Пълна лудница ви казвам е това да изпращаш абитуриент. Щом това го преживях, сигурно сума неща още мога да преживея.

Почваме от това, че всичко вкъщи трябва да е светнато  и лъснато отвсякъде. И аз питам: ”Да не би да ми дават категория за петзвезден хотел най-малко или ще посрещам дипломатическия корпус?"  Напълно реторичен въпрос! Ами хубаво, святкаме, лъскаме и т.н. 

Почват да прииждат гостите на талази, на талази… Едни си ги оправил, ето ти други и всеки нещо иска,- я пепелник, я вода – ти си му дал безалкохолно, ама то е газирано или студено. 

Лелеее, колко задушно стана, ами не стига че е жега, ами и вие си пафкате като за световно!

 

Ами аз такова не ям, ами аз какво да те правя, яж друго! Цяла маса пълна с каквото си искаш! 
Ах, колко много храна сте сложили! Ако пък не сложим, ще кажете че сме стиснати! И така, безчет, безкрай…

 

Нашето момче щъка напред-назад  с костюма и с изключителната си фешън прическа – и коментарите от сорта: “Много му е хубаво, даже на Дейвид Бекъм прилича!”.  На мене ми приличаше по-скоро на “пагода” в главата, май го казах, ама не хвана декиш.

 

После проблеми с колата – трябва да го вземе кола по последен писък, нищо че ние имаме две, но в случая явно не вършат работа. Страхотен дъжд имало в “Хаджи Димитър”, където колата я вкарват на автомивка в последния момент. И аз пак питам, ами като е такъв страхотен дъжда за какво и е автомивка на тая кола! Дъжда ще си я светне отвсякъде! Няма отговор!

 

Колата естествено закъснява. Шаш и паника отвсякъде. Аау, ами касета за камерата, ах, забравих я, айде сега накрая да ходим да търсим касета за камерата. Това не е моя реплика, много хора участват в представлението. Айде пали се колата и беж! за касета. То пък в Мола нямало касети, та някъде другаде! И какво става с колата, да не е потънала на автомивката?!? Ми не е, някъде по трасето е и идва всеки момент.

 

Синът ми вече се изнервя и гостите са озадачени какво става и за да разведря ситуацията стигаме до тортата и бонбоните. Ама те толкова били яли, че само неколцина кандидати за прословутата торта, дето леля му е правила цяла нощ. Справихме се и с това.:)

 

Най-накрая след сума консултации по GSM-те овладяваме ситуацията, прословутото возило е пристигнало, връзката с балоните отпътува натам, аз лисвам знаковата чаша вода пред врата , за да му пожелая на добър час, целувки, усмивки и всичко да е по вода!

 

Поздрави на всички родители на абитуриенти! :)

P.S. Пропуснах да отбележа, че една от гостенките ни на изпроводяк беше ухапана от едното ни куче, защото въпреки всичките ни предупеждения реши  да го гали, защото е много красив, но не обича да му досаждат. И това беше върхът на делтата!

P.P.S. Току-що  опитах от тортата на лелята, защото преди това нямах време. Страхотна е, заслужава си нощното и бдение.Това ме направи супер щастлива  и почти забравих премеждията през деня. Ами на вас лека нощ, а аз ще отида да си отрежа още едно парче! :)))

Как си устискала на всичко това? Направо се чудя!
Щастлива съм, че не си го причиних.
Въпреки всички настоявания на разни хора, в къщи дойдоха само сестра ми и семейството й. Бях сложила това-онова на масата, колкото да не е празна и ги оставих - отидохме да се приготвяме със сина. После се натоварихме на колата (фирмена, в която работя аз и той - когато е свободен) и отидохме в училището му. Там - снимки, камерата (обща за целия клас), после - едната класна, след това другата, Пантеона и ресторанта. И за да си спестя максимално всякаква допълнителна шетня - заведох баби, лели и сие на ресторант. С една дума - усетих и аз празника....

Да са ни живи и здрави децата и да си намерят своя път и своето място в живота!

Той си искаше това изпращане, празникът си е негов и не можах да му откажа.

Надявам се това внимание да го е направило щастлив, защото той после си отпраши за бала и всичко това остана зад гърба му!

Най-важното е той да го запомни този ден с позитивни емоции и това, че толкова много хора са дошли да му се порадват да му дава сили и за напред!
Поздрави :)))

Празникът е техен - какъвто си го пожелаят :)

:)

:)))