде си и аз веднага захапах темата: „Какво е сега това гадже? Колежка от Университета ли ти е?” „Не, ученичка” – отговаря ми той. Наистина се изненадах „Ученичка ли? Мъжете се занимават с ученички като станат на 35-40 години”. Той се подсмихва. „А поне пълнолетна ли е?” – питам, защото ми дойде на акъла онова определение за „прокурорските чеда”. „Да” – отговаря ми. Уфффф, отдъхнах си, защото ми се мерна за секунда в съзнанието идеята за челен сблъсък с развилняла се майка на непълнолетна ученичка.   Изобщо не се занимавам с гаджетата на сина ми, щото там историята е дълга и широка. Знам само за 2-3, които редовно са ме будили сутрин по телефона и с това моментално са ми ставали несимпатични. С едната изкараха към 2 години и после се „разведоха”. Беше на 18 тогава и каза „Направо като женен почнах да се чувствам!” На това сигурно му се вика сериозна връзка. Но от много сериозност явно му е писнало и беше предпочел отново да си поергенува момчето.   Сещам се като го питах за някакво гадже в гимназията, като беше на четиринайсет „От твоя клас ли е?” Той ме гледа изумено: „Да не съм луд! И като я разкарам после да я гледам всеки ден?!?” Като за тези години много мъдро ми се стори това изказване. Но нищо чудно – момчето си има взимане-даване с гаджета още от втори клас, така че е натрупал достатъчно опит. Учителката му ми каза тогава, че момичетата се биели коя да го хване за ръка като ги води някъде. Спомням си, че си погледнах „произведението” тогава с нови очи дето се вика – толкова малък, а вече „женомелач” :) Като се прибрахме вкъщи му казвам на майтап, какво ми е казала учителката. Той се позамисли и ме пита „А като стана дядко, ако съм си все така хубав, дали бабите ще се бият за мене?” Явно момчето мисли в далечна перспектива и го окуражих: „Ще се бият – викам - с бастуните по главите ще се бият!”. Ами те жените толкова напористи са станали, че нищо чудно! Някъде към трети клас му звъни едно моме по телефона и му казва „Хайде да станем гаджета” и понеже мойто момче е възпитано и не троши на дамите хатъра се съгласява. После го подкачих за това „гадже” и той ми казва „Преотстъпих я на Ради” Абе как така ще си преотстъпваш „гаджето” – недоумявам. „Ами той много я харесва и ме помоли” На това му се вика алтруизъм! Пък и сигурно не му е била много на сърце.   Но да се върна на актуалната в момента. „И къде я намери тази ученичка?” – питам го. „Който търси – намира” – отговаря ми той. Това е разковничето и да не съм чула повече тука вайкания по блога за гаджета. И в Библията е казано „Почукай, за да ти се отвори.” Ако не в тази къща в съседната, ако не в това село в другото, но все някъде ще се отвори.:)))

И да не е вярно - добре е иЗмислено; накара ме да се усмихна истински `-))

и съм го сложила в съответна категория. :)
Който няма чувство за хумор да не чете!
Сори, че не съм написала нещо лигаво и сълзливо, за да съм в тон с общото сантиментално настроение.
Приятен ден! :)))

Чук ,чук
Чук ,чук

давай наред, все някъде ще ти отворят :))))

;-))

:)))

който търси-намира, определено.Пък и момичетата сега са доста по- ,как да кажа, агресивно-активни от най-ранна възраст.

с предложения за "гаджосване", какво да говорим за по-нататък... :))
Така че - кой кого намерил, не е много ясно, но пък хепинес и любов да има :)

...аз имам момичета (2), и са си добрички...
:-)

А твоите сигурно са още мънЕчки, щом са толкова добрички ... :))

И моята е в трети клас и си още добричка.Няма гадже.
Баща и в седми за осми си имаше .И бяха полякинки.Едната беше Илонка другата не си каза името.И двечките като ме награбиха тогава на един лагер в Полша и ме целуваха.Аз обаче още не можеш да се целувам като сега.Тогава разбрах колко е важно бельото за една жена и колко е хубаво на допир от мъжката ръка.Още искаш ли спомени за гаджета.

това за Илонка вече съм го чувала :)
Нещо те е налегнала носталгията май ... ;))

Помниш.Оооооооооооооо

Даже беше май във връзка с царевичака на Мачу Пикчу - и тогава се беше засетил за някаква царевица и Илонка....
Много съм паметлива ще знаеш :)))

С последната дама на моето сърце вчера се разделих ме.Това сериозно го казвам.А беше хубаво.

ами това е животът - срещи и раздели.
Всяко нещо има начало и край, с изключение на салама, който има два края :)))

:))))))))))))))))))))))))))))))
:)))))))))))))))))))))))))))))І
:)))))))))))))))))))))))))))))

уцели същината на въпроса :)))))

развесели ме :)))))

Весели празници! :)))

макар, че не съм зодия стрелец, целя точно без очила!
:)))))))))))))

даже поетично ще се изразя - всеки твой виц е стрела пронизваща сърцето на скуката :))))))))