Загърбвам всичко напоследък

И вятърът плющи в лицето ми,

Дъждът се лее непрестанно,

Отмива всичко насъбрало се.

Живот ли бе,

Съдба ли бе,

Защо е всичко

Твърде сложно?

Какво ми пука!

Всичко странно е

И преходно

И невъзможно.

И връщам се обратно при нещата,

Които знам, обичам и познавам.

Пътуването свърши! Поздрави.

Но аз ще продължа нататък.

Здравей, живот!

И пак на светло,

И слънцето ме гали.

Любов и ласки

От лъчите му.

Животът продължава!